Решение № 1002 от 07.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1002 гр. Пловдив, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20225300503233 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

С решение № 3342/17.10.22г.,постановено по гр.д.№ 2106/22г.по описа на ПдРС,18ти гр.с.e осъдена Община Пловдив,ЕИК-000471504, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, на основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да заплати на Г. П. Б.,ЕГН -**********, следните суми: 10 000лв.-главница,представляваща обезщетение за неимуществени вреди–претърпени болки и страдания,от настъпил ексцес– влошаване на здравословното състояние,изразяващо се в оперативна ревизия, чрез отстраняване на изкуствена става на 22.05.2020г.,пролекуване на меките тъкани и костта и монтиране повторно на нова изкуствена става на 29.01.2021г., както и емоционално и психическо разстройство,нарушен нормален ритъм на живот, продължителен оздравителен процес,пряко свързано с полученото от Г. П. Б. травматично увреждане - закрито счупване на дясна тазобедрена става с медианна фрактура на шийката на десния фемур,при падането й на непочистена от сняг и лед улица–общински път в гр.***,на 03.03.2018г.; сумата в размер на 850лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва за неимуществени вреди за периода от 12.05.2020г.- 15.02.2022г.; сумата в размер на 30 лв. – главница,представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатен бърз тест за Ковид – 19; сумата в размер на 5,38лв. - обезщетение за забава за периода от 12.05.2020г.15.02.2022г.; сумата в размер на 2820 лв.–главница, представляваща обезщетение за 1 имуществени вреди – за заплатена тазобедрена протеза; сумата в размер на 499,77лв. обезщетение за забава за периода от

19.05.2020г.-15.02.2022г.;

1800 лв.– главница,представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатена остеосинтеза за извършване на операция; сумата в размер на 318,50лв.-обезщетение за забава за периода от 20.05.2020г.- 15.02.2022г.; 4 460 лв.–главница,представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатена ставна протеза за тазобедрена става; сумата в размер на 476,97лв. обезщетение за забава за периода от 27.01.2021г. - 15.02.2022г.,ведно със законната лихва върху главниците,считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.02.2022г.до окончателното им изплащане, както и сумата от общо 2729,70лв.разноски за настоящото производство,като е отхвърлен иска за обезщетение за забава за неимуществени вреди за периода от 03.03.2018г.- 15.02.2022г.,като неоснователен.

Решението е обжалвано от Община Пловдив само в частта,с която е осъдена общината да заплати на Г. П. Б. сумата в размер на 2820лв.–главница,представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатена тазобедрена протеза и сумата в размер на 499,77лв. - обезщетение за забава за периода от 19.05.2020г.-15.02.2022г.с доводи за неправилност и немотивираност.Твърди се,че претенцията за имуществени вреди за 2820лв.за заплатена тазобедрена протеза е останала недоказана,тъй като единственият представен по делото документ във връзка с тази претенция-медицински формуляр за заплащане на изискуема такса,не доказвал сумата по него да е била реално платена.Представеният медицински формуляр не покривал законовите критерии за разходооправдателен документ по ЗСч.Иска се отмяна на решението в атакуваната му част и постановяване на друго,с което да се отхвърли претенцията за заплащане на главница от 2820лв.-обезщетение за имуществени вреди за заплатена тазобедрена протеза и сумата от 499,77лв.обезщетение за забава за периода 19.05.20г.-15.02.22г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.Претендира юрск.възнаграждение и направените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна-Г. П. Б.,ЕГН -**********,чрез пълномощника си адв.В. иска жалбата да се остави без уважение и да се потвърди решението в обжалваната му част.Претендира разноски.

ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е допустима,подадена е от надлежна страна в законния срок,внесена е дължимата ДТ и е изпълнена процедурата по чл.263 от ГПК.

Разгледана по същество е основателна.

Пред първата инстанция са предявени обективно съединени искове на осн.чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД от Г. П. Б. против Община Пловдив.

Ищцата твърди,че е претърпяла допълнителни неимуществени и имуществени вреди от ексцес вследствие травматично увреждане при злополука,настъпила на 03.03.2018г. при 2 пресичането й по пешеходна пътека до училище „***“,гр.***,като заради непочистеното от натрупан замръзнал и хлъзгав сняг улично платно на улицата-общински път,стопанисван от ответната община,се подхлъзнала и паднала,а при падането получила закрито счупване на дясна тазобедрена става с медианна фрактура на шийката на десния фемур,което наложило оперативна интервенция с частична смяна на дясната тазобедрена става.Настъпило усложнение,което наложило нова оперативна интервенция на 21.04.18г.и последваща от 30.05.18г. стационарна рехабилитация и физиотерапия на дясна тазобедрена става,а от 09.06.18г.ново усложнение- локална инфекция и фистула на цикатрикса с гноевидна секреция,поради което в УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД бил а извършена нова операция с пълна анестезия за ревизия на поставената тазобедрена става.

За претърпените в резултат на злополуката неимуществени и имуществени вреди ищцата е предяви л а иск против Община Пловдив.По образуваното гр.д.№ 514/19г.,приложено към настоящото дело,е постановено решение ,влязло в законна сила на 24.03.2022г.,с което ответникът е осъден да заплати на Г. П. Б. 25 000 лв.обезщетените за претърпени неимуществени вреди и сумата от 1984,80лв.имуществени вреди,ведно със законната лихва.

Твърденият екцес от травматично увреждане,причинено при злополуката е конкретизиран,като се посочва,че на 12.05.2020г.,след настъпило усложнение, ищцата била насочена и постъпила за лечение в УМБАЛ „Проф. Д-р С. К.“ АД,гр.***,в Ортопедичен комплекс при Клиника по ортопедия и травматология за лечение за ревизия на раната и ставата,вследствие на инфектиране на раната и поява на секреция след отстраняване на ендопротезата.На 22.05.2020г.била извършена оперативна интервенция с ревизия на ставата и раната,отстраняване на поставената й ставна протеза,почистване на бедрения канал от костния цимент и фиксирането му със серклажи,поставяне на антибиотични перли.При престоя си в болничното заведение ищцата твърди,че е заплатила посочените в исковата молба суми,претендирани като обезщетение за имуществени вреди,включително сумата,предмет на въззивното обжалване-2820лв.за закупуване на тазобедрена протеза.След известно подобрение настъпило ново усложнение,довело до повторно постъпване на 25.01.2021г.на лечение в УМБАЛ „Проф. д-р С. К.“ АД,гр.***, Ортопедичен комплекс при Клиника по ортопедия и травматология. На 29.01.2021г. била извършена оперативна интервенция с ревизия на тазобедрената става с ревизионно протезиране на Зиммер.При престоя си в болничното заведение, се твърди, че ищцата е заплатила сумата от 4460 лева – за закупуване на ставна протеза за тазобедрена става.

Ответникът е оспорил претенциите по основание и размер.Относно претенцията от 2820лв.за закупуване на тазобедрена протеза е направил възражение,че представеният в тази връзка медицински формуляр за заплащане на изискуема такса от УМБАЛ „ Проф. д-р С.

К.“ АД – гр. ***,от 19.05.2020г. не представлявал доказателство за реално заплащане на сумата.

По делото са събрани писмени доказателства,вкл.за заплащане на претендираните имуществени вреди,в това число и цитираният формуляр за заплащане на изискуема 3 такса.Изготвена е и е приета СМЕ,разпитани са и двама свидетели на ищцата-нейният син Н.Б. и Ж.Й.

Районният съд е изложил подробно фактическата обстановка,като пред въззивната инстанция не се представят доказателства,които да водят до промени на същата.Поради горното въззивния съд не смята за необходимо да я повтаря и препраща към нея на осн.чл.272 от ГПК.

Първостепенният съд е изложил също подробни и обосновани мотиви относно допустимостта и основателността на претенциите,като е приел,че са налице елементите от ФС на чл.49 от ЗЗД.Очертал е точно спорните въпроси с оглед на заявеното основание на предявените искове и поддържаните от страните твърдения и възражения: дали е налице ексцес; ако е налице, в какво се изразява; дали е налице съпричиняване от страна на ищеца за настъпилите усложнения; както и относно справедливия размер на обезщетението и е дал подробен, обоснован и почиващ на анализ на събраните доказателства отговор.

С оглед предмета на настоящото обжалване следва да се разгледат направените във въззивната жалба възражения за неоснователността на претенцията за обезщетение за имуществени вреди в размер на 2820лв.за заплатена тазобедрена протеза.

От показанията на разпитаните свидетели се установява,че поставената при пролежаването на ищцата в УМБАЛ „Проф. Д-р С. К.“ АД,гр.*** тазобедрена протеза при извършената на 22.05.2020г.оперативна интервенция ,е била временна и е била сменена с друга при операция,извършена на 29.01.21г.По делото за заплащането на временната тазобедрена става от ищцата е представен единствено „медицински формуляр за заплащане на изискуема такса“,в който фигурира името на ищцата,адреса ,отделението на болничното заведение и пояснението „Титаника ООД,тазобедрена протеза“.Отбелязаната дата е 19.05.20г.,в графата „Изготвил“ има подпис и фамилия.В горния десен ъгъл на формуляра има и графа „Одобрил“,в която не е отбелязано нищо.

Районният съд е приел в мотивите си досежно всички претендирани имуществени вреди,че извършването на тези разходи се доказвало по категоричен начин от представените по делото писмени доказателства и се описват същите: фактура № ***/***г.за бърз тест за извършване на изследване на Ковид–19,ведно с фискален бон; медицински формуляр за заплащане на изискуема такса от 19.05.2020г. – тазобедрена протеза в размер на 2820 лв.; вносна бележка от 20.05.2020г. за заплатен консуматив за остеосинтеза в размер на 1800 лв.и фактура № **********/***г.за ставна протеза за тазобедрена става,ведно с фискален бон. В тези писмени доказателства било посочено какво точно е закупено,респ.за какви услуги се заплащат съответните средства.Съдът се е позовал на СМЕ,от която се установява,че заплащането на посочените консумативи,(тазобедрени ендопротези,материали,необходими за монтирането им), се заплащат от пациентите и не влизат в основния пакет на заплатени от НЗОК продукти, съобразно Националния рамков договор.

Настоящата инстанция намира този извод на първостепенния съд за неправилен досежно обжалваната претенция за обезщетение за имуществени вреди за 2820лв.за закупуване на тазобедрена протеза.Основателни са възраженията на ответника и настоящ 4 въззивник,че цитираният медицински формуляр за заплащане на изискуема такса не доказва реалното заплащане на консуматива.При заплащане на сумата от ищцата в брой,следва да бъде издаден фискален бон,а при плащане по банков път-вносна бележка към съответната фактура,формуляр или др.разходооправдателен документ,както е процедирано при заплащането на останалите консумативи-за остеосинтеза,за другата тазобедрена протеза.Единствено по отношение на тазобедрената протеза за 2820лв.не се представя нито фискален бон,нито вносна бележка,които да доказват,че консумативът е заплатен реално на болничното заведение предвид обстоятелството,че лечебните заведения също издават финансови документи,доказателство за което са представените по делото ф-ри,ведно с касови бонове.

С оглед на горното обжалваната претенция е останала недоказана по размер,а съответно и акцесорната претенция за обезщетение за забава за сумата от 499,77лв. за периода 19.05.2020г.-15.02.2022г .Като е приел обратното и е уважил двете претенции,първоинстанционният съд е постановил неправилно в тази му част решение,което следва да се отмени и вместо него се постанови друго,с което да се отхвърлят същите като недоказани.