Протокол № 611 от 26.03.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 611 гр. П., 26.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20255220104848 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Ищецът М. З. И. - редовно призован чрез процесуалния си представител, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Постъпило е писмено становище с вх. № 3811/10.02.2026 г. от адв. М.

М., пълномощник на ищеца, с която моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. Поддържа изцяло ИМ и оспорва депозираните писмени ОИМ.

Моли да се отделят като безспорни обстоятелствата, че ищецът е заплатил по договор за кредит от 30.06.2023 г. сумата от 10 лева за договорна лихва, а по договор за предоставяне на поръчителство от 30.06.2023 г. сумата от 50 лева за такса гарант, каквито признания са направени в депозираните от ответните страни отговори на искова молба, който ищцовата страна не оспорва, а напротив ще се ползва от тях. Изразява становище по съществото на спора.

Претендира разноски. Към молбата е приложен Списък на разноските по чл.

80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие. Направено е възражение за прекомерност на юрисконсултско възнаграждение на насрещните страни.

Ответното дружество „К.“ ЕАД - редовно призовано, не изпраща законов или процесуален представител.

Постъпила е молба с вх. № 7799/18.03.2026 г. от юрк. А. И., пълномощник на „К.“ ЕАД, с която моли да се даде ход на делото. Поддържа изцяло ОИМ и оспорва ИМ. Няма възражения по проекто-доклада. Изразява становище по съществото на спора. Моли да й се присъдят всички направени 1 разноски в настоящото производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 77 евро. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

Ответното дружество „А. Т.“ ООД - редовно призовано, не изпраща законов или процесуален представител.

Постъпила е молба с вх. № 7840/19.03.2026 г. от юрк. С. С., пълномощник на „А. Т.“ ООД, с която моли да се даде ход на делото.

Поддържа изцяло ОИМ и оспорва ИМ. Няма възражения по проекто-доклада.

Изразява становище по съществото на спора. Моли да й се присъдят всички направени разноски в настоящото производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 76.69 евро. Моли да се отхвърли претенцията на ищцовата страна за разноски, като прави възражение, че не са налице предпоставките по чл. 38 от ЗАдв.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба от от М. З. И., с ЕГН ********** от град П., ул.

„П.“ № 62, ет. 10, ап. 48 срещу „К.“ ЕАД, с ЕИК ***** и срещу „А. Т.“ ЕООД, с ЕИК *****, двете дружества със седалище и адрес на управление град С., бул. „В.“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „Б.“, в която се твърди, че ищецът е страна по Договор за потребителски кредит № 2797902 / 30.06.2023 г. сключен с „К.“ ЕАД.

Твърди се, че съгласно, Договор за потребителски кредит №2797902/30.06.2023 г. ищецът получава под формата на кредит, сумата в размер на 350 лева

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 2797902/ 30.06.2023 г. ищецът следва да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството А. Т. ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за потребителски кредит

2

Твърди се, че на 30.06.2023 г. ищецът сключва с А. Т. ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство, по който следва да заплати сумата от 100 лева. Ищецът е заплатил по Договор за потребителски кредит №2797902 / 30.06.2023 г. към К. ЕАД, сумата в размер на 10 лева, а по Договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 50 лева.

Твърди се, че Договор за потребителски кредит № 2797902/ 30.06.2023 г. сключен с „К.“ ЕАД е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

Твърди се, процесния договор не отговаря на изискваният на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Твърди се че не става ясно, изобщо какво все включва в ГПР. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това, Договор за потребителски кредит е нищожен поради неспазване на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.

Твърди се, че договор за потребителски кредит е нищожен и поради 3 неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за гаранция/поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП. В Договор за потребителски кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.

Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.

Твърди се, че при извършена справка в Търговския регистър по 4 партидата на ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на „А. Т.“ ЕООД е „К.“ АД.

Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата на „А. Т.“ ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик „К.“ АД .С оглед това обстоятелство може да заключим, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „К.“ АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „К.“ АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „К.“ АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.

Твърди се, че в случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение.

Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор за потребителски кредит следва да се прогласи за недействителен.

В условията на евентуалност, считат че клаузата на чл.4 ал. 1 от Договор за потребителски кредит въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП, като съображенията ми за това са следните:

Така посоченият чл. 4, ал. 1 от договора предвижда, че за да бъде отпуснат кредит на ищецът е необходимо да сключи договор за поръчителство. Т.е въз основа на чл.4 ал. 1 от договора, ищецът е длъжен да сключи договор за поръчителство, за да му бъде отпуснат кредит.

Сключването на договор за поръчителство е въздигнат в условие за 5 отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да бъде отпуснат последния. Посочената клауза, води до нееквивалентност на насрещните престации. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. За да се приеме, че е налице нищожност, е необходимо да се установи значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е настоящият случай. С оглед тази конкретна преценка, се прави извод, че клаузата на чл.4 ал. 1 от договора за кредит е нищожна, доколкото с нея се задължава ищецът да сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение е в размер на 100% от отпусната сума. В тази връзка клаузата на чл.4 ал. 1 от Договора за кредит, противоречи на добрите нрави.

Твърди се, че клаузата на чл.4 ал. 1 от Договор за кредит е нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата е във вреда на потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин са в ущърб на ищецът като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП / . Посочените по-горе клаузи не са формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл.147 ал.1 ЗЗП/ и разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволявят на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП .