Решение № 2 от 07.01.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Видин, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АМП като разгледа докладваното от АМП Търговско дело № 20241300900028 по описа за 2024 година

Производството е по чл.694,ал.1 от ТЗ.

Производството по делото е образувано по искова молба от П. Д. Т., ЕГН:**********, с адрес за призоваване *******, срещу „***“ ***, представлявано от ПГБ в качеството му на управител с правно основание чл.694,ал.2т.2 и цена на иска 713869,17 лв.

Поддържа се в исковата молба, че синдикът на ответното дружество, което е в производство по несъстоятелност по дело №1/17г. на ВОС, включил предявеното от ищеца вземане, на което е титуляр в съставения списък на неприетите вземания. Против така изготвените списъци ищецът е подал възражение, каквото са подали и праводателите на ищеца. С определение от 10.05.24г. по ТД №1/2017г. ВОС в качеството му на съд по несъстоятелността е оставил без уважение възраженията на ищеца срещу списъка на приетите вземания и срещу списъка на неприетите вземания, обявени в ТР по партидата на ответника. Определението е вписано в Търговския регистър, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Поради това се иска на основание чл.694, ал.3 от ТЗ да бъде установено че ищецът е кредитор на ответника със следните суми:

Главница – 713869,07 лева, ведно със законната лихва върху главницата , считано от 09.03.2016 г. до окончателното издължаване на сумата, както и да му се присъдят разноските по делото.

От управителя на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, в който заявява, че признава иска по основание и размер.

Синдикът редовно призован не взема становище по иска.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: На съда е служебно известно, че с решение по т.д.№1/17г. на ВОС по отношение на ответното дружество е открито производство по несъстоятелност. С молба от 01.12.20г. ищеца е предявил вземания по отношение на ответното дружество, както следва:

Главница – 713869,07 лева, ведно със законната лихва

1 върху главницата , считано от

09.03.2016 г. до окончателното издължаване на сумата.

Видно от списъка на неприетите вземания съставен от синдика на ответното дружество в същия е включено и вземането на ищеца. С определение №10 от 10.05.24г. по т.д.№1/17г. на ВОС е оставено без уважение възражението на ищеца П. Д. Т., ЕГН:**********, с адрес за призоваване ******* против списъка на неприетите вземания. От направената справка в Търговския регистър се установява,че определението е обявено на 20.05.24г.

При така установените по делото обстоятелства ВОС счита,че предявения иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Съгласно чл.694,ал.1 от ТЗ Кредитор или длъжникът, ако е направил възражение по чл.

690, ал. 1 ТЗ, може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието вземане в 7-дневен срок от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл. 692, ал. 4 . В настоящия случай ищеца като кредитор на неприето вземане е направил възражение пред съдът по несъстоятелността, което е оставено без уважение с определение №10 от 10.05.24г. по т.д.№1/17г. Поради това и ищецът с настоящия иск е реализирал правата си по чл.694,ал.1 от ТЗ. Определението е обявено в ТР на 20.05.24г. а исковата молба е подадена на 03.06.24г.-т.е. в срока по ал.1.

Първо, следва да се обсъди въпроса за постановяване на решение при признание на иска с оглед изразеното становище от ответника в отговора му и приложените от него доказателства.

В чл.237 от ГПК е предвидена възможността да се постанови решение при признание на иска, като изрично е посочено в кои случаи съдът не може да постанови такова решение. Първо, когато признатото право противоречи на закона, и второ, признато е право, с което страната не може да се разпорежда. При тази нормативна уредба, за да се отговори на поставения въпрос, следва да се имат предвид страните в настоящото производство и действията, които могат да извършват във връзка с разпореждането по предмета на делото. В случая надлежно легитимираните страни са ищецът, като кредитор, по отношение на който има непризнато вземане, което е предявено от него, както и ответника, като длъжник. Доколкото ответникът извършва процесуалните действия чрез управителните си органи-чл.635,ал.3 от ТЗ, за да се осъществи валидно признание, което е действие по разпореждане с предмета на делото, следва това признание да е заявено и от синдика. Тъй като синдикът, след като е редовно уведомен, не е взел становище по иска, т.е. липсва признание. Налице е втората хипотеза на чл.237,ал.3 от ТЗ и предвид специфичният характер на иска по чл.694 от ТЗ не следва да се постановява решение при признание на иска, а да се преценят представените доказателства по делото.

Видно от доказателствата, налице са трудов договор от 19.10.2016 г., допълнително споразумение от същата дата , в което е определено месечно трудово възнаграждение на ищеца в размер на 160,00 лева, сключени между ищеца и ответника чрез неговите управители за периода .

В процесния случай вземането се основава на издадена в полза на кредитoра заповед №2.7.4.4 от 19.12.2016 г., с която му е определено ДМС в размер на 788 000 лева към трудовото възнаграждение.

В случая тежестта на доказване на съществуване на вземането лежи върху кредитора, който следва да установи фактите, от които произтича неговото вземане – т.е. пораждане на задължението и дължимостта му към завеждането на иска / в този смисъл решение 38/04.04.2013 година, постановено по т.д.1165/2011 година на ВКС, I т.о./. Видно от данните по делото ищецът и ответникът се призовават на един и същи адрес, в производството по несъстоятелност е установено 2

, че дружеството не било в такова финансово състояние , че да може да изплаща подобни суми за допълнително материано стимулиране. Поемането на парично задължение винаги става с определена цел, която е свързана с други правоотношения. Датата на издаване на заповедта следва да се ценят и в контекста на процесуалното поведение на ответника „***” *** – безусловно признание на дълга и пълно дезинтересиране от процеса и налагащи извод за злоупотреба с права по см. на чл.289 ТЗ, каквото поведение законът не позволява нито в частен, нито в обществен интерес /чл.8 ЗЗД/.

Налице е едновременност на осъществяваните правни действия по повод на вписване в ТР, издаването на заповедта за определяне на ДМС, знание у издаващия запис на заповед за влошеното икономическо състояние на дружеството, тъй като датата на заповедта е малко преди датата на молбата за откриване на производството по несъстоятелност. Осъществяването на тези факти води до преминаване тежестта на доказване на съществуване на вземането върху кредитора, който следва да установи фактите, от които произтича неговото вземане и след като по делото не са ангажирани доказателства, установяващи вземането следва да се приеме, че искът е неоснователен и недоказан.

На основание чл.694,ал.2 ТЗ предвид изхода на делото ищеца следва да бъде осъден да заплати по сметката на ВОС сумата от 78,ал.6 от ГПК във връзка с чл.694,ал.2 от ТЗ следва да бъде осъден да заплати на ВОС дължимата държавна такса върху предявените искове в размер на 7 138.69 лв.

Водим от горното Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИТЕ от П. Д. Т., ЕГН:**********, с адрес за призоваване *******, срещу „***“ ***, представлявано от ПГБ в качеството му на управител с правно основание чл.694,ал.2т.2 и цена на иска 713869,17 лв.

ОСЪЖДА П. Д. Т., ЕГН:**********, с адрес за призоваване ******* да заплати на ОС-Видин държавна такса върху отхвърлените искове в размер на 7 138.69 /седем хиляди сто тридесет и осем лева и 69 ст./ лв.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Видин: _______________________

3