Решение № 260044 от 12.04.2021, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Касационно частно наказателно дело 28/2021
- Вид
- Решение № 260044
- Подписан
- 12.04.2021
- В сила
- 12.04.2021
- Състав
- ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА ДИМИТРОВА, СВЕТЛА ВАСИЛЕВА ДАСКАЛОВА ВАСИЛЕВА, ГЕОРГИ НИКОЛОВ ГРЪНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 23 - 25 · Наказателен кодекс
- чл. 23 - 25 · Наказателен кодекс
- чл. 23 - 25 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 25 и 27 · Наказателен кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 306, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 346 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 414 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 414 ал. 1 т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 421, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1, т. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.424 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 425, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№260044/12.04.2021 г.
Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
Наказателно отделение
На единадесети февруари
Година две хиляди двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ГРЪНЧЕВ
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
Секретар:Петранка
Паскалева
Прокурор:
Св. Курновска като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова НДВ № 28 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл.424 ал.1 НПК.
Образувано е по искане на осъдената В.С. чрез защитника й – адв. Св. И. ***/ за възобновяване на наказателното производство по ЧНД № 105/2020 г. по описа на Районен съд - Попова и отмяна на постановените определения №№ 100 от 18.06.2020г. и 135 от 29.07.2020г. В искането са изложени доводи за допуснато съществено нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно групиране на наложените на осъдената С. наказания „лишаване от свобода“, доколкото не е включено в съвкупността и осъждането по НОХД № 287/17г по описа на РС-Попово. Иска се на основание чл. 425, ал. 1, т.
1 от НПК да се отмени определение № 135/29.07.2020г, с което е допуснато тълкуване на първото определение.
В съдебно заседание осъдената В. С. участва лично чрез видеоконферентна връзка, представлява се от упълномощения си защитник, който поддържа и доразвива искането.
Прокурорът от АП-Варна изразява становище за основателност на искането, но в насока на допуснато процесуално нарушение от страна на първостепенния съд във връзка с постановените съдебни актове – определение и допълнително такова по тълкуване на първото, с оглед необходимостта от цялостно групиране на наложените на осъдената наказания с различни присъди. Моли да бъде възобновено наказателното производство и отмяна на постановените съдебни актове по групирането и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Осъдената С. поддържа доводите на защитника си.
Варненският Апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, намери следното:
Искането на осъдената В.С. чрез защитника й – адв. Св. И. ***/ за възобновяване е процесуално допустимо. То се основава на разпоредбата на чл. 420, ал. 1 вр. с чл. 422, ал. 1, т.
5 от НПК, като е направено в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в нормата на чл. 422, ал. 1, т.
5 - определение на РС – Попово № 135/29.07.2020г, което макар и именувано като тълкуване по чл. 414 ал. 1 т. 1 от НПК, на практика решава въпроси, предвидени в процедурата по чл. 306, ал. 1, т.
1 от НПК. Това определение не е било обект на въззивна и касационна проверка, доколкото принципно не подлежи на такава, съгласно разпоредбите на чл. 341, ал. 1 и чл. 346 от НПК., поради което искането е ДОПУСТИМО, а разгледано по същество е и ОСНОВАТЕЛНО.
С определение № 100/18.06.2020г. по ЧНД № 105/2020 г.
Районен съд – Попово, по реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК, на основание чл. 23 - 25 НК е определил на осъдената В.Й.С. едно общо наказание из между наложените й по НОХД № 236/2017г. и по НОХД
№ 80/2019г., и двете по описа на Районен съд-Попово - най-тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца при общ режим на изтърпяване. На основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднал изтърпяното наказание и за двете, включени в съвкупността.
Прочитът на така постановения съдебен акт, налага извод за повърхностен подход по отношение на императивно вменените на съда задължения по смисъла на чл. 14 от НПК, след като е бил сезиран и е образувано производство по реда на чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК, да направи собствен прочит и проверка на материалите по делото, и в частност, данните досежно цялата съдимост на осъденото лице, да се произнесе с мотивиран съдебен акт по цялостно групиране на наказанията и при спазване на изискванията на чл. 25 и 27 вр. чл. 23 от НК. В резултат на това и в разрез с константната практика на ВС и ВКС на РБ - Решение № 224 от 29.04.2010 г. на ВКС по НД № 131/2010 г., III НО, както и с обвързващите предписания по т. 7 на Постановление № 4 от 28.VI.1965 г. по НД № 2/65 г. на Пленум на ВС и ТР № 3/16.11.2009 г. по ТД № 3/2009 г. на ОСНК на
ВКС, първостепенният съд не само че е пропуснал да се произнесе и досежно наказанието „пробация“, наложено по НОХД № 287/2017г., /макар и същото да е било предмет на групиране по НОХД №236/2017г/, а е допуснал грубо нарушение на разпоредбите на НПК, имащи отношение към групиране на наказанията и възможността за тълкуване при затруднения и съмнения, постановявайки незаконосъобразен съдебен акт. Предвидените от законодателя процедури по чл. 306 ал. 1 т. 1 и чл. 414 ал. 1 от НПК са абсолютно различни по смисъл, същност и последици, поради това и не могат да се заместват и допълват взаимно.
В настоящия случай, първоинст. съд, в резултат на писмо от Началника на Затвора-Сливен е съзрял допуснатия пропуск в постановения по реда на чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК съдебен акт № 100/18.06.2020г. по ЧНД № 105/2020, като е решил да го ревизира сам, но в производство по чл. 414 ал. 1 от НПК, постановявайки определение № 135/29.07.2020г и включвайки в съвкупността и друго осъждане. При този подход, съдът е лишил страните /и в частност/ осъденото лице от възможност да обжалват постановения съдебен акт, доколкото в това производство той не подлежи на въззивна проверка.
Изложеното по-горе налага за настоящия съдебен състав извод за наличие на сочените основания за възобновяване на наказателното дело, тъй като е допуснато съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК, поради което искането следва да бъде уважено, а двете определения на РС-Попово с №№ 100/18.06.2020г. и 135/29.07.2020г, постановени по ВЧНД № 105/2020г, бъдат отменени и делото върнато за ново разглеждане на същия съд, от друг съдебен състав, в хода на което да бъде приложен правилно материалния закон, поради което и на основание чл. 425, ал. 1, т.
1 от НПК, Варненският апелативен съд,
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ЧНД №105/2020 г. по описа на Районен съд – Попово.
ОТМЕНЯ определения №№ 100/18.06.2020г. и 135/29.07.2020г, постановени по същото дело.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: Членове: 1. 2.