Решение № 188 от 01.08.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. гр. Хасково, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20255640200445 по описа за 2025 година Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – С. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр.Хасково, ул.**********, е депозирал жалба против наказателно постановление № *********/*******. на Директор на офис /дирекция/ за обслужване- Хасково в ТД на НАП- Пловдив, с което за това, че в качеството си на физическо лице, задължено по смисъла на ЗДДФЛ, не е подал в компетентната ТД на НАП в законоустановения срок годишна данъчна декларация за доходите, получени през 2023г., а именно - не по-късно от 30.04.2024г. /вкл./, съгласно чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ, като годишната данъчна декларация за 2023г. е подадена чрез ПИК на 15.04.2025г., нарушението е извършено на 01.05.2024г. в Хасково и констатирано на 15.04.2025г. при получаване на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2023г. в ТД на НАП- Пловдив, Офис Хасково, с което за нарушение на разпоредбите на чл.53, ал.1, вр. чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ, на основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ, му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 80 (осемдесет) лева.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление поради противоречие с материалния и процесуалния закон, както и необоснованост на същото. Моли се за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата, счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

1

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – Директор на офис /дирекция/ за обслужване- Хасково в ТД на НАП- Пловдив - чрез упълномощения си представител, оспорва подадената жалба. Счита издаденото наказателно постановление за законосъобразно и правилно, без да има допуснати процесуални нарушения. Пледира за потвърждаване на издаденото наказателно постановление и за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.04.2025г. била подадена чрез ПИК годишна данъчна декларация за 2023г. Заведената в ТД на НАП- Пловдив, офис Хаскво с вх.№ ********/ 15.04.2025г. декларация, била проверена от служителите Р. М. С. и Н. С. Н..

Същите установили, че с така подадената декларация, лицето С. Н. Н., ЕГН **********, декларира, че през 2023г. е получило доходи, подлежащи на деклариране.

Контролните органи възприели така извършеното деклариране за нарушение на разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ, поради което и съставили Акт за установяване на административно нарушение сер. AN, № ********г. След предявяването му, жалбоподателят подписал съставения му АУАН, като не описал възражения в предвидената за това графа.

Допълнителни писмени възражения не са депозирани в законоустановения срок от връчване на екземпляр от съставения АУАН, извършено на датата на съставянето му – 30.04.2025г., според отразеното в приложената разписка.

Въз основа на съставения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № *********/*******. на Директор на офис /дирекция/ за обслужване- Хасково в ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушение на разпоредбите на чл.53, ал.1, вр. чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ, на основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 28.05.2025г., видно от разписката- неразделна част от наказателното постановление.

Жалбата против него е получена в адм.-наказващия орган на 02.06.2025г.– видно от поставения входящ номер– т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

Горните факти се установяват от АУАН сер. AN, № ********г., Наказателно постановление № *********/*******. на Директор на офис /дирекция/ за обслужване- Хасково в ТД на НАП- Пловдив, приетите като доказателства писмени документи- приложени по адм.-нак.преписка, както и от показанията на свидетелите Р. М. С. и Н. С. Н., които са еднопосочни и взаимно допълващи се относно главния за доказване факт, поради което са и кредитирани от съда по начин, описан по-долу.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН и ЗДДФЛ е наложена глоба за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, против издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при 2 издаване на обжалваното постановление и законосъобразността, и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

Жалбата се явява процесуално допустима, а по същество- частично основателна.

Съобразно разпоредбата на чл.53, т.1 от ЗДДФЛ „Годишната данъчна декларация се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, с изключение на годишната данъчна декларация за лицата по чл. 51, ал. 1, която се подава в срок от 1 март до 30 юни на годината, следваща годината на придобиване на дохода.“.

В случая безспорно жалбоподателят С. Н. Н. се явява задължено физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ, доколкото е подал чрез ПИК на 15.04.2025г. годишна данъчна декларация, в която е отразил доходи, получени през 2023г.

Съобразно горецитираната законова разпоредба, подаването на ГДД за получени през 2023г. доходи, би следвало да е извършено до 30.04.2024г. В случая жалбоподателят е подал същата с почти една година закъснение.

Този факт не се оспорва от жалбоподателя. В случая се касае за едно формално административно нарушение, което се осъществява чрез бездействие и с изтичането на предвидения в закона срок за подаване на декларация /и неподаването й/, то е довършено от обективна и субективна страна. Без съществено значение е продължителността на закъснението, за да се обоснове налагането на санкция. Така на 01.05.2025г. жалбоподателят вече е осъществил състава на административното нарушение по чл.53, ал.1, вр. чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ.

Съдът кредитира показанията на св.Р. М. С. и св.Н. С. Н. относно обстоятелствата, свързани с извършване на процесната проверка за установяване на административното нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в присъствие на жалбоподателя. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, от компетентен орган, а по съдържанието си формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити.

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и в наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е че жалбоподателят, като физическо лице, не е подал в законоустановения срок Годишна данъчна декларация за получени през 2023г. доходи, в срок най–късно до 30.04.2024г.

Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл.53, ал.1, вр. чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ, както правилно деянието е квалифицирано от 3 административно-наказващия орган.

В случая не се касае за маловажен случай по чл.28, ал.1 от ЗАНН.

Действително се касае за едно формално административно нарушение, като за съставомерността му няма значение обстоятелството, че със неспазването на срока не са били причинени вреди нито на фиска, нито на трето лице. При формалните нарушения защитата на обществените отношения е изместена напред. Достатъчно е осъществяването на изпълнителното деяние и е налице съставомерно нарушение. Вреди като резултат не са нужни, за да е налице довършено нарушение. В този случай на формално нарушение според съда не може да има маловажен случай по чл.28, ал.1 от ЗАНН, защото аргументите в тази насока се извличат главно от твърденията за липса на вредоносен резултат от изпълнителното деяние, а както бе посочено по-горе, при формалните нарушения резултатът няма значение за обективната съставомерност. В противен случай съдът ще трябва да приема във всеки случай на формално нарушение маловажен случай, само защото не са настъпили вреди. Дали са настъпили или не- няма значение при този вид нарушения. Вредите и резултатът могат да се обсъждат само на плоскостта на индивидуализацията на наказанието в такъв случай, което е направено от АНО при определяне на неговия размер. Ето защо доводите в жалбата в тази насока са неоснователни.

Разпоредбата на чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ предвижда, че лице, което не подаде в срок данъчна декларация по този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. На жалбоподателя е наложена глоба в размер на 80 лева. При установено нарушение, съобразно срока на закъснение за подаване на ГДД от една страна, а от друга- липсата на данни за други подобни нарушения от страна на жалбоподателя, както и проявеното от него съжаление и готовност за спазване на законовите норми, Съдът намира за адекватен размер на наказанието от 50 лева. Ето защо съдът счете, че наказанието е правилно определено по вид, като единствено следва да бъде коригирано по размер, предвид размера на наложените наказания за този вид нарушения съобразно съдебната практика.

Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и атакуваното НП се явява правилно и законосъобразно и единствено ще следва да бъде изменен размерът на наложеното адм.наказание.

Доколкото по проведеното съдебно производство с предмет обжалваното наказателно постановление, са били направени разноски от административно-наказващият орган- а именно възнаграждение за юрисконсулт, съобразно мотивите по-горе за изменение на обжалваното наказателно постановление, то на основание разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН адм.-наказващият орган има право да иска да му бъдат възстановени разноските, които е направил по съдебното производство. Адм.-наказващият орган, е бил представляван от процесуален представител в качеството му на юрисконсулт, видно от приложеното пълномощно (л.11 от делото). В последното по делото заседание юрисконсулт Хаджииванова е поискала присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на административнонаказващия орган. Настоящият случай касае не съдебно-деловодни разноски, каквито за защита на административно-наказващия орган от негов юрисконсулт на практика не са направени, а за възнаграждение за положения труд и усилия. В тази връзка и в съответствие с разпоредбата на чл.37, ал., от 4

Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, дължимото възнаграждение за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120лв. В случая съобразно характера на нарушението – описано в обжалваното наказателно постановление, както и характера на осъществената правна помощ, съдът намира, че възнаграждение в размер на 80(осемдесет) лева се явява справедлив с оглед и на правната и фактическа сложност на делото, като тези разноски следва да бъдат възстановени на административно-наказващия орган от жалбоподателя.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № *********/*******. на Директор на офис /дирекция/ за обслужване- Хасково в ТД на НАП- Пловдив, с което на С. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр.Хасково, ул.**********, за това, че в качеството си на физическо лице, задължено по смисъла на ЗДДФЛ, не е подал в компетентната ТД на НАП в законоустановения срок годишна данъчна декларация за доходите, получени през 2023г., а именно - не по-късно от 30.04.2024г. /вкл./, съгласно чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ, като годишната данъчна декларация за 2023г. е подадена чрез ПИК на 15.04.2025г., нарушението е извършено на 01.05.2024г. в Хасково и констатирано на 15.04.2025г. при получаване на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2023г. в ТД на НАП- Пловдив, Офис Хасково, с което за нарушение на разпоредбите на чл.53, ал.1, вр. чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ, на основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ, му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 80 (осемдесет) лева, като НАМАЛЯВА размера на адм.наказание „Глоба” на 50 (петдесет) лева.