Определение № 1383 от 08.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1383 гр. Пловдив, 08.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20235300501543 по описа за 2023 година

Производство по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК, образувано по частна жалба на ищеца по спора Банка ДСК АД, ЕИК 121830616 срещу постановеното в закрито заседание Определение от 20.03.2023 г. по гр.д. № 17 210/2022 г. на РС – Пловдив, с което е прекратено производството поделото по предявения от Банка ДСК АД евентуален иск.

Поддържаните от жалбоподателя оплаквания са за неправилност на прекратителното определение, искането – за неговата отмяна.

Ответниците по жалбата чрез процесуалните им представители адвокат С. М., адвокат Д. Д., адвокат Г. Н. и адвокат Д. С. са депозирали отговори за нейната неоснователност.

Претендират сторените разноски за настоящото производство – възнаграждение за всеки един адвокат.

Съдът установи следното:

Частната жалба е допустима – в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от гПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред РС – Пловдив е образувано по съединени при условия на евентуалност искове както следва:

Главен иск – за признаване за установено на основание чл. 422 от ГПК съществуването на парични вземания на банката към ответниците Н. А. Ч., А. А. Ч., М. А. Ч. и Р. С. Ч. в качество им на наследници по закон на покойния А. М.ов Ч., поч. на 23.11.2016 г. – по ¼ всеки от тях от както следва: главница в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.08.2021 г.; договорна / възнаградителна / лихва за период 05.11.2016 г. – 12.03.2017 г. в размер на 89, 57 лв., наказателна лихва за период 13.03.2017 г. – 25.08.2020 г. в размер на 861, 74 лв., 33 лв. – такси в производството по чл. 51 от ЗН, ДТ и юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство в размери съответно на 59, 69 лв. и 50 лв. – които вземания произтичат от сключен между банката и А. М.ов Ч.

Договор за кредит овърдрафт от 10.03.2008 г. с настъпил падеж и за които вземания е издадена по ч.гр.д. № 13 784/2021 г. по описа на РС – Пловдив Заповед за изпълнение на 1 парично задължение по чл. 410 от ГПК ;

Евентуален иск – за осъждането на ответниците да заплатят – по ¼ всеки от тях, същите вземания на същото материално правно основание – Договора за кредит от 10.03.2008 г., по който кредитополучател е общият им наследодател А. М.ов Ч..

За да прекрати производството по евентуалния иск районният съд е приел, че същият е недопустим, тъй като се основава на същия юридически факт – договора за кредит.

Изводът е правилен.

При издадена в полза на заявителя – кредитор Заповед за изпълнение, която не е обезсилена по надлежния ред по чл. 415 от ГПК или по негово искане, осъдителен иск за вземанията по заповедта е недопустим. Съществуването на вземанията по необезсилена заповед по чл. 410 ГПК или по чл. 417 от ГПК при подадени възражения от длъжниците по чл. 414 от ГПК се осъществява единствено чрез специалния установителен иск по чл. 422 от ГПК. Съгласно разрешението, дадено с ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК евентуален осъдителен иск досежно тези вземания може да се съедини с иска по чл. 422 от ГПК само чрез възвеждане на друго, различно основание за възникване и съществуването на вземанията. В случая това изискване не е изпълнено, тъй като възведеното за вземането материално правно основание и по двата иска е едно и също - договора за кредит овърдрафт от 10.03.2008 г..

Неоснователно е поддържаното в частната жалба, че първоначално издадената по заповедното производство Заповед за незабавно изпълнение досежно процесните вземания е обезсилена от въззивния съд, след което друга заповед не е издадена от първостепенния съд.

От приложеното ч.гр.д. № 13 784/2021 г. на РС – Пловдив се установява противното, а именно: подадено от банката заявление срещу длъжниците – настоящи ответници досежно процесните вземания за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК; издадена от заповедния съд по заявлението заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК; срещу същата длъжниците са депозирали възражения и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение и изпълнителния лист; с Определение № 1284/19.05.2022 г. на ОС - Пловдив по негово въззивно ч.гр.д. № 1050/2022 г. разпореждането за незабавно изпълнение и изпълнителния лист са обезсилени / при което издадената заповед е такава по чл. 410 от ГПК /, въпреки което въззивният съд е върнал делото на районния съд за произнасяне по предявеното му заявление по чл. 410 от ГПК; издадена от заповедният съд втора заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу същите длъжници за процесните вземания, след връчването на която са подадени отново от тях възражения по чл. 414 от ГПК.

Следователно заповедта за изпълнение в полза на банката - ищец срещу длъжниците – ответници, за процесните вземания не е обезсилена, съответно предявеният при условие на евентуалност осъдителен иск за тези вземания на посоченото в заповедта материално правно основание е недопустим.

Предвид изложеното частната жалба се оставя без уважение, на ответниците по същата се присъждат сторените за настоящото производство разноски – възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно представените договори за правна помощ.

И съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение жалбата на Банка ДСК АД, ЕИК 121830616 срещу постановеното в закрито заседание Определение от 20.03.2023 г. по гр.д. № 17 210/2022 г. на РС – Пловдив, с което е частично прекратено производството по делото - по предявения при условие на евентуалност осъдителен иск на Банка ДСК АД за вземанията, предмет на 2 издадената по ч.гр.д. № 13 784/2021 г. по описа на РС – Пловдив Заповед по чл. 410 от ГПК, основаващ се на посочения в заповедта юридически факт за тяхното възникване и съществуване – договора за кредит овърдрафт, сключен между Банка ДСК АД и общия наследодател на ответниците А. М.ов Ч., поч. на 23.11.2016 г..

Осъжда Банка ДСК АД, ЕИК 121830616 да заплати на М. А. Ч., ЕГН – ********** деловодни разноски в размер на 400 / четиристотин / лева- възнаграждение за един адвокат.

Осъжда Банка ДСК АД, ЕИК 121830616 да заплати на Н. А. Ч., ЕГН – ********** деловодни разноски в размер на 400 / четиристотин / лева- възнаграждение за един адвокат.

Осъжда Банка ДСК АД, ЕИК 121830616 да заплати на А. А. Ч., ЕГН – ********** деловодни разноски в размер на 400 / четиристотин / лева- възнаграждение за един адвокат.

Осъжда Банка ДСК АД, ЕИК 121830616 да заплати на Р. С. Ч., ЕГН – ********** деловодни разноски в размер на 400 / четиристотин / лева- възнаграждение за един адвокат.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3