Протокол № 1698 от 15.11.2023, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 1698 гр. Сливен, 15.11.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна К. Д.а при участието на секретаря Мариана В. Тодорова

Сложи за разглеждане докладваното от Анна К. Д.а Наказателно дело частен характер № 20232230200123 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Тъжител с пор. № 2, редовно призован, се явява лично и с адв. Д. Н. от АК – София, надлежно упълномощен.

Подсъдима с пор. № 1, редовно призован, се явява лично и с адв. Д. Н. Д. от АК – Сливен, надлежно упълномощен.

Свидетел с пор. № 3, 5 и 6, редовно призовани се явяват лично.

Психолог от ДПС – Сливен при ОДМВР – Сливен, редовно призово се явява лично.

АДВ. Н.: Г-жо председател, не са налице процесуални пречки и моля да дадете ход на делото.

АДВ. Д.: Г-жо съдия да се даде ход на делото.

Съдът счита, че в днешното съдебно заседание не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

АДВ. Н.: Представям болничен лист във връзка отсъствието ми в предходно съдебно заседание. Моля да допуснете до разпит явилите се свидетели, както и лицето Д Н П във връзка с установяване на гражданско правната ни претенция.

АДВ. Д.: Не възразявам да се допуснат до разпит всички лица. Нямаме други 1 доказателствени искания на този етап.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на съдебното следствие.

ДОПУСКА до разпит С. Кирчов П., Д Н П, М. С. П. и М. Т Ц..

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:

С. КИРЧОВ П. - на 41 г., бълг. гражданин, със средно специално образование, женен, работи, неосъждан, без родство с подсъдимата

Д Н П – на 55 г., бълг. гражданка, със средно образование, вдовица, работи, неосъждана, без родство с подсъдимата

М. С. П. - на 13 г., бълг. гражданин, с начално образование – учаща, дъщеря на подсъдимата

М. Т Ц. – на 34 г., бълг.гражданин със средно специално образование, неженен, не работи, неосъждан, живее на съпружески начала с подсъдимата;

САМОЛИЧНОСТ НА ПЕДАГОГА:

С Д.А П. - 34 г. бълг. гражданка, с висше образование, работи, неомъжена, неосъждана, без родство със страните;

Съдът ПРЕДУПРЕДИ свид. Ц. и свид. П., че тъй като единият съжителства с подсъдимата на семейни начала, а другата е дъщеря на подсъдимата, имат право да откажат да свидетелстват.

Свид. Ц.: Няма да се възползвам от това право и ще дам показания.

Свид. П.: Ще свидетелствам.

Свидетелите П., П и Ц., ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, обещават да кажат истината.

Съдът РАЗЯСНИ на свидетелката П., необходимостта да даде правдиви показания.

Съдът ОТСТРАНИ свидетелите от залата.

ПОДС. Н. Н. П., РАЗПИТАНА КАЗА : Получила съм препис от тъжбата, преди повече от 7 дни. Разбирам обвинението. Не се признавам за виновна. Ще дам обяснения на по-късен етап.

СВИД. С. П., РАЗПИТАН КАЗА : Бивш съпруг съм на подсъдимата и настоящ на тъжителката. На 17.10.2020 година в 17,20 след обяд, бяхме закъснели с 20 минути и това стана проблем. Бяхме закъснели да върнем детето на подсъдимата, тъй като ходихме да купуваме калъф и протектор за телефона на М.. Отидохме до дома на подсъдимата и тя 2 започна да ни напада, защото сме закъснели. Говоря за Н.. Тя започна да напада съпругата ми и с лявата ръка с телефона я удари по лявата буза, а с дясната ръка я одра съпругата ми Е. по нейната дясната ръка. Аз преди това й се обадих, че ще закъснеем, защото сме с кола и бяхме в Нова Загора, защото в нашата кола карам М. и двете деца на Е.. Казахме й, че ще закъснеем, тъй като сме на път и не мога да превишавам скоростта при условие, че караме три деца. Колата я управляваше съпругата ми Е., тъй като аз нямам шофьорска книжка. Н. започна да се заяжда с нас, защо сме закъснели, при условие, че аз преди час и половина й се обадих, че ще закъснеем. Носихме подаръци и за другото ми дете от съвместното ни съжителство с Н.. Искахме да оставим подаръците на децата, тя не иска да вземе подаръците, те са купени за тях, не за някой друг. На упреците на Н., че сме закъснели нито аз нито Е. отговорихме по някакъв начин. Извинихме се, че сме закъснели. Въпреки, че нищо не казахме и се извинихме Н. нападна Е.. Това се случи пред тях, а те живеят в къща в гр. Шивачево на улицата. Тя каза, че нямаме право да влизаме в двора и сме се съобразили с това. Когато отидохме Н. вече ни чакаше, малко след нея излезе и М.. Аз хванах Е. и след това отидохме в болницата в Твърдица. Тя получи синина на лявата буза и нараняване на дясната ръка, за това отидохме в болницата в спешното. М. се опита да се намеси, буташе ме, с една дума правеше се на мъж, който ме заплашваше, че не трябва да закъснявам. Моята съпруга беше с гръб към Н., тъй като оставяше подаръците пред вратата на двора. Съпругата ми беше наведена. Н. се пресегна и удари Е., както беше зад гърба й. Одра я по ръката от външната страна. След като спряхме автомобила М. слезе от колата и влезе навътре в двора.

Не мога да кажа дали видя това което се случва. Къщата е навътре в двора, пред нея има друга къща, има асма и няма добра видимост, дали е влезнала вътре в къщата или е на двора.

Най-вероятно го е чула. Сигнализирах на полиция и на 112. Дойдоха полицаите в Шивачево пред тях. Това се случи преди да тръгнем за бърза помощ. М. я взехве в 10 часа сутринта, както е по споразумението и трябваше да я върнем в 5 часа вечерта. Бяхме в Нова Загора, по магазини, по заведения, без прекъсване. Разбрахме, че ще закъснеем преди да тръгнем за Шивачево. Пътя Нова Загора - Шивачево е около половин час, зависи от трафика.

Разбрахме към 4 и половина, че ще закъснеем, бяхме всички заедно аз, съпругата ми, Милани и двете деца. Не дадох на М. да говори с майка си, когато й се обадих, че ще закъснеем. Съпругата ми цял ден караше колата, само тя шофира. Когато спряхме аз слязох първи от колата, а Е. взе подаръците. Те бяха отзад в колата, тя заобиколи колата, за да ги вземе. Н. започна да ме напада с обиди, но точно какво каза, не си спомням. В пет и двайсет бяхме в Шивачево, но не мога да си спомня с какво точно ме обиди Н., точната обида не си спомням. М. ме обиждаше, буташе ме. Времето не беше студено, не беше топло. Съпругата ми беше с тениска по къс ръкав, не беше студено. На връщане съпругата ми шофираше автомобила. Тя беше разстроена, вдигна кръвно. Съвсем нормално шофираше, беше депресирана и си спазваше всички правила, не караше точно както кара по принцип, аз за това съм отишъл в болницата да потърся лекарска намеса. Полицията дойде към пет и 25 много бързо беше след като се обадихме. Аз говорих с Н. за това съпругата ми взе подаръците, за да ги остави. Не съм влизал нито аз нито съпругата ми в двора на Н.. През деня бяхме в Стара Загора, а не в Нова Загора в МОЛА, на катерушки, на кино.

3

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.

Съдът ОСТАВИ свидетелят в залата.

СВИД. Д П , РАЗПИТАНА КАЗА : Майка съм на Е. и зная за инцидента. Преди три години в средата на октомври дъщеря ми се обади по телефона една вечер беше много разстроена, много изплашена и ми каза, че Н. я нападнала, като я ударила по лявата буза и я одрала по дясната ръка. Аз също много се разстроих и изплаших, те се прибраха много късно през нощта, бяха много притеснени. Те се прибраха от Сливен, дойдоха да видят децата и след като е станал инцидента тя ми се обажда и по късно през нощта се прибраха.

Аз се чудех кой първо да успокоявам, тъй като ми внуците бяха с нея и бяха свидетели на инцидента. Бяха всички изплашени и притеснени. При нас никога не се е решавал проблем по този начин. Възпитавала съм децата си на почит и уважение, и останах много изненадана и учудена, защо това се случва с моето дете. Децата на Е. са Илиян на 15 години, а Дианка на 12 години. Когато се прибраха на Е. беше зачервена лявата й буза, а на другия ден посиня, дясната ръка беше одрана, малко под рамото. Тя ми съобщи по телефона за инцидента, късно вечерта след 20,00 часа. Дъщеря ми не си спомням с какво беше облечена, тъй като бях много разстроена, мисля, че беше с панталон, но не си спомням. Не искам да кажа нещо, което не е вярно, минало е много време. Не си спомням дали имаше връхна дреха. Сега децата й са на 15 и 12 години, тогава бяха на 12 и на 9 години. Видях само, че има увреда по лицето и по ръката, не съм видяла как ги е получила, не съм присъствала на инцидента.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.

Съдът ОСТАВИ свидетелят в залата.

Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на малолетната свидетелка М. П..

Разпитът се ПРОВЕЖДА в присъствието на педагог към ДПС при ОД на МВР – Сливен.

СВИД. М. П., РАЗПИТАН КАЗА : Н. ми е майка, а присъстващия свидетел С. е мой баща. В момента живея с мама в Шивачево. Имам й сестра от същия баща и тя живее с нас.

Освен нас в същата живее и брат ми и приятелят на мама М.. Виждала съм Е., сегашната съпруга на тате. Имаме режим на виждане с тате. Не зная, къде точно живее баща ми, но не е в Шивачево. Когато ме вземе никога не ходим в дома му. След като ние се прибрахме, мама беше много притеснена, аз слязох от колата, след това слезе баща ми, мама го попита защо сме закъснели, той не й даде никакво обяснение, аз се прибрах навътре, в двора, след което незная какво се е случило от там нататък. След известно време, излязох за да повикам мама да се прибере навътре, при което видях, как мама тръгва да се прибира, а Е. слезе от колата и се опита да й даде торбите. Мама не пожела да ги вземе и тръгна да затваря вратата, при което Е. бутна вратата за да остави в двора торбите. Мама отказа отново, но Е. я бутна с ръце и съответно инстинктивно мама леко я бутна, за да може да затвори вратата и да се прибере. Не си спомням в колко часа ме взе тате. Ходихме в Стара Загора. Тате не се е обаждал на мама, че ще закъснеем. Нямам спомен в колко часа се прибрахме. В колата с нас 4 бяха и двете й деца на Е.. Тате не се е обаждал на мама, но мама му звъня, за да го попита защо не сме се прибрали. Не съм чувала разговора, но зная, тъй като те после си говориха за това и аз ги чух. Единствения спомен който имам, че ходихме до магазин и да гледаме кино и не си спомням друго какво се случи. В торбите имаше подаръци за мен и сестра ми. Не помня дали майка е обяснявала, защо не иска да ги вземе тези торби. В началото М. беше навън, но после мисля, че се прибра. Единственото нещо, което си спомням е, че той също попита защо сме закъснели, защото й той беше притеснен. Не помня дали майка беше излязла отвън да ни чака, когато се върнахме.Не си спомням дали имаше удари, между майка ми и Е..До този момент не си спомням колко пъти ме е вземал баща ми, но рядко ме е вземал, а след този случай, не ме е вземал. Не си спомням къде бяхме, когато майка се обади, за да пита защо закъсняваме. Майка се обади на баща ми, аз не съм говорила с нея.

Не чувах разговора, но тази не си спомням какво точно отговори, но не каза нищо конкретно. Това е още в началото, когато мама се обади по телефона. Времето не си спомням какво беше. Колата мисля, че шофираше Е., не си спомням как беше облечена.

Същата вечер идва полиция пред дома ни. Полицията дойде след като мама се прибра, а те си тръгнаха, полицията дойде след като си тръгнаха, около един час след това. След като се прибрахме аз се прибрах в двора. Мама се обади и разговаряха с баща ми. Аз разбрах, че мама ме е търсила, когато се прибрахме. Не си спомням къде бях, където ги чух, но със сигурност чух, че говорят за това защото сме закъснели. Аз се върнах да извикам мама, на вън, защото те бяха пред нашата къща и аз я извиках да се прибере. Аз бях до вратата и я извиках да се прибере, но не си спомням от коя страна бях дали отвътре или отвън. Райчето не идва с нас, когато тате идва да ни взема, не зная защо. Само аз ходя с тате като дойде да ни вземе, а Райчето не идва. Имаше в този ден и подаръци за Райчето. Кота пристигнахме М. и мама бяха отвън, но кога се прибра навътре не си спомням. Не си спомням, когато ходихме в Стара Загора, дали съм имала телефон. Нямам спомен дали тате ми е купил оборудване за телефона или телефон на този ден.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.

Съдът НАМИРА, че са налице условията на чл. 281 ал. 1 т. 1 и 2 от НПК, за прочитане показанията на свидетелката П., дадени пред съдия при предходното разглеждане на делото, тъй като констатира, че са налице противоречия с тези, които депозира днес, а и за много факти и обстоятелства заяви, че не си спомня.