Решение № 21 от 16.02.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Кърджали, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 20235100500349 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 46/16.10.2023 г., постановено по гр.д. № 124/2022 г. по на РС – А., Община А. е осъдена да заплати на „М. *“ ЕООД - гр.З., следните суми: сумата от 7210.01 лв. с ДДС, представляваща остатъчно парично задължение за заплащане на възнаграждение по Договор от 15.01.2015г. с предмет: „Изготвяне на технически проекти за повишаване на енергийната ефективност и използване на възобновяема енергия в общински сгради и локални отоплителни системи на следните обекти: „МБАЛ-А.“ ЕООД, гр. А.;

СОУ „Васил Левски“, гр. А.; ЦДГ „Б.“, гр. А.“, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 24.08.2022г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от 12 386.52 лв. с ДДС, представляваща стойността на допълнително извършените относно ЦДГ „Б.“-гр.А. нови технически проекти в част ВиК-технология басейн, част ОВК-преведена на английски език, част ВиК-технология басейн, преведена на английски език, част КСС, част КССпреведена на английски език, преработка на част ОВК, всички предадени с 1 протокол от 24.02.2021 г., с която Община А. неоснователно се е обогатила за негова сметка, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска 24.08.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за разликата над 12 386.52 лв. до пълния предявен размер от 20 488.18 лв., като неоснователен и сумата 3168.15 лв. - направени по делото разноски.

Със същото решение М.-84“ ЕООД - гр.З., е осъдено да заплати на Община А. деловодни разноски в размер на 1199,24лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Община А., представляван от адв. М. С., който го обжалва в частта, с която Община А. е осъдена да заплати сумата в размер на 12 386.52 лв., като неправилно поради нарушение на материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се сочи, че изложените в исковата молба фактически основания сочели на претенция за извършена работа на договорно основание, а не за неоснователно обогатяване. Изложени били твърдения, че Община А., по искане на финансиращата страна, възложила на ищеца допълнителна работа, която не се включвала в предмета на горепосочения договор. Съгласно възложеното „М. **” ЕООД следвало да изготви и предаде на Община А. нови технически проекти в част ВиК - технология басейн, част ОВК преведена на английски, част ВиК - технология басейн преведена на английски, част КСС, част КСС преведена на английски, като на дружеството била възложена и преработка на част ОВК. В подкрепа на своите твърдения, ищецът изрично посочил, че страните постигнали договорка Община А. да заплати на „М. **" ЕООД за допълнително възложена и извършена работа сумата от 20 488.13 лв. с вкл. ДДС. Първоинстанционният съд правилно намерил предявения иск по чл.266, ал.1 от ЗЗД за неоснователен, като посочил, че с оглед спецификата на договора, а именно, договор за обществена поръчка по ЗОП (отм.), ищецът не би могъл да претендира заплащането на извършените допълнителни работи, които не били предмет на договора, на договорно основание, доколкото е налице недопустимо разширяване на предмета на обществената поръчка и изменение на сключения договор, противоречащо на забраната по чл.43, ал.1 ЗОП (отм.). Сочи се също, че съдът неправилно уважил исковата претенция по чл.59, ал.1 от ЗЗД, като осъдил Община А. да заплати на ищеца сума в общ размер на 12 386.52 лв. с ДДС, която сума съдът приел за размер на обогатяване на ответника, 2 респ. обедняването на ищеца. Застъпва се становището, че исковата претенция по чл.59. ал.1 от ЗЗД била изцяло неоснователна, поради наличието на друг точно определен иск за защита на ищеца, а именно водене на чужда работа без пълномощие. Първоинстанционният съд неправилно приел, че ищецът е обеднял със сумата от 12 386.52 лв. с ДДС, тъй като тази сума представлявала средната пазарна стойност за изработване на изготвените от ищеца нови технически проекти, но не и за извършени разходи от ищеца, за което нямало доказателства. Първоинстанционният съд необосновано осъдил Община А. повторно да заплати на „М. - *" ЕООД сумата от 4 688,15 лева, определена от вещото лице Е. Я. със заключението от 27.02.2023 г., като средната пазарна стойност за изработването на част ОВК за обект ЦДГ „Б.", гр. А.. Не били изложени мотиви защо след като двата проекта били идентични и този от 2021 г. не е нов, Община А. следвало да плати повторно сумата за изработването на част ОВК за обект ЦДГ „Б.", гр. А. - веднъж на договорно основание и втори път на основание неоснователно обогатяване.

Първоинстанционният съд не взел предвид твърденията на ответника, изложени в отговора на исковата молба, че изпълнителят е бил уведомен, съгласно разпоредбата на чл.264, ал.2, изр. 2-ро от ЗЗД и чл.9 от Договора от 15.01.2015 г., че възложената работа страда от дефекти, които следва да бъдат отстранени от него. Заключенията на вещите лица установявали твърденията на ответника, че след ангажиране на договорната му отговорност по чл.9, ищецът отстранил дефектите на работата, като предал същите повторно с приемо - предавателен протокол от 24.02.2021 г., вкл. с липсващата част към ОВК - чертеж „Аксонометрия на отопление". Допуснати били нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неизпълнението на задължението на съда за обсъждане на всички доказателства по делото или частичното им, а също така и едностранно обсъждане. Моли съда да отмени обжалваното решение в частта, с която Община А. е осъдена да заплати на „М. - *" ЕООД - гр. З., сумата в размер на 12 386.52 лв. с ДДС, представляваща стойността на допълнително извършените, относно ЦДГ „Б." - гр. А., нови технически проекти в част ВиК - технология басейн, част ОВК преведена на английски език, част ВиК - технология басейн, преведена на английски език, част КСС, част КСС- преведена на английски език, преработка на част ОВК, всички предадени с протокол от 24.02.2021 г., като неправилно и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковата 3 претенция на „М. - *" ЕООД по чл.59, ал.1 от ЗЗД, като неоснователна.

Претендира разноски. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител – адв. М. С., поддържа жалбата.

Въззиваемият „М.-*“ ЕООД - гр.З., представляван от процесуалния си представител - адв. Н. Ш., е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Сочи се, че на 15.01.2015 г. „М.-*“ ЕООД - гр.З. сключило с Община А. в качеството и на Възложител Договор с предмет „Изготвяне на технически проекти за повишаване на енергийната ефективност и използване на възобновяема енергия в общински сгради и локални отоплителни системи на следните обекти: „МБАЛ-А.“ ЕООД - гр. А., СОУ „Васил Левски“ гр. А. и ЦДГ „Б.“, гр. А., които проекти били изготвени, предадени и приети от страна на общината без забележки съгласно Приемо-предавателен протокол подписан между страните на 19.01.2015 г. Договорената между страните сума за извършване на възложеното била на стойност 14 880 лв., която следвало да бъде заплатена на две вноски: авансово плащане и окончателно плащане.

Авансовото плащане следвало да бъде в размер на 20% и трябвало да бъде заплатено след представяне на фактура от Изпълнителя и одобряването и от Възложителя. Въззиваемото дружество издало фактура № * от 20.01.2015 г. за дължимото авансово плащане в размер на 2 976 лв. с ДДС и същата била заплатена от страна на Възложителя. Окончателното плащане съгласно чл.4, ал. 5 от горепосочения договор следвало да бъде извършено след осигуряване на финансови средства за проектирането, представяне на фактура от Изпълнителя и одобряването и от Възложителя. Тъй като дълго време не могло да бъде осигурено финансиране на всички проекти от страна на Възложителя, а било осигурено само на първите два обекта „МБАЛ-А.“ ЕООД - гр. А. и СОУ „Васил Левски“, то Община А. предприело извършване на частично плащане в размер на 4 693.99 лв., за което била издадена фактура № *********/11.04.2016 г. Така от окончателното плащане по горепосочения договор Община А. е останала да дължи на „М. **” ЕООД сумата от 7 210.01 лв. Тази сума не била предмет на въззивното обжалване, доколкото въззивната жалба не била насочена срещу решението в тази му част. През 2021 г. Община А., посредством усилията на въззиваемото дружество и свидетеля М., успяла да намери финансиране и на последния обект от страна на Американското посолство. Във връзка с възможността за получаване на 4 финансиране и реализиране на последния от горепосочените проекти, а именно за обект ЦДГ „Б.“ гр. А., Община А. по искане на финансиращата страна възложила на „М. **” ЕООД допълнителна работа, която не се включвала в предмета на горепосочения договор. Съгласно възложеното дружеството следвало да изготви и предаде на Община А. нови технически проекти в част ВиК - технология басейн, част ОВК - преведена на английски, част ВиК - технология басейн преведена на английски, част КСС, част КСС преведена на английски ОВК. Въззиваемият извършил цялата нововъзложена му работа и предал същата на Община А., като в тази връзка между страните бил подписан приемо-предавателен протокол от 24.02.2021 г., с който всички допълнително възложени работи били предадени и приети от ответника без забележки. Като потвърждение на това било и издаденото въз основа на посочените книжа Разрешение за строеж № 12/09.08.2021 г. от Община А.. По отношение на допълнително възложените работи, макар да е било постигнато уговорка за заплащане на сумата от 20 488.13 лв. с ДДС, не бил подписан документ в тази насока и нямало как да се приеме за доказано, че е налице сключен договор. Поради това счита, че следва да бъде уважен евентуално предявения иск за неоснователно обогатяване на ответника. Стойността на обогатяването била в размер на пазарната стойност на допълнително възложената и извършена работа, която стойност съгласно заключението по СТЕ на инж. Е. Я. от 24.02.2023 г. била в размер на 12 386.52 лв.

Неоснователни били възраженията във въззивната жалба, че при наличие на твърдения за сключен договор не можело да се предяви иск по чл.59 от ЗЗД.

Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител – адв. Н.

Ш., поддържа становището, изразено в отговора на жалбата.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, констатира:

Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен интерес, а по съществото разгледана е неоснователна.

Решението на РС - А. е валидно и допустимо, като не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за нищожно.

5

Първоинстанционното производство е било образувано по предявени искове за заплащане на сумата в размер на 7 210.01 лв., представляваща възнаграждение по договор от 15.01.2015 г. с предмет „Изготвяне на технически проекти за повишаване на енергийната ефективност и използване на възобновяема енергия в общински сгради и локални отоплителни системи на следните обекти: „МБАЛ-А.“ ЕООД - гр. А.; СОУ „Васил Левски“ - гр. А. и ЦДГ „Б.“ - гр. А. и сумата от 20 488.13 лв. с вкл. ДДС, представляваща договорено възнаграждение за допълнително възложени относно обект ЦДГ „Б.“ - гр. А. нови технически проекти в част ВиК - технология басейн, част ОВК - преведена на английски, част ВиК - технология басейн преведена на английски, част КСС, част КСС преведена на английски, преработка на част ОВК, всички предадени с Протокол от 24.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата искова молба.