Решение № 1888 от 23.12.2022, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 7510/2021
- Вид
- Решение № 1888
- Подписан
- 23.12.2022
- В сила
- 13.02.2024
- Състав
- Ана Иванова Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 365 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 366 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал.2, т. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, т. 12 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал. 2, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал. 3, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 и 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 3 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 43 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- чл. 2, ал. 5, т. 1 · Закон за кредитните институции
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 3, т. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 58 · Закон за кредитните институции
- чл. 58, ал. 1, т. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 58, ал. 3 · Закон за кредитните институции
- чл.58, ал. 4 · Закон за кредитните институции
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 33, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията
- чл. 287 · Търговски закон
- чл. 294, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 294, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 430 · Търговски закон
- чл. 432, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1888 гр. Плевен, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ана Ив. И. при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело № 20214430107510 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от Н. М. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Плевен, ул. „***“ № 12, ет. 3, ап. 10 и Д. Г. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. *** № 3, 374, ап. 5 срещу ***”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от П.Д. и Д.Ш. иск с правно основание: чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 143 от ЗЗП, вр. с чл. 26 от ЗЗД, във вр. с чл. 366 от ЗЗД с искане за прогласяване на нищожността на чл. 3, ал. 3 и ал. 5, на чл. 6, ал. 3, на чл. 12 и на чл. 18, ал. 2 от Договора за кредит, като неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП или в условията на евентуалност да се прогласи нищожност на основание чл. 26 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави; да се прогласи на основание чл. 366 от ЗЗД и ЗЗП за нищожни всички сключени допълнителни споразумения или в условията на евентуалност сключените с *** АД допълнителни споразумения, поради липса на съгласие.
В обстоятелствената част на ИМ се излага, че на 16.10.2007г. ищците в качеството им на кредитополучатели са сключили с „***“ АД (***“АД), като кредитодател, договор за кредит, обезпечен с ипотека с номер HL 26154, по силата на който им е отпуснат кредит в евро за закупуване на 2 бр. апартаменти и едно студио в гр. София в размер на 260000 евро при годишен лихвен процент в размер на БЛП за жилищни кредити в евро, намален с 0,35 1 пункта. Сочи се, че към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в евро е бил в размер на 6,35%. Твърди се, че съгласно чл. 3, ал. 5 от Договора, базовият лихвен процент на банката не подлежал на договаряне и промените в него ставали незабавно задължителни за страните.
Излага се, че Банката уведомявала кредитополучателя за новия размер на БЛП и датата, на която той е в сила чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Сочи се, че съгласно чл. 4, ал. 3 в случай, че по време на действие на настоящия договор, Банката промени БЛП за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в ал.1 се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което Кредитополучателят с подписване на настоящия договор, дава своето неотменимо и безусловно съгласие. Твърди се, че съгласно чл. 3, ал. 3 от Договора „при просрочие на дължимите погасителни вноски както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита, съгласно ал. 1, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Излага се, че съгласно чл. 6, ал. 3 „в случай, че по време на действие на процесния договор банката промени БЛП за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в ал. 1 се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което Кредитополучателят, с подписване на настоящия договор, дава своето неотменно и безусловно съгласие. Сочи се, че съгласно чл. 12 от Договора, „банката запазва правото си по време на действие на настоящия договор да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които БПБ АД прилага при операциите си, като Измененията в тарифата влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по настоящия договор. Твърди, че съгласно чл. 18, ал. 2 от Договора „при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло ши частично, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. Излага се, че по информация от Поканауведомление от ***“ АД, получена от ищците на 21.01.2021 г., кредиторът е прехвърлил вземането си по Договора на „***“ АД (*** АД) на дата 06.12.2007г. Сочи, че за това прехвърляне на вземането, Банката не ги е уведомила. Твърди, че дружеството цесионер е влято в „***“ АД, с ЕИК ***, 2 което дружество през 2020г. се е вляло в ***“АД, съгласно справка от ТР.
Сочи, че тъй като ***“ АД е правоприемник на цесионера по договорите за цесия то именно Банката е надлежен ответник. Излага се, че затрудненост на ищците да изплащат нарастващия дълг, поради едностранна промяна на лихвения процент от страна на Банката, са сключвани допълнителни споразумения към основния Договор, предлагани от Кредитора с цел да облекчат положението на Кредитополучателите, но които на практика са довели до обратния ефект. Сочи се, че в случая, не се постига облекчаване изпълнението на задълженията на длъжниците, а се утежнява тяхното състояние чрез олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на главницата посредством прибавяне на просрочени задължения за лихви, върху които от своя страна се начислява възнаградителна лихва.
Твърди се, че от процесната покана – уведомление са разбрали, че на 25.01.2013 г. вземането е върнато обратно към Банката с договор за цесия от 25.01.2013г. Излагат и, че за това прехвърляне са уведомени чак на 21.01.2021 г. с цитираната покана от страна на Банката, а не на цесионера по договора за цесия, с което е обявена и предсрочна изискуемост на вземането по кредита.
Счита, че клаузите на чл. 3, ал. 3 и ал. 5, на чл. 6, ал. 3, на чл. 12 и на чл. 18, ал. 2 от Договора за нищожни поради противоречие с разпоредбите на Закона за защита на потребителите, а именно на чл. 143 от ЗЗП и чл. 26 от ЗЗД.
Твърди, че в чл. 143 от ЗЗП, законодателят е установил характеристиките на неравноправната клауза- всяка договорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по сделката, като позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание /т. 10 от същата разпоредба/ или му дава право да увеличи цената на услугата без потребителя да има право да се откаже от договора /т.12 от същата разпоредба/. Сочи, че санкцията при наличие на такава уговорка е установена в нормата на чл.146 от ЗЗП. където законодателят е предписал нищожност на неравноправните клаузи в договорите с изричното изключение - освен ако не са индивидуално договорени, каквото индивидуално уговаряне в настоящия случай счита, че не е налице. Излага, че считано, от момента на сключване на договора индексът EURIBOR, компонента при определяне на БЛП бележила траен и последователен спад, като променливите стойности на индекса не били взети 3 предвид от банката - ответник при изчисляване на дължимата от кредитополучателите лихва, а напротив, банката била променяла едностранно лихвения процент по кредита и то в посока само покачване. Твърди, че клаузата на чл. 3, ал. 5 от Договора не предвижда възможност за реципрочно намаляване на лихвата при понижение на борсовия индекс EURIBOR, приложим при определяне на БЛП при кредити в евро, а същото е поставено само на субективната преценка на съконтрахента - банкова институция, което по естеството си създавала значително неравновесие между страните по кредитното правоотношение. Излага, че в клаузата не било предвидено и право на потребителя да се откаже от договора в случай на несъгласие с извършеното едностранно увеличение, поради което клаузата се явявала нищожна. Сочи, че с процесните разпоредби е уговорено промяната на лихвения процент, на погасителните вноски, на Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните да се решава еднолично от банката, за което кредитополучателят бива само уведомяван. Излага, че действително чл.144. ал. 3 т. 1 от ЗЗП допуска клаузи за едностранно изменение на цената на договора - в случая възнаградителната лихва и таксите поради външни причини, които не зависят от търговеца, а са породени от въздействието на свободния пазар и/ или от държавния регулатор, но счита, че се визират сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки. Твърди, че в практиката на ВКС и задължителната практика на СЕС е възприето, че една клауза е сключена във вреда на потребителя, когато тя не е формулирана по ясен и недвусмислен начин, като потребителят следва предварително да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената, за да може той на своя ред да реагира по най-уместния начин. Излага, че в процесния договор не е записано кое точно налага едностранната промяна на БЛП и как е определен този размер от Банката, не била ясна методологията, създадена от Банкатакредитор, по която последната определяла цената. Сочи, че в постоянната съдебна практика по Директива 93/13. се приемало, че въведената с директивата система за защита се основава на идеята, че потребителят е в положението на по-слабата страна в отношенията с продавача или доставчика от гледна точка на информираност - положение, което го принуждава да се съгласява с установените предварително от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им /така решения по делата 4
С- 240/98, С-168/05, С-484/08 и др./. Твърди, че в случаите, в които търговецът използва това и се стига до приемането от потребителя на предварително установени условия, които в негова вреда създават неравновесие между правата и задълженията на страните, безспорно се нарушават изискванията за добросъвестност при сключване на договорите.
Излага, че съгласно практиката на ВКС методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти - пазарни индекси и/или индикатори. Сочи, че съобразно правната природа на договора за банков кредит, безспорна е и необходимостта от постигнато между страните съгласие за начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя, т.е. да е налице конкретна формула за определяне на възнаградителната лихва съществен елемент от съдържанието на този вид банкови сделки. Сочи, че когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, метода, по който кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга, както и когато методологията, създадена от банката - кредитор, например с нейни вътрешни правила, не е част от договора за кредит, банката не може да се счита за добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗД, за да е приложимо правилото на чл. 144. ал. 3, т. 1 ЗЗД. Счита, че предвид неравноправния характер на процесните клаузи Банката не е имала право да променя едностранно размера на БЛП, съответно на месечните погасителни вноски, нито на Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които БПБ АД. Сочи, че измененията не могат да се противопоставят и да обвържат насрещната страна, поради което следвало дългът да се изчислява съобразно първоначално уговорените условия.
Твърди, че на клаузата на чл. 3. ал. 3 от Договора е нищожна на основание чл.
26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД. Излага се, че неустойката се начислявала без ограничение във времето, което представлявало средство за неоснователно обогатяване на Банката и като такава не изпълнявала функциите, които законодателят е определил в чл. 92, ал. 1 от ЗЗД обезпечителна и обезщетителна функция. Сочи, че в настоящия случай размерът на лихвата (компонент при образуването на наказателната лихва), е в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на 5 издължаване на кредита, съгласно ал. 1, плюс наказателна надбавка от 10 (десет) пункта, което означавало, че към момента на подписване на Договора наказателната лихва била в размер на 16%. Счита, че в случай наказателната лихва, определена в такива размери без да бъде установена горна граница за нея е нищожна поради противоречие с добрите нрави и явно несправедлива.