Присъда № 139 от 03.10.2022, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 139 от 03.10.2022 г. по НОХД № 3597/2022 г. на РСБургас, XXI –ви наказателен състав Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна прокуратура – Бургас обвинителен акт, с който срещу подсъдимия К. П. И., ЕГН **********, роден на .............................., е било повдигнато обвинение за това, че на 13.09.2022 г. в гр. Бургас, на кръстовище на ул. ”Ц.К.” и ул. „А.В.”, без надлежно разрешително съгласно чл.73, ал.1 и чл.30, от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, чл.1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл.72, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, ДЪРЖАЛ в себе си високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, вр. чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и приложение 1, а именно - КОНОП с тегло 9,636 /девет цяло шестстотин тридесет и шест/ грама, със съдържание на активния наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол - 21,10 % /двадесет и едно цяло и десет процента/, на стойност 57,81 /петдесет и седем лева и 81 ст./ лева, определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството – престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК.

Настоящото производство се разви по реда на глава двадесет и седма, чл. 371 и сл. от НПК, доколкото в съдебно заседание съдът след извършено предварително изслушване на страните допусна разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Бургас поддържа обвинението, като го счита за доказано по категоричен начин. Поддържа вменената на подсъдимия правна квалификация на деянието като такова по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, а не по ал. 5 на чл. 354а НК. Счита, че случаят не е маловажен и излага подробни съображения в тази насока. Пледира при определяне на наказанието да намери приложение разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 НК да бъде отложено за изтърпяване за срок от 3 години и наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.

Защитникът на подсъдимия адв. В. поддържа, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 354а, ал. 5 НК и на основание чл. 78а НК подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност. Поддържа, че в случая се касае за държане на сравнително малко количество наркотично вещество на незначителна стойност, което е било предназначено за лична употреба от подсъдимия. Счита, че както деянието, така и деецът са с ниска степен на обществена опасност.

Подсъдимият К. П. И., на основание чл. 371, т. 2 НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и депозира съгласие да не се събират други доказателства, като производството се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие. В последната си дума изразява съжаление за извършеното и моли за минимално наказание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият К. П. И., ЕГН **********, е роден на ........................... Видно от справка 1 за съдимост подсъдимият не е осъждан.

На 13.09.2022 г. свидетелите И....Х.....М......, Д. С.... Г. и А..... П. Т...... и тримата полицейски служители в сектор „КП“ при П............... при ОД на МВР – Бургас изпълнявали служебните си задължения в гр. Бургас, ж.к. „В................“ във връзка с предварително утвърден план за СПО по линия на противодействие на престъпността, свързана с наркотичните вещества. Около 20:15 часа при извършване на обход в близост до кръстовището на улиците „Ц.К.“ и „А.В.“ свидетелите М..............., С.... и Т...... видели подсъдимия К. П. И., който познавали като криминално проявен и регистриран във връзка с престъпни действия с наркотични вещества. По тази причина полицейските служители решили да извършат проверка на подсъдимия. След като свидетелите М..............., С.... и Т...... се легитимирали на подсъдимия, същият побягнал, за да осуети извършване на проверката. Полицейските служители го настигнали и го задържали, като на зададен от тях въпрос „Защо е побягнал ?“, подсъдимият отговорил, че носи в себе си „марихуана“.

Подсъдимият И. извадил от джоба на долнището си торбичка, съдържаща суха, зелена, растителна маса. Подсъдимият бил отведен в сградата на П..............., където доброволно предал държаната от него растителна маса. Със заповед подсъдимият бил задържан за 24 часа.

От извършената химическа експертиза се установило, че предаденото от подсъдимия наркотично вещество, се определят като коноп с нетно общо тегло 9.636 грама, със съдържание на активно действащ компонент - тетрахидроканабинол –21.10%. Общата стойност на наркотичното вещество, предадено от подсъдимия според приложение номер 2 към чл. единствен на Постановление номер, 23 на МС/29-01-98 год. за определяне цената на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството възлиза в размер на 57.81 лева.

По доказателствата:

Самопризнанието на подсъдимия относно авторството на деянието напълно кореспондира на събраните на досъдебно производство доказателства относно този факт.

С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 във вр. чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт се установява от направеното от подсъдимия самопризнание, подкрепящо се от събраните на досъдебно производство доказателства, а именно показанията на свидетелите, ангажирани със случая. Показанията на свидетелите са обективни, последователни, безпротиворечиви, логични и допринасят за изясняване на фактите по делото. И тримата свидетели – полицейските служители (М..............., С.... и Т......) категорично заявяват, че подсъдимият е признал, че носи в себе си наркотично вещество – „марихуана“, както и че подсъдимият доброволно е извадил от джоба на дрехата си наркотичното вещество и го е предал.

Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните и приобщени писмени доказателства, както следва: протокол за доброволно предаване от 13.09.2022 г., протокол за оглед на веществени доказателства, ведно със снимков материал, протокол № 796/15.09.2022 г. за химическа експертиза, справка за съдимост, заповед за полицейско задържане на лице.

Изготвеният на 13.09.2022 г. протокол за доброволно предаване няма характер на доказателствено средство, а представлява писмено доказателство, удостоверяващо предаването на една вещ от едно лице и получаването й от друго. Налице е обикновено предаване на вещ, удостоверено с подписите на двете лица, което предаване се установява и от показанията на свидетелите М..............., С.... и Т......, които заявяват, че подсъдимият лично е предал с протокол за доброволно предаване държаното от него наркотичното вещество. Приобщен по делото по надлежния ред, предвиден в НПК протоколът за доброволно предаване, е годно писмено доказателство и съдът изцяло го кредитира.

2

Събраните писмени доказателства, в съвкупност с гласните такива допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.

Подсъдимият признава вината си и изразява съжаление за извършеното престъпление, като самопризнанието му напълно се подкрепя от събрания доказателствен материал.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението чл. 354а, ал.3, т.1 НК.

От обективна страна безспорно по делото се установи, че на 13.09.2022 г. в гр.

Бургас, на кръстовище на ул. ”Ц.К.” и ул. „А.В.”, без надлежно разрешително съгласно чл.73, ал.1 и чл.30, от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, чл.1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл.72, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, ДЪРЖАЛ в себе си високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, вр. чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и приложение 1, а именно - КОНОП с тегло 9,636 /девет цяло шестстотин тридесет и шест/ грама, със съдържание на активния наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол - 21,10 % /двадесет и едно цяло и десет процента/, на стойност 57,81 /петдесет и седем лева и 81 ст./ лева, определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. Конопът е високорисково наркотично вещество, включено в списъка I на Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина - Приложение № 1 към чл.

3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични , издадена на основание чл. 3, ал.2 от ЗКНВП.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е съзнавал, че държи забранено от закона наркотично вещество (коноп), съзнавал е общественоопасния характер на извършеното деяние и общественоопасните му последици, като е целял тяхното настъпване. От показанията на полицейските служители М..............., С.... и Т...... се установява, че когато са предприели извършване на проверка, подсъдимият се е опитал да избяга, като осуети проверката. Това негово поведение безспорно доказва, че подсъдимият И. е съзнавал, че държейки в себе си „марихуана“ извършва престъпление.

По изложените съображения съдът призна подсъдимият К. П. И. за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинението в настоящото производство, като съдът намери за неоснователна поддържаната от защитника на подсъдимия теза, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 354а, ал. 5 НК. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Предвид събраните по делото доказателства съдът намира, че настоящият случай не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с престъпления от същия вид.

Относно цитираната съдебна практика от защитника на подсъдимия съдът намира, че същата е постановена с оглед спецификата на конкретните казуси и не е безусловно приложима в настоящия случай. Още повече дори и част от посочените съдебни актове да са 3 постановени от върховна съдебна инстанция, решенията нямат задължителен характер за съда и според настоящия съдебен състав при постановяването на присъда по делото следва да намерят отражение установените в рамките на настоящия съдебен процес обстоятелства, а не такива, които са констатирани по други дела.

На първо място според съда държаното от подсъдимия И. количество наркотично вещество не е незначително. Безспорно се установява, че подсъдимият е държал 9,636 грама „марихуана“, което според съда количество предполага многократна употреба на наркотичното вещество. Дори да се приеме, че наркотикът е бил предназначен за лична употреба единствено от подсъдимия, както твърди той в дадените на досъдебно производство обяснения, това обстоятелство не води до извод за маловажност на случая, тъй като от химическата експертиза се установява, че процесното наркотично вещество е с висок процент – 21,10 % активен компонент тетрахидроканабинол, което навежда на категоричен извод за по-високо наркотично действие на държаното наркотично вещество от подсъдимия. Това по себе си предполага и настъпване на по-тежки вредни последици за подсъдимия от употребата на марихуана с 21,10 % активен компонент тетрахидроканабинол. В тази връзка съдът не споделя наведеното от защитника твърдение, че при преценката за маловажност на случая несъмнено трябва да се вземе предвид, че държаното от подсъдимия наркотично вещество е „марихуана“, която се характеризира с пониско опиатно действие. Правилно адв. В. е посочил в пренията, че законодателят не прави разлика между марихуаната и други наркотични вещества. Именно поради това конопът е определен като високорисково наркотично вещество, включено в списъка I на Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с него.