Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 119 от 28.07.2021, Районен съд - Нова Загора

Съд
Районен съд - Нова Загора
Дело
Гражданско дело 222/2021
Вид
Решение № 119
Подписан
28.07.2021
В сила
03.09.2021
Състав
ГЕОРГИ ЛЮБЕНОВ ЙОРДАНОВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Нова Загора , 28.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело № 20212220100222 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на И.А.А.. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, чрез процесуален представител и съдебен адресат: адв. М.П. М. от АК Сливен, гр.Нова Загора, ***, офис 2 против Г.П.Я.. с ЕГН ********** и постоянен адрес: г***, с която е предявен иск с правно основание чл.132, ал.1, т.2 от СК за лишаване на ответницата от родителски права над децата А.И.А с ЕГН *** роден на 21.11.2010 г. и Н.И.А. с ЕГН ***, роден на 23.08.2016 г. и заплащане на издръжка и определяне на личните отношения на ответницата с децата.

С исковата молба се твърди, че страните по делото живеели на съпружески начала в продължение на повече от 10 години, през което време се родили синовете им.

Сочи се че през месец август 2018 г. страните се разделили и ответницата оставила поголемия си син А. при баща му и заминала за Италия заедно с по-малкия Н. но само няколко месеца по-късно оставила невръстния Н. на грижите на своята майка и отново заминала за чужбина, където установила връзка с мъж и родила дете от него.

Разяснява се, че бабата на децата по майчина линия трудно се справяла с грижите на малкия Н. и той не се чувствал добре в дома. Силно загрижен и за двете си деца ищецът пожелал да прибере в дома си и по-малкия си син на което ответнатицата и майка й не се противопоставили.

Така само няколко месеца след раздялата с ответницата ищецът поел изцяло грижите и издръжката и за двете си малолетни деца, а в непосредствените грижи за тях бил подпомаган от своите близки - майка и сестра, особено в периодите в които работел в чужбина, за да 1 осигурява средства за собствената си издръжка и тази на децата.

Поддържа се, че ответницата изобщо не била търсила децата си повече от 3 години, не се обаждала, не се интересувала от живота им, не се ангажирала с каквото и да било свързано с тях, дори не би познала децата си сега, предвид липсата на каквито и да било контакти помежду им и твърде ниската възраст на която ги изоставила.

Изтъква се, че освен липсата на елементарна заинтересованост за децата, ответницата не била участвала по никакъв начин в издръжката им, а откакто двамата с ищеца били разделени, тя не била изпращала пари и дрехи, подаръци или други необходими вещи за децата.

Ответницата напълно била забравила за синовете си А. и Н. - не търсела връзка с тях, дори по телефона или чрез другите средства за комуникация, а децата не познавали майка си.

Посочва се, че ответницата напълно пренебрегнала родителския си дълг да полага грижи и да дава издръжка на малолетните си синове и то без никаква основателна причина. Сочи се, че тя е млада, в трудоспособна възраст, работи в чужбина и разполага с финансова възможност да участва в издръжката им, но до този момент не го била правила, като така всъщност тя се била самоосвободила от родителските си функции.

Твърди се, че тя не желаела децата да присъстват в живота и налице било твърдо установено пълно дезинтересиране на ответницата от децата и формалното притежаване на родителски функции било неоправдано, безпредметно и нецелесъобразно, нещо повече - пълното бездействие и пренебрегване на родителския дълг от страна на майката пречело и на бащата да упражнява родителските права в пълен обем и в защита интереса на децата.

От двамата родители бащата единствен полагал грижи за малолетните А. и Н. и задоволява всички техни потребности, въпреки това обаче имало множество житейски ситуации в които се изискват активни действия от двамата родители в защита интересите на децата, което в настоящия случай не било възможно поради пълното дезинтересиране на ответницата от тях.

Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да лиши от родителски права Г.П.Я.. с ЕГН ********** по отношение децата А.И.А с ЕГН *** роден на 21.11.2010 г. и Н.И.А. с ЕГН *** и на основание чл.134 от СК, моли съда да осъди ответницата, да заплаща на малолетните си деца А. и Н. чрез техния баща и законен представител месечна издръжка в размер на по 200 лв. за всяко от тях, считано от датата на депозиране на настоящата молба в съда – 25.02.2021 г., до настъпване на законови основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, както и да изплати издръжка на децата за минало време за една година назад, т.е за периода от 23.02.2020 г. до 22.02.2021 г. в общ размер на по 2400 лв. за всяко от децата, чрез техния баща и законен представител.

2

Моли съда да определи и подходящи мерки, относно личните отношения между ответницата и малолетните А. и Н..

Ищецът прилага Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 2385/25.11.2010 г. от Община Стара Загора, Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0172/17.08.2017 г. от Община Нова Загора, квитанция за платена държавна такса и Договор за правна помощ и пълномощно.

Моли съда да изиска социален доклад от Д„СП”, Отдел„Закрила на детето”, гр.Нова Загора и моли съда да допусне до разпит 3 свидетели.

Съобщението до ответницата със съдебните книжа е получено от Н.А.Д. – баба на ответницата Г.П.Я.. със задължението да й го предаде.

Ответницата в срока по чл.131 от ГПК не е представила писмен отговор по предявения срещу нея иск.

Становището на Дирекция „Социално подпомагане” Нова Загора изразено в представения по делото социален доклад е, че ищеца полага адекватни грижи за отглеждането и възпитанието на децата, в състояние е да ги обгрижва и възпитава, както и да осигури добро бъдеще за тях.

Посочва се, че за децата е осигурена стабилна и безопасна семейна среда, гарантираща правилното им развитие, а основни грижи за тях полага бащата, подпомогнат от своята майка – баба им С.И.

В доклада се разяснява, че детето А. през учебната 2020/2021 г. е записано и посещава НУ „Паисий Хилендарски“ гр.Нова Загора, където е ученик в четвърти клас и има изграден приятелски кръг сред съучениците си.

Детето Н. е записано и посещава ЦДГ „Бодра смяна“ гр.Нова Загора.

И за двете деца се посочва, че са любознателни, спазват всички норми на учебните заведения, в чист и спретнат вид са и редовно посещават същите.

Относно жилищните условия и среда за детето в доклада се посочва, че жилището, в което се отглеждат децата А. и Н. е собственост на майката на И.А.А.. – С.И.и е на адрес: *** и представлява апартамент от жилищна кооперация, който се състои от три стаи, коридор и санитарен възел, като едната от стаите се ползва самостоятелно от двете деца, обзаведена съвременно и функционално, с всичко необходимо за тях. Посочва се, че в жилището се поддържа много добра хигиена, а за децата А. и Н. е предоставено лично пространство, място за спане и вещи, необходими за ежедневните им нужди.

Относно здравословното състояние на децата се посочва, че детето А. е астматик, а по- 3 малкото дете няма здравословни проблеми.

Относно трудовата заетост, работното време и доходите на бащата И.А.А.. в социалния доклад се посочва, че той устно декларирал, че работи в Италия, в сферата на селското стопанство, а майка му в „Паллирия България“ гр.Нова Загора.

При проучването е установено, че се наблюдава емоционална връзка на децата с баща им и баба им.

По делото са разпитани свидетелите А.А.А. – сестра на ищеца и А.И.А. – без родство.

Свидетелката А.А.А. разяснява, че брат й заминал на 16-17 годишна възраст в Италия, където се запознали с Г. и се оженили, сватбата направили на следващата година. След 4 години се родил сина им – вече на 11г. и те отишли в Италия с детенцето.

Посочва, че брат й работел, гледал си семейството много добре. Посочва, че второто му дете родило в Италия. И. работел и имали жилище с майка им, но искали да си имат още едно жилище.

Твърди, че той работи, а ответницата си гледала детето в Италия и изведнъж се прибрала с двете си дечица, като той останал в Италия още за 1-2 месеца в края на юли 2018 г.

Тя уж дошла в България да гледа за жилище, като той я изпратил с някаква сума пари и останал да вземе последната заплата, но се случило друго.

Посочва, че през август 2018 г. голямото дете било оставено от ответницата на 6 години, с една найлонова торбичка на майка й, уж да се грижи за малкото дете, че има работа и изчезнала с първия им братовчед. Купули кола и не знаеят изобщо къде е тя.

Свидетелства, че ответницата забременяла, и има в момента дете на 2 години, което не е от брат й, а от братовчеда и станалотака, че не може да се грижи за второто дете, което също оставила на майка й.

Майка й на Г. дала детето с пълномощно на брат й. Вече брат й се грижел и за другото дете.

Излага, че навсякъде имал затруднения – със записването на училище, вземането на децата на почивка, навсякъде искали майка.

Твърди, че ответницата изобщо на никого не се обаждала и са чули, че има дете и са в Италия. Даже брат й, от майка й взел детето, а Н. бил припознат на по-късен етап. Страните живеели без граждански брак.

Свидетелства, че ответницата не била изпращала никакви пари и вещи. Той бил всичко – и майка, и баща.

Сочи, че са разбрали, че е наркоманка. Тя не можела да се грижи за детето си, оставяла го на 4 други хора. Братовчед й също бил наркоман.

И. имал постоянна работа в Италия. Той искал тука да учат децата му, да са образовани.

Големият искал да се запише в училище „Христо Ботев“. Лятото на море, по почивки за един, два месеца, пак да ги върне и майка ми тука в България да помага.

Свид.А.И.А. посочва, че са приятели с И. и познава Г.. Към момента не били заедно, като от 10 години били женени, а от 3 години били разделени. Те двамата имали две деца. Малкия Н. големия М. турското име, а българското А..

Твърди, че бащата се грижел за децата и му помагали майка му и сестра му. Майката на децата не поддържала връзка с децата.

Разяснява, че с И. си споделяли и той му казал, че тя не питала за децата си и не искала да ги вижда, не поддържали връзка по телефона – по никакъв начин. Говорил с М. и той му казал, че изобщо не я иска. И. ги събирал за празници, майката не присъствала, не се обаждала по телефона, не получавали пари и подаръци от майката.

Бащата издържал децата и майка му ги гледала. И. работел в Италия от много време и изпращал всяка седмица пари на майка си за децата. Не му е споделял да има проблеми.

Засега не бил вземал децата, защото учат. За екскурция и почивка искал да ги вземе.

Посочва, че не знае къде е Г. къде, но знае че преди време избягала с братовчед му и чул, че е женена и имала друго дете. Ответницата била оставила детето на майка си, не можела да го гледа ,защото се омъжила и имала друго дете и го дала на бабата. И. го видял в Италия и го взел. И. се грижел за децата.

Прокурор С. счита, че с оглед събраните гласни и писмени доказателства, намира исковата молба, предявена от И.А.А.. следва да бъде уважена.

Счита, че са налице законовите предпоставки и събрани надлежни доказателства в тази връзка за лишаване на майката Г.П.Я.. от родителски права, спрямо децата Н. и А.. Съгласно разпоредбата на чл.132 от СК ал.1, т.2, съдът може да лиши от родителски права, при трайно неполагане на грижи за децата и неплащане на издръжка за тях. Счита, че от събраните по делото доказателства се изясни, че от няколко години майката е дезинтересирана по отношение на децата, по отношение на тяхната издръжка, отглеждане, грижи, необходимости, поради което е налице признака трайност, предвиден в чл.132 от СК. Счита, че едно такова решение е в интерес на децата. Установило се, че към момента в продължителен период от време, бащата изцяло бил ангажиран с отглеждането и възпитанието на децата. Счита, че следва да съдът да уважи претенцията на ищеца за лишаване на майката от родителски права и предоставяне на децата на бащата.

5

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното: