Присъда № 96 от 07.04.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 4688/2025
- Вид
- Присъда № 96
- Подписан
- 07.04.2026
- В сила
- 23.04.2026
- Състав
- Катя Ганева Савова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал.1, т. 12 · Наказателен кодекс
- чл. 143, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.194, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 198, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 206, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371 · Наказателно-процесуален кодекс
М
О Т
И
В
И към присъдата по НОХД № 4688/2025 г. по описа на Районен съд Варна – трети наказателен състав.
Районна прокуратура Варна е внесла в Районен съд Варна обвинителен акт срещу И.В.Д., роден на 13.04.2005 г. в гр. Варна, жив. гр. Варна, ул. „***“ №4, вх. Б, ЕГН ********** за извършен от него престъпление наказуемо по чл.194, ал.1 от НК.
Предявеното против подсъдимия Д. обвинение е затова, че на 22.02.2025 г. в гр. Варна, отнел чужда движима вещ велосипед марка „Спринт“, модел „Примус“, на стойност 615 лева, от владението на собственика й Г.Н.К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои.
- престъпление по чл.194, aл.1, вр. чл.26, ал.1 НК.
В съдебно заседание, с оглед събраните по делото доказателства, представителя на ВРП поддържа обвинението спрямо подсъдимия И.В.Д..
Предлага на същия да бъде наложено наказание при условията на чл.58а от НК, а именно лишаване от свобода в минимален размер, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от три години по реда на чл.66, ал.1 от НК.
Защитника на подсъдимия адв. Й.С., АК- Варна заявява признаване на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на подзащитния му и моли разглеждане на делото да се проведе при условията на глава ХХVII от НПК – „Съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция „.
Подсъдимия И.В.Д., след запознаване с правата му по чл.371 от НПК в съдебно заседание заявява, че признава изложението в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, признава се за виновен, не желае събирането на нови доказателства, предвид и на което производството по делото е протекло в условията на т.2 на чл.371 от НПК.
В пледоарията си по същество защитника на подсъдимия Д., моли за минимално наказание.
От фактическа страна съдът счита за установена следната фактическа обстановка:
Свидетелят Г.Н.К. - живее в гр. Варна, със семейството си. На 22.02.2025 г. свид. К. се намирал в близост до закусвалня „Софи“ намираща се до стадион „Спартак“ в гр. Варна, а велосипеда, с който се придвижил до там бил подпрян на земята. Велосипеда бил марка „Спринт“ модел „Примус“ оранжев на цвят, закупен през 2023 г. от магазин „***“ за сумата от 850 лева и поставен стикер с надпис „So much“. В един момент, до свид. К. се приближил подсъдимият И.В.Д., с когото се познавали и знаел, че прякора му е „ИЧ“.
1
Двамата се заговорили, като малко след това подс. Д. взел велосипеда на свид.
К., подкарал го и напуснал мястото с него. Свид. К. се опитал да го догони, но не успял. Когато се прибрал в дома си, свид. К. разказал на баща си за случилото се, след което уведомили полицията, но велосипеда не бил открит.
Видно от заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза е, че левовата равностойност на движима вещ: 1 бр. велосипед марка „Спринт Примус“, отнет от владението на Г.Н.К., към датата на инкриминираното деяние 22.02.2025 г., е в размер на 615.00 лв.
От заключението на назначената СПЕ e видно, че: освидетелстваният И.В.Д. не страда от психично разстройство. Не са налице анамнестични и клинични белези за зависимост към алкохол и психоактивни вещества. Към момента на извършване на деянието на 25.02.2025 год. той е бил в състояние на Обикновено алкохолно опИ.е и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Той може да носи наказателна отговорност. Физическото и психичното състояние на освидетелстваният му позволява да възприема фактите, които имат значение по делото и да дава годни обяснения за тях.
В психичният статус понастоящем няма установи психопатологични феномени, които да променят качествено съзнанието на освидетелстваният и нарушават базисните му психични годности за участие в наказателния процес.
Той може да участва и да се защитава сам наказателното производство.
Видно от приложената по делото характеристична справка за И.В.Д. е, че той роден в гр. Варна, с постоянен и настоящ адрес в гр. Варна, ул. „***“ №4. Неженен. Българско гражданство. Неосъждан. До навършване на пълнолетна възраст Д. е бил настанен в ЦНСТ - Изгрев. Заявява, че не живее на горепосочения адрес, а при баба си на адрес: с. Старо Оряхово, общ. Долни Чифлик, обл. Варна, ул. „Роза № 17. За И. Д. е известно да има прякор „Черния“. Има завършено средно образование. Трудово неангажиран. Не притежава СУМПС, както и МПС на негово име. Д. не поддържа близки отношения със своите роднини. Получавани са оперативни данни, че лицето употребява наркотични вещества - „трева и кристали“. Обкръжението на лицето е съставено основно от лица от активния криминален контингент. За Д. има данни, че се занимава с извършване на кражби на различни вещи, които могат да бъдат заложени или продадени. Известно е, че парите, които придобива, използва за снабдяване с наркотични вещества, както и често извършва обсебвания на мобилни телефони от негови познати. Известно е, че парите, които придобива, използва за снабдяване с наркотични вещества.
Предвид множеството криминални прояви, Д. не показва желание за промяна на навиците си намиране на работа, промяна на обкръжението и спиране на престъпните деяния. Същият многократно е търсен, с оглед връчване на призовка, по ДП и ЗМ, по които е установен като извършител, като не е установяван на известните адреси и е залаган на ОДИ. Преди навършване на пълнолетие се е водил на отчет при ИДПС при 02 РУ - Варна. Извършена е 2 справка в масивите на МВР, от която се установява, че И. Д. има извършвана една криминалистическа регистрация: № 88734/2025 г. по описа на Второ РУ Варна от дата 30.07.2025 г. за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК. Срещу Д. има заведени 8 заявителски материала: 1. 3M №882/2021 г. по описа на Второ РУ-Варна, за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК. 2. ЗМ №1518/2022 г. по описа на Първо РУ-Варна, за престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 от НК. 3. ЗМ №171/2024 г. по описа на Второ РУ-Варна, за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК. 4. ал.1 от НК. ЗМ №771/2024 г. по описа на Първо РУ-Варна, за престъпление по чл. 198, 5. ЗМ №1195/2024 г. по описа на Второ РУ-Варна, за престъпление по чл. 198, ал.1 от НК. 6. ЗМ № 1615/2024 г. по описа на Второ РУ - Варна, за престъпление по 2 чл. 143, ал.1 от НК. 7. ЗМ№ 1929/2024 г. по описа на Първо РУ-Варна, за престъпление по чл. 198, ал.1 от НК. 8. ЗМ№ 535/2025 г. по описа на Второ РУ - Варна, за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.
Деянието се квалифицира като кражба, тъй като с описаните действия подсъдимият е лишил собственика на вещите от упражняването на фактическа власт над тях, без знанието и съгласието на последния и с намерение за разпореждане като със свои.
Подсъдимия до настоящия момент не е осъждан, видно от приложената по делото справка за съдимост.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - самопризнанията на подсъдимия в съдебно заседание дадени при условията на чл.371 от НПК и събраните на досъдебното производство доказателства – обяснения на обвиняем, свидетелски показания, СОЕ, СПЕ и справка за съдимост.
Съдът приема горепосочените доказателства, от които безспорно се установява авторството, времето и механизма на извършване на престъплението, които са без противоречиви, взаимно допълващи се и създадоха в съда убеждение за достоверност.
Гореизложените установени обстоятелства водят до следните правни изводи:
След преценка на всички доказателства по делото съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК -поотделно и в тяхната съвкупност съдът намери, че подсъдимия И.В.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. чл.194, ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият И.В.Д. осъществил деянието с действие, като на 22.02.2025 г. в гр. Варна, отнел чужда движима вещ велосипед марка „Спринт“, модел „Примус“, на стойност 615 лева, от владението на собственика й Г.Н.К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои.
Подсъдимия Д. е извършил поредица от действия под контрола на съзнанието си, насочени към противоправното отнемане на движимите вещи 3 собственост на св. Г.Н.К., като това отнемане е било извършено без съгласието на последния.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице.
Изпълнителното деяние е изпълнено, чрез действие и се изразява в отнемане на чужди движими вещи, от владението на другиго, без неговото съгласие с намерение да бъдат присвоени противозаконно.Накърнени са обществените отношения, чрез които се осигуряват неприкосновеността на собствеността на гражданите.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал обществено опасният му характер, предвиждал е обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.
Причини за извършване на престъплението – незачитане на установения в страната правов ред и стремеж към материално облагодетелстване по неправомерен начин.
Съдът, като взе предвид добросъвестното поведение на подсъдимия И.В.Д. по време на досъдебното производство и в съдебно заседание, изразеното съжаление за извършеното, обстоятелството, че не е създавал никакви проблеми по време на проверката, тежкото му материално положение намери, че престъплението е извършено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и при липса на отегчаващи отговорността обстоятелства ОПРЕДЕЛИ на подсъдимия наказание към минимума предвиден за това престъпление, а именно: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 58а, ал.1 от НК НАМАЛИ с една трета и му НАЛОЖИ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок о т ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛОЖИ С ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Определяйки вида и размера на наказанието, съдът счете, че ще бъдат постигнати целите на генералната превенция визирана в НК, като наказание в такъв вид и размер в конкретния случай, ще изиграе най- добре необходимия поправителен ефект по отношение на подсъдимия, а именно да го предупреди и превъзпита, а също ще въздейства предупредително и възпитателно на останалите членове на обществото. Намери, че наказанието наложено на подсъдимия следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години, на основание чл.66 от НК, предвид липса на предходна съдимост на подсъдимия.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК с присъдата си съдът ОСЪДИ подсъдимия И.В.Д. да заплати сумата от 289.90 /двеста осемдесет и девет евро и деветдесет цента/евро, явяваща се направените по делото разноски в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Варна.
По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
4
СЪДИЯ:……………
5