Решение № 5468 от 13.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5468 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Д , в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Йоанна Н. Станева

Мария Г. Илиева като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20261100502611 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435-438 ГПК.

Образувано е по жалба на Д. Б. П. - длъжник по изп. дело № 20258630402005 по описа на ЧСИ С.Х. срещу разпореждане от 06.02.2026 г. за отказ да вдигне наложения запор върху несеквестируемия й доход от пенсия и възстановяване на удържаните суми.Жалбоподателката твърди, че на 17.12.2025 г. е получила съобщение, че срещу нея е образувано изпълнително дело и е наложен запор върху цялата й пенсия в размер на 241,99 лв. или 123,73 евро, който е под абсолютно несеквестируемия минимум съгласно чл.446, ал.1 ГПК, поради което намира действията на съдебния изпълнител за незаконосъобразни.Твърди, че от 1999 г. постоянно живее и е гражданин на Република Австрия, като с указ от 15.10.1999 г. е освободена от българско гражданство и посочената пенсия е за положения от нея труд на територията за страната за период от 14 години.Тази пенсия постъпва на нейно име в Пощенска станция /ПС/ 1407 в гр.София, като това е единствената сума, която постъпва на нейно име в ПС.Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да вдигне запора върху пенсията й и неправилно удържаните суми да й бъдат върнати изцяло.

Ответникът по частната жалба-„Топлофикация София“ АД оспорва същата като недопустима поради неспазване на срока по чл.436, ал.1 ГПК, както и поради обстоятелството, че в разпоредбата на чл.435, ал.2, т.2 ГПК не е предвидена възможност за обжалване на наложения запор.Излага и доводи за неоснователност на частната жалба, тъй като при наличието на несеквестируемост наложените запори не биха произвели правно действие, а 1 по банковата сметка на длъжника могли да постъпват и други суми със секвестируем характер.Моли съда да остави частната жалба без уважение.Претендира разноски.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ С.Х. изразява становище за недопустимост на жалбата, тъй като в чл.435 ГПК се съдържа изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване действия.Счита жалбата за неоснователна по същество, тъй като в запорното съобщение до НОИ изрично е посочено, че удръжките се правят ежемесечно при спазване правилата на чл.446 ГПК.Твърди, че удръжката в размер на 240,24 лв. е определена при съобразяване с ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване на основание чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Производството по изп.д. № 20258630402005 по описа на ЧСИ С.Х. е образувано на 03.09.2025 г. по молба на „Топлофикация София“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист по гр. д. № 41345/2020 г. на СРС, 177 с-в за осъждане на В.П.П. и Д. Б. П. да заплатят разделно на взискателя посочените в него суми, като към 04.08.2025 г. остатъкът от дължимата от всеки длъжник сума е, както следва: сумата от по 264,36 лв.-главница, сумата от по 33,27 лв.мораторна лихва и законна лихва от 31.08.2020 г.

Представен е и изпълнителен лист от 30.06.2025 г. на СРС, 177 с-в, по гр.д.№ 41345/2020 г. за осъждане на В.П.П. и Д. Б. П. да заплатят всяка от тях на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.318, ал.2 ТЗ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.110, ал.2 ЗС сумата от 300,79 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г. за имот в гр.София, ул. **** със законната лихва върху тази сума, считано от 31.08.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 15,46 лв.-главница, представляваща стойност на такса дялово разпределение за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г. със законната лихва от 31.08.2020 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 33,27 лв.-мораторна лихва върху тази главница за периода 15.09.2018 г.-25.08.2020 г.

Със запорно съобщение от 14.10.2025 г. ЧСИ е наложил запор върху получаваната от длъжника Д. Б. П. за пенсия до погасяванена задължението, като удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл.446 ГПК.

В отговор на запорното съобщение НОИ е уведомил ЧСИ, че върху пенсията е наложен запор, считано от 01.12.2025 г., като удръжката е в размер на 240,24 лв. съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК.

Видно от представеното разпореждане на ТП на НОИ-София град отпуснатата на жалбоподателката пенсия за осигурителен стаж и възраст 2 възлиза на 241,99 лв. /123,73 евро/.

Жалбоподателката е получила съобщение за образуваното изпълнително дело и за наложения запор на 17.12.2025 г.

С молби от 05.01.2026 г. и от 04.02.2026 г. Д. П. е поискала от съдебния изпълнител да вдигне наложения запор поради несеквестируемост на постъпленията й от пенсия и да й възстанови надвнесените суми.

С обжалваното разпореждане, обективирано в изх.№ 6458/06.02.2026 г. съдебният изпълнител е отказал да вдигне наложения запор на пенсия в НОИ и да възстанови посочените суми, като е посочил, че в запорното съобщение изрично е включен текста, че удръжките се правят ежемесечно при спазване на чл.446, ал.1 ГПК и че съгласно постъпилия отговор на НОИ удръжнака е определена при съобразяване с ТР № 2/26.06.2015 г.

Жалбоподателката е уведомена за разпореждането на 07.02.2026 г.Частната жалба е подадена на 18.02.2026 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК.Съгласно разясненията, дадени с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /т.1/ на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава /несъвместимо е с/ несеквестируемостта.Отменяването на изпълнително действие, което нарушава /несъвместимо е с/ несеквестируемостта е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено искане за отменяване на отделни изпълнителни действия.Предмет на обжалване в случая е насочването на изпълнение върху несеквестируем доход на жалбоподателката, поради което жалбата е допустима.

Разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК допуска насочването на изпълнение върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, т.е. наложеният върху пенсията запор обхваща само секвестируемата част и може да бъде изпълняван само по отношение на нея.Съгласно мотивите на т.1 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът.Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо /възнаграждение за труд или пенсия/, наложеният запор обхваща само секвестируемата част.В разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК са посочени размерите на сумите, които могат да бъдат удържани, ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата. В ал. 3 и 4 са посочени изключения от това правило, касаещи вземания за издръжка и стипендии, каквото не е процесното вземане. В този случай запорът не води до забрана третото задължено лице да изплаща на длъжника несеквестируемата част от трудовото възнаграждение.

При погрешно плащане от третото задължено лице по сметката на съдебния 3 изпълнител, той е длъжен незабавно да върне на длъжника несеквестриуемата част - тази част, която е до размера на минималната работна заплата, респ. до размерите, посочени в нормата на чл. 446, ал. 1 ГПК. Текстово нормата показва, че запор е допустим само върху вземания с размер, надхвърлящ размера на минималната работна заплата. В ал. 4 и ал.5 са посочени изключения от това правило, касаещи вземания за издръжка и стипендии, каквото не е процесното вземане.

В случая, длъжникът получава като доход пенсия за осигурителен стаж и възраст, която според приложеното разпореждане № ********** възлиза на 123,73 евро, като запорът не е наложен върху сметка на длъжника в търговска банка, по която сметка да постъпват и други секвестируеми суми.

Поради изложеното съдът намира, че изпълнението е насочено срещу несеквестируемо имущество по смисъла на чл.446, ал.1 ГПК.Получаваната от длъжника пенсия е изцяло несеквестируем доход, поради което е недопустимо от нея да се правят удръжки, защото нейният размер не надвишава размера на минималната работна заплата.Запорът на паричното вземане /пенсия/ е несъвместим с несеквестируемостта и я нарушава, защото е наложен върху доход, върху който законът не позволява да се насочва изпълнение.

В случая запорираното парично вземане е изцяло, а не частично несеквестируемо, поради което не може да се приеме, че наложеният запор обхваща само секвестируемата част поради липса на такава.След като наложеният запор върху посоченото вземане на длъжника, има несеквестеруем характер, под размера на минималната работна заплата за страната, възлизаща на 1 077 лв., считано 01.01.2025 г. и не е изпълнено нито едно от обсъдените изключения за запориране по чл. 446 ГПК.Въпреки направеното възражение от длъжника ЧСИ не е съобразил, че наложеният запор е върху несеквестируем доход, поради което извършеното действие се явява незаконосъобразно.

Предвид изложеното частната жалба се явява основателна и обжалваното разпореждане следва да се отмени.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 06.02.2026 г. на ЧСИ С.Х. по изп.д. № 20258630402005, обективиран в съобщение с изх.№ 6458/06.02.2026 г., с което е постановен отказ да се вдигне наложения запор върху несеквестируемия доход от пенсия на Д. Б. П. с ЕГН ********** и възстановяване на удържаните суми.

Решението е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5