Решение № 402 от 11.12.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. Стара Загора, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20235500500737 по описа за 2023 година Производството е образувано по въззивна жалба на Г. Т. Д., чрез адв.С.

З. от АК – Стара Загора, против Решение № 101/ 16.08.2023г., постановено по гр.д. № 74/2023г. по описа на Районен съд – Раднево, с което се осъжда Г. Т.

Д. да заплати на Д. С. К. на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и уплаха, които вреди са настъпили вследствие на извършени от Г. Т. Д. престъпни деяния на 14.03.2022 г. и 20.05.2022 г., установени със Споразумение от 28.11.2022 г. по НОХД № 262/2022 г. на РС-Раднево, ведно със законната лихва върху главницата от 14.03.2022 г. до окончателното погасяване на задължението;

Присъдени са разноски и държавна такса.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение, като неправилно и необосновано. Счита, че правните изводи на първоинстанционния съд не кореспондирали със събраните по делото доказателства и не били обсъдени в пълнота, както писмените, така и гласните доказателства. Излага подробни съображения.

Моли съдът да отмени обжалваното решение.

Въззиваемата страна Д. С. К., чрез адв.С. В. оспорва жалбата като неоснователна. Намира за правно несъстоятелни и неверни твърденията във 1 въззивната жалба. Излага съображения.

Моли съдът да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски пред настоящата инстанция.

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцата Д. С. К. твърди, че с влязло в законна сила споразумение по НОХД № 262/2022 г. на РС-Раднево ответникът бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. ал. 1 НК вр. чл. 26, ал.

1 НК за това, че се заканил с убийство на 14.03.2022 г. в с. К., ***, по телефона с думите „Ако не ми ги върнеш тези пари, ще ти режа с трион главата, малко по малко, докато умреш“ и на 20.05.2022 г. в с. С., ***, с жест с ръка, изобразяващ отрязване на врата и това заканване могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, за което му било наложено наказание 4 месеца лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок.

Твърди, че на 15.03.2022 г. ответникът се заканил на ищцата в с. К. по телефона с извършване на престъпление по чл. 330, ал. 1 НК - палеж на къщата й в с. С., ***, като използвал изразите „ще ти запаля къщата и толкова... Аз ще стигна до края, войната е готова, ще видиш с какво е пълна тубата, с бензин…. ами жива заплаха е, сега ли разбра“, за което бил признат за виновен със споразумение и осъден на лишаване от свобода за срок от 3 месеца, също отложено с изпитателен срок. Заканата била записана на телефона след многократни подобни закани. Твърди, че по НОХД № 185/2022 г. на РС-Раднево ответникът бил признат за виновен и за престъпление лека телесна повреда на ищцата, но бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание по чл. 78а НК. Получавала многократни закани от ответника, с което била подложена на психически тормоз, тъй като по всяко време на денонощието получавала обаждания и съобщения от ответника. Майка й била свидетел на заканите с убийство и много се притеснила. Твърди, че нанесената й лека телесна повреда била свидетелство за сериозността на заканите на ответника, избягвала да си ходи на село, тъй като къщите им било наблизо и се страхувала да не осъществи заканите си. Твърди, че от това започнала да страда от безсъние, задух, състояние на безпомощност, страх за живота й, като се наложило да посети психиатър няколко пъти, поради отключени паник атаки. Влошило се цялостното здравословно състояние, повишили се стойностите на жлезите, 2 тъй като страда от базедова болест. Били и предписани силни лекарства, които продължава да взема. Получавала спазми в стомаха от страха, било я страх да не се появи отново онкологично заболяване. За обезвредена на тези неимуществени вреди претендира сума от 5000 лв. Искането от съда е да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 5000 лв. за претърпените от деянията неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът Г. Т. Д., чрез адв. З., оспорва иска като неоснователен.

Твърди, че имало образувано НЧХД № 185/2022 г., по което получил наказание глоба за деянието от 15.03.2022 г. в с. С. и присъдени неимуществени вреди на ищцата, които продължавал да плаща чрез ДСИ при РС-Раднево по изп.д. № 12/2023 г. Сочи, че палеж на къща в с. С. бил невъзможен, тъй като ищцата нямала къща в това село. Счита, че записите от ищцата на телефона били в нарушение на конституционните му права, като имало данни за извършено престъпление по чл. 171, ал. 1 НК, поради което иска спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК и изпращане на материалите на РП. Твърди, че по въпросното НЧХД 185/2022 г. бил освободен от наказателна отговорност с наложено административно наказание глоба от 1000 лв., като настоящата претенция била същата като по въпросното НЧХД. Твърди, че претенцията на ищцата била неоснователна въпреки чл. 300 ГПК. Иска отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

За да постанови решението си РРС е приел от фактическа страна, следното: От приложеното НОХД № 262/2022 г. на РС-Раднево е видно, че с одобрено от съда влязло в сила споразумение, отразено в протокол от 28.11.2022 г., ответникът Г. Т. Д. е признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК за това, че на 14.03.2022 г. в с. К., ***, и на 20.05.2022 г. в с. С., ***, като продължавано престъпление на два пъти, се заканил на ищцата Д. С. К. от с. С., ***, с убийство, като на 14.03.2022 г. в с. К., ***, по телефона с думите „Ако не ми ги върнеш тези пари, ще ти режа с трион главата, малко по малко, докато умреш“ и на 20.05.2022 г. в с. С., ***, с жест с ръка, изобразяващ отрязване на врата и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години. Със същото споразумение ответникът е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 320а, ал. 1 НК във вр. чл. 330, ал. 1 НК за това, че на 15.03.2022 г. в с. К., ***, по телефона се заканил на ищцата с палеж на къщата й в с. С., ***, като използвал думите „ще ти запаля къщата и толкова, ... само гледай хвърлям една факла и върви търси полиция. Аз ще стигна до края, войната е готова, ще видиш с какво е пълна тубата, с бензин . , ами жива 3 заплаха е, сега ли разбра“ и това заканване би могло да предизвика основателно опасение за осъществяването му, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години.

От приложеното по делото НЧХД № 185/2022 г. на РС-Раднево, съдът е установил, че с влязла в законна сила на 07.12.2022 г. присъда № 43 от 21.11.2022 г., ответникът Г. Т. Д. е признат за виновен в това, че на 15.03.2022 г. в с. С., ***, след 20 часа на ул. ***, е нанесъл на ищцата Д. К. кръвонасядане по коремната стена и кръвонасядане по лявото бедро - лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, чрез нанасяне на два шамара по лицето и един ритник в коремната област, за което на основание чл. 130, ал. 2 НК вр. чл. 78а НК вр. чл. 305, ал. 5 НПК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба. По това дело са присъдени неимуществени вреди на ищцата.

Съдът е приел, че ответникът Г. Т. Д. е извършил виновно противоправните две деяния чрез описания в диспозитива на споразумението по НОХД № 262/2022 г. на РС-Раднево механизми, за което е признат за виновен и му е наложено наказание по НК. Не е възможно гражданският съд да преразглежда тези въпроси, а следва да ги приеме за установени като част от фактическия състав на претендираното право, поради което и не е анализирал твърдения и възражения на ответника във връзка с тези обстоятелства /дали е извършено деянието от ответника, неговата противоправност и виновността на ответника/.

За установяване на причинените на ищцата неимуществени вреди, първоинстанционният съд е събрал гласни доказателства, писмени доказателства и заключение на СПЕ.

От показанията на св. Н. С. – майка на ищцата, съдът е установил, че преди заканите ищцата е била много добре здравословно, но след заканите е започнала да пие хапчета, за успокоение, за нерви, за гушата, за диабет и холестерол. След заканите ищцата е ходила на психиатри няколко пъти, като последния път бил тази година 2023 г. Ищцата е била неспокойна и изнервена, не спи спокойно, заспива на сутринта към 5 часа. Случвало се да бълнува докато спи и да казва „Майко, палят къщата“, не е можела да се движи сама от страх, поради което се е движила с приятеля й М. или със свидетелката. От показанията на свидетеля М.Е., живеещ на семейни начала с ищцата, съдът е установил, че след случките ищцата се е депресирала, станала е тревожна, не е можела да спи нормално, заспивала е чак на сутринта, отключила е паник атаки и е станала много раздразнителна. Приема лекарства заради заплахите, изписани й от психиатри. Сама не иска да ходи в с. С..

4

Разпитани са свидетели и на ответника. Свидетелката З.Т., знае, че конфликтът между ищцата и ответника е по повод взети от ищцата пари на заем от ответника, които не искала да му върне. Посочва, че ищцата постоянно звъняла на ответника по телефона. Звъннала му по телефона и да му предаде съболезнования за загубата на майка му. Свидетелката посочва, че ищцата е постоянно в село С. и се вижда с ответника, което я е карало да си мисли, че ищцата не е притеснена от ответника. Свидетелката е видяла ищцата в селото преди 2-3 дни, а твърди, че постоянно идва в селото с някакъв господин. Свидетелят И.А., също сочи, че конфликтът между ищцата и ответникът е възникнал от невърнат от ищцата заем на парични средства.

Виждал е ищцата постоянно да е в село С. с майка си или с мъжа си.

От заключението на вещото лице по назначената пред първата инстанция СПЕ, съдът е установил, че при ищцата са налице високи прагове на фрустрация, емоционална лабилност, инсомния /безсъние/, хиперфагия, плач, апатия, страх да излиза. Вещото лице е установило по използваните психологични методи, че е налице психо-соматика, която предупреждава за сериозен емоционален проблем с диагноза разстройство на адаптацията, което е възможно да се развие и в посттравматично стресово разстройство.

Разстройството в адаптацията се характеризира с невъзможност за планиране на бъдещето, безпокойство, тревожност, след преживяна стресогенна ситуация. А посттравматичното стресово разстройство се формира след преживяно силно стресиращо събитие. Непрестанно и неконтролируемо ищцата се връща мислено към случилото се, за секунди излиза от реалността и преживява случилото се посред бял ден. Това е било изключително стресиращо за нея и е започвала да се съмнява в себе си, което още повече задълбочава проблема й. Вследствие на причинената психологична травма базисните разбирания на ищцата са били променени, а отношенията между нея и другите се са оказали напълно разрушени, а съществуващата преди травмата увереност в собствената и защитеност са се оказвали илюзия.

Вещото лице е посочило какви лекарства приема ищцата, въз основа на рецепта от д-р З.Д..

Съдът е посочил, че самото престъпление по чл. 144, ал. 3 НК - закана с убийство, предполага търпене на обичайни неимуществени вреди от пострадалото лице, доколкото изисква да е възбуден основателен страх за осъществяването му в представите на пострадалия. Този страх действително при различните хора има различно измерение в зависимост от тяхното психично състояние. Съдът е отчел също, че ищцата е човек в зряла възраст, на 45 години, а търси присъствие от майка си или приятеля си, с който живее, когато посещава с. С.. Ответникът е на почти същата възраст като ищцата, на 44 години, млад мъж в разцвета на силите си, което в известна степен засилва 5 чувството на по-слаба защита у ищцата, с оглед установената нанесена лека телесна повреда и на фона на установените заплахи с убийство и палеж.