Решение № 595 от 08.07.2020, Районен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е № гр. Добрич, 08.07.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, шести състав на двадесет и пети юни, две хиляди и двадесета година в публично съдебно заседание, в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СОНЯ ДЖЕНКОВА секретар КАЛИНКА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3710/2019г., по описа на ДРС и за да се произнесе,съобрази следното :

Производството по делото е образувано по искова молба на Д.Ж.Г.,

ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник – адвокат Х.Х. – от ДАК, с която против Областна дирекция на министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Добрич, ЕИК ***, със седалище: ***, представлявана от директора *** комисар Н. П. , са предявени обективно съединени искове, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 2108,62 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 14.10.2016 г. до 14.10.2019 г., ведно със законната лихва върху, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението – иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР и 356,55 лева - мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд, за периода 14.10.2016 г. до 14.10.2019 г.

Претендират се сторените разноски.

В исковата молба се излагат следните обстоятелства и твърдения:

Ищецът е служител в ОДМВР –

Добрич, като през процесния период е заемал длъжностите „***” и „*** ***” – мл. полицейски *** в група ООР - РУ Те. - ОДМВР – Д. Същият изпълнявал служебните си задължения въз основа утвърдени протоколи и графици, при сменен режим – дневна смяна и нощна смяна с времетраене от 22,00 ч. до 06,00 ч. и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР.

От м. 09.2016 г. до настоящия момент са издавани протоколи от директора на ОДМВР - Добрич и графици от началника на 01 РУ-ОДМВР-Добрич за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време.

Твърди, че за периода е положил общо 2048 ч. нощен труд, който презичислен с коефициент 1,143 възлиза на 2340,864 часа, което сочи положен извънреден труд от 292,864 часа.

Ищецът сочи, че през процесния период е действала

Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., като в нея липсвало изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм предходно е бил предвиден в нормата на чл.31 ал.2 от Наредба №8121 з-407 от

11.08.2014 г., според която, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 часа и 06,00 часа, за отчетния период, се умножава по 0,143. Тази

Наредба е била отменена с приемане на

Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. на МВР, която от своя страна е била отменена с Решение №8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело

№5450/2016 г. Едва на 02.08.2016 г. е била обнародвана Наредба №8121з-776 / 29.07.2016 г. Липсата на изрична норма не следвало да се възприема като законова забрана за преизчисляване на положените от служители на МВР часове нощен труд в дневен.

Налице била празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, при което следвало субсидиирно да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата обн. ДВ от 26.01.2007 г., според която, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

При горните правни доводи претендира да му бъде заплатена исковата сума по главния иск, представляваща преизчислен от нощен в дневен извънреден труд от 292,864 часа.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК, ответната дирекция депозира отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани.

Не оспорва обстоятелството, че в исковия период ищецът бил служител на МВР по чл.142. ал1, т.1 от ЗМВР, както и осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време съгласно чл.187. ал.3 ЗМВР.

Релевантни възражения по иска:

-ищецът е държавен служител - полицейски орган съгласно чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Неговите служебни правоотношения съгласно ат.2 на чл.142 от ЗМВР се уреждат единствено със ЗМВР, при което в случая не са приложими разпоредбите на ЗДСл, КТ и Наредба за структурата и организацията на работнача заплата. В чл. 178, ал.1 от ЗМВР изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения, който се изплащат на държавните служители.

Съгласно разпоредбата на чл. 179. (1) от ЗМВР на държавните служители сс изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. В чл.179, ал.4 ЗМВР законодателят изрично е посочил, че „извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.

Именно поради спецификата на работата на държавни служители - полицейски органи, законодателят с уредил техния статут в специален закон - ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т.2 и т.З от ЗМВР. За тях са неприложими нормите на общото законодателство, като ЗДСл и КТ. В конкретния случай не е налице нито закон, нито акт на МС, с който да се допуска преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143. В самата НСОРЗ също не бил предвиден такъв коуфициент произволно посочен от ищеца. В случая не е налице празнота в нормативната уредба, която да може да обоснове препращане по аналогия към НСОРЗ, тъй като в процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществува разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта / между 22-6 часа/ на дьржавните служители се заплаша нощен труд в размер на 0.25 лв., т.е налице е специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия ред. Ищецът получил всички суми за извънреден труд с коефициент 0.25 лв.

За дата 14.10.2016г. искът бил недопустим като погасен по давност.

В открито съдебно заседание страните поддържат съответно претенциите си и възраженията си.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото е че за процесния период страните са били в служебни правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.

Също така не се спори, че ищецът е служител на ОД на МВР - Добрич за периода 14.10.2016 г. до 14.10.2019 г., работил на длъжност „***” и „*** ***” – мл. полицейски *** в група ООР - РУ Тервел.

По делото е допусната и приета без оспорвания съдебно-счетоводна експертиза.

Вещото лице Е.Й. е извършило справка с приложените по делото документи, в т.ч. графици за действително положен труд от ищеца, протоколи за отчитане на отработеното време съгласно Наредба № 8121з-919/13.07.2017 г.между 22.00 ч и 6.00 часа . Установява, че с оглед заеманата от ищеца длъжност, през процесния период последният е полагал труд при сменен режим на дневни и нощни смени, с продължителност от по 12 часа, в т.ч. и от 22.00 ч. до 06.00 часа, при сумирано изчисляване на работното време съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР.

Реално положения нощен труд от ищеца нощен труд между 22.00 ч и 6.00 часа - през периода от 14.10.2016 г. до 14.10.2019 г., е общо 2081 часа.

Вещото лице установява, че в процесния период, няма преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане от работодателя на сумираното работно време.

При съобразяване правилото на чл.187,ал.1 от ЗМВР и чл.26,ал.1 и ал.2 от Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 г., и сравнение на общият брой реално отработени часове по график след превръщане на нощните часове в дневни - с нормата часове за всеки един приключил отчетен тримесечен период от процесния период, положения от ищеца извънреден труд е общо 298 часа / таблица 2/

При отчитане часовата ставка съобразно заплатата на ищеца, паричната равностойност на часовете положен извънреден труд след преобразуването на нощния към дневен такъв е в размер на общо 2042,34лв.

Мораторна лихва върху възнагражденията за извънреден труд, след преобразуването му от нощен към дневен, начиная от месеца следващ тримесечието 01.01.2017г. до датата на подаване на исковата молба 14.10.2019 г., е в размер на общо 292,33 лв./ таблица 5 /

По допълнително поставени задачи с протоколно определение от 21.11.2019 г, вещото лице дава допълнителен вариант на експертизата си при отчитане, че през периода от 01.01.2018г. до 01.07.2018 г. е действал чл.9г от НВРПО, т.е. изчисленията са направени без първо и второ тримесечие на 2018г. В този случай от ищеца е положен извънреден труд от общо 251 часа. При съобразяване часовата ставка съобразно заплатата на ищеца, паричната равностойност на часовете положен извънреден труд след преобразуването на нощния към дневен такъв, е в размер на общо 1704,09лв.

Мораторна лихва върху възнагражденията за извънреден труд, след преобразуването му от нощен към дневен, начиная от първо число на месеца следващ тримесечието -01.01.2017г. до датата на подаване на исковата молба е в размер на общо 244,82 лв.

При така изложената фактическа обстановка, подкрепена от сочените писмени доказателства, се налагат следните правни изводи:

Страните не спорят, че през процесния период са били в служебни правоотношения. Не е спорно и обстоятелството, че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.

Установява се от приетата по делото съдебно- икономическа експертиза, която съдът кредитира като обоснована, безпристрастна и компетентна, че с оглед характера на заеманата длъжност ищецът е полагал труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Съобразно задачата, поставена от ищеца, експертизата извършва преизчисляване на нощните часове към дневни с коефициент 1.143 съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Начинът на формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните смени при 5 дневна работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5 дневна работна седмица. Поради различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Ето защо, когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа, отношението е 8 ч :7 ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143.

Спорни са въпросите: колко са нощните смени на ищеца през процесния период, следва ли да се преобразува този труд от нощен в дневен и да му се заплати трудово възнаграждение, ако е извънреден труд и в какъв размер.

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Заплащането на допълнително възнаграждение за извънреден труд е изрично предвидено с разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.