Решение № 1419 от 30.12.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1419 гр. Велико Търново, 30.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20224110102348 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Т. А. П. срещу „С. К.” ООД, с която се иска да бъде прието за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1 341.72 лева, представляваща сбор от вноски за неустойка за периода от 10.2.2022 г. до 11.1.2021 г. по договор за паричен заем „К.“ № 387432/10.1.2020 г.

Ищцата твърди, че на 10.1.2020 г. е сключила с ответника договор за паричен заем, по силата на който й е предоставена сумата от 1 000.00 лева срещу задължение да върне същата на 12 месечни вноски в срок до 11.1.2021 г. Заявява, че в т. 6 от договора е предвидено обезпечаването на задължението й с представяне на банкова гаранция и/или на поръчител, като в случай на неизпълнение е предвидено начисляването на неустойка в размер от 1 341.72 лева. Сочи, че в погасителния план към договора е включена и въпросната неустойка за непредставяне на обезпечение, като счита, че същата противоречи на добрите нрави и води до заобикаляне на закона.

Ответникът признава иска и моли за постановяване на решение съобразно това признание. Моли разноските по делото да се възложат в тежест на ищцата.

В проведеното открито заседание ищцата не се явява и не се представлява, като с писмена молба процесуалният й представител поддържа исковата молба и прави искане за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.

Ответникът не изпраща представител и не заема допълнително становище.

Великотърновският районен съд, като съобрази събраните доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

1

Предявен е установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства, направеното признание на иска от страна на ответника и искането на ищеца по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, намира, че следва да постанови решение при признание на иска, като съображенията за това са следните:

В случая са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, визирани в чл. 237 ГПК, тъй като последният е признал иска, като признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Предявената претенция следва да се уважи изцяло, без съда да мотивира решението си по същество.

По разноските:

От страна на ищцата е направено искане за присъждане на разноски, което съдът намира за основателно предвид изхода на делото. Възражението на ответника, че не е станал повод за завеждане на делото, тъй като не е претендирал заплащане на процесната сума, не може да бъде споделено. Напротив, с начисляването на нищожната неустойка в договора за заем и с включването на сумата по нея в погасителния план ответникът несъмнено е претендирал нейното заплащане от ищцата, като обстоятелството дали са предприети посочените в отговора действия по повод нейното събиране няма никакво правно значение. Предвид на горното, в тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищцата разноски за заплатена държавна такса.

От представения договор за правна помощ се установява, че от страна на ищцата не е било заплатено възнаграждение за адвокат, тъй като същото е уговорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Според чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, в случаите по ал.

1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв и осъжда другата страна да го заплати. Предпоставките на посочената разпоредба са налице, тъй като видно от представения договор не е било уговорено възнаграждение, а безплатна правна помощ на материално затруднено лице. Следователно адвокатът има право на възнаграждение, като според чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.7.2004 г. в полза на адв.

Н. следва да се присъди възнаграждение, което съдът определя в размер на 450.00 лева.

При гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т. А. П., ЕГН 2

********** не дължи „С. К.” ООД, ЕИК *** сумата от 1 341.72 (хиляда триста четиридесет и един лева и седемдесет и две ст.) лева, представляваща сбор от вноски за неустойка за периода от 10.2.2022 г. до 11.1.2021 г. по договор за паричен заем „К.“ № 387432/10.1.2020 г.

ОСЪЖДА „С. К.” ООД, ЕИК *** да заплати на Т. А. П., ЕГН ********** сумата от 54.00 (петдесет и четири) лева, представляваща направените разноски за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „С. К.” ООД, ЕИК *** да заплати на П. Й. Н. от Адвокатско колегия, гр. Варна сумата от 450.00 (четиристотин и петдесет) лева - възнаграждение за процесуално представителство по гр. д. № 2348/2022 г. на Районен съд – Велико Търново.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3