Решение № 88 от 05.07.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Плевен , 05.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Румен П. Лазаров

Иван Н. Радковски

Доротея С. Цонева при участието на секретаря Жени Н. Стойчева в присъствието на прокурора Георги Лефтеров Лазаров (ОП-Плевен) като разгледа докладваното от Иван Н. Радковски Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214400600210 по описа за 2021 година Въззивното производство е образувано по жалба от Ф.Н., чрез своя защитник, адвокат С.Н., от АК-гр.Плевен, против присъда №29/24.02.21г., постановена по НОХД №257/2020 г., по описа на Районен съд-гр.Кнежа.

В жалбата са изложени доводи за явна несправедливост и незаконосъобразно определяне на наложеното наказание на подсъдимия с първоинстанционния съдебен акт, тъй като неоснователно районният съд не е приложил разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, въпреки че са били налице предпоставките за това, поради това, че подсъдимият, към датата на извършване на деянието – 23.09.2019г. е бил реабилитиран и следователно се води неосъждан и за постигане целите на наказанието и преди всичко за неговото превъзпитание не се налага той да изтърпи наложеното му наказание.Въз основа на изложеното в жалбата е направено искане да бъде изменена първоинстанционната присъда, като на основание чл. 66, ал.1 от НК бъде отложено изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия Н..

В съдебно заседание, при разглеждане на настоящото дело, адвокат Н. изложи доводи в същия смисъл, с искане да бъде изменена първоинстанционната присъда , като на основание чл. 66, ал.1 от НК да бъде отложено изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия Н..

1 защитник.

Подсъдимият Ф.Н. заяви, че поддържа казаното от неговия Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен изрази становище, че жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение и да бъде потвърден първоинстанционния съдебен акт, тъй като първоинстанционният съд е съобразил данните за личността на извършителя, като обосновано е приел че се касае за личност със завишена степен на обществена опасност.

Въззивната инстанция, като се запозна със съдържанието на жалбата и становищата на страните, изложени в съдебното заседание, при изпълнение на задълженията си по чл.313 от НПК, прие за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законовия срок.

Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваната присъда подсъдимият Ф.Н. е бил признат за виновен в това, че на 23.09.2019г., в гр. Искър, обл. Плевен, като помагач, в съучастие с неустановено по делото лице-като извършител, с цел да набави за себе си и за неустановеното лице имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Г.Г. , от същия град, че се провежда полицейска акция , с нейно участие, по залавянето на „телефонни измамници“ и с това и причинил вреда, в размер на 15 000 лева, поради което и на основание чл. 209, ал.1, вр. чл. 20, ал.4, вр. чл.54, ал.1 от НК е бил осъден на 4 години лишаване от свобода, което наказание, на осн. чл. 58а, ал.1 от НК е било намалено с 1/3 или му е било определено за изтърпяване наказание в размер на 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим.

При безспорно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд, възприемайки показанията на свидетелите Г.Р., Б.С., К.С., В.М., Г.М. и Х.Т., както и обясненията на подсъдимия, който не я оспорва, заедно с квалификацията на деянието, отразена в обвинителния акт, е приел за безспорно доказано, че от обективна и субективна страна е доказано по несъмнен начин, че Ф.Н. е извършил описаното в обвинителния акт престъпление.

Въззивната инстанция изцяло възприе изводите на районния съд относно квалификацията и доказаността на деянието, предмет на обвинението, считайки ги за правилни и обосновани.

На основание чл. 209, ал.1, вр. чл. 20, ал.4, вр. чл.54, ал.1 от НК основният съд е осъдил Ф.Н. на 4 години лишаване от свобода, което наказание, на осн. чл. 58а, ал.1 от НК е било намалено с 1/3 или му е било определено за изтърпяване наказание в размер на 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим.

2

При решаване на въпросите за индивидуализацията на наказанието, което е наложил на подсъдимия, първоинстанционният съд е анализирал целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и е изложил убедителни съображения относно това, защо в конкретния случай е приел, че за поправянето и превъзпитанието на Ф.Н. е необходимо той да изтърпи наложеното му наказание.Тези съображения се споделят от настоящия съдебен състав, който счита, че следва към тях да се добави и необходимостта, за постигане целите на генералната превенция, подсъдимият да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода, за да се окаже нужното предупредително-възпиращо въздействие, върху останалите членове на обществото, склонни към извършване на такива деяния, с оглед тяхната завишена обществена опасност, произтичаща от начина им на осъществяване в нашето съвремие и това, че потърпевши от тези престъпления са предимно възрастни хора, чиито възможности да защитават своята имуществена и физическа неприкосновенност са снижени.

По тези съображения въззивната инстанция счете, че определеното от основния съд наказание на подсъдимия Ф.Н. , с редукцията на чл. 58а, ал.1 от НК, в размер на 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване не е било отложено, на основание чл. 66, ал.1 от НК, по размер е справедливо и достатъчно за постигане целите на наказанието, визирани в чл.

36 от НК, като е наложително то да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимия, с оглед постигане целите както на индивидуалната, така и на генералната превенция. Настоящият съдебен състав счете, че това наказание по размер е съобразено както с обществената опасност на деянието, така и с тежестта на настъпите последици, изразили се в причиняване на значителна имотна вреда на пострадалата Г.Г. , в размер на 15 000 лева, поради което искането на подсъдимия и неговата защита за отлагане изпълнението на наложеното наказание, на основание чл. 66, ал.1 от НК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

При изпълнение на задълженията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК въззивният съд не констатира допуснати от Районен съд – гр. Кнежа нарушения на материалния закон, както и съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на страните по делото .

Въз основа на всички изложени по-горе съображения въззивната инстанция не възприе доводите на защитата на подсъдимия за явна несправедливост и незаконосъобразно определяне на наложеното наказание на Ф.Н. с първоинстанционния съдебен акт, тъй като неоснователно районният съд не е приложил разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, въпреки че са били налице предпоставките за това, като счете, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена, като правилна, обоснована и законосъобразна, тъй като не са налице основания за нейната отмяна или изменение.

3

По изложените съображения и на основание чл. 334, т.6 и чл. 338, от НПК , Плевенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 29 от 24.02.2021г., постановена по НОХД № 257/2020 г., по описа на Районен съд-гр.Кнежа, като правилна обоснована и законосъобразна, тъй като не са налице основания за нейната отмяна или изменение.

Решението не подлежи на касационна жалба и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4