Решение № 3231 от 03.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3231 гр. София, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

М. Г. Шейтанова Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от М. Г. Шейтанова Воденичарова Въззивно гражданско дело № 20231100506190 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 11267/17.10.2022 г. по гр. д. № 59 884/2021 г. по описа на СРС, 180 с-в, е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Д. Е. М. дължи на М. А. Ф. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 200, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите както следва: 2 010 лв. - представляваща незаплатен остатък от продажна цена по Договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 159, том I, рег. № 1146, дело № 147 от 17.08.2011 г. по описа на нотариус Г.М., вписан с рег. № 143, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2018 г. до изплащане на вземането и сумата от 612,82 лв. – мораторна лихва за периода 26.07.2015г. – 26.07.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 04.09.2020 г. по ч.гр.д. 49285/2018 г. по описа на СРС, 180-ти състав. Също така е ОТХВЪРЛЕН искът с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 200, ал.1 ЗЗД в частта за сумата от 2 990 лв. и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в частта за сумата от 1 541,34 лв. – мораторна лихва за периода 17.08.2014 г. – 25.07.2015 г., като погасени по давност Подадена е въззивна жалба вх. № 257265/23.11.2022 г. от ищеца М. А. Ф. против решението в частта, с която искът за главница е отхвърлен за горницата над 2 010 лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв. /или за сумата от 2 990 лв./ и за периода 17.08.2011 г. – 17.07.2013 г. като погасен по давност, както и в частта, с която е отхвърлен искът за мораторна лихва за горницата над 612,82 лв. до пълния предявен размер от 2 154,16 лв. /или за сумата от 1 541,34 лв./ като погасен по давност.

Въззивникът сочи, че неправилно решаващият състав на СРС е приел, че тези суми са погасени по давност. Излага, че относно процесното вземане за главница – 1 остатък от цената, дължима на продавача по договор за покупко-продажба на недвижим имот, чието изплащане е разсрочено на вноски до 17.08.2014 г., е приложим петгодишният давностен срок. Въпреки че този извод бил възприет в обжалваното съдебно решение, то неправилно горепосочените суми са приети като погасени по давност поради възприемане на датата на всяка вноска поотделно като начало на течението на давностния срок за нея. Моли решението в посочените части да бъде отменено, а исковете за посочените суми – уважени.

По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия и ответник Д. Е. М..

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Въззивният съд намира, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Предявени са искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Д. Е. М. дължи на ищеца М. А. Ф. суми по договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 159, том първи, рег. № 1146, н. дело № 147/2011 г. от 17.08.2011 г. по описа на нот. Г.М., рег. № НК 143 с район на действие РС Своге, а именно: сумата от 5 000 лв. – главница, представляващи незаплатен остатък от продажната цена, чието изплащане е разсрочено на вноски от 17.08.2011 г. до 17.08.2014 г., както и сумата от 2 154,16 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода за периода 17.08.2014 г. – 26.07.2018 г.

Ищецът твърди в исковата молба, уточнена с молба от 20.06.2022 г., че на дата 17.08.2011 г. е прехвърлил на ответника правото на собственост върху ПИ в с. Свидня, общ. Своге с нот. акт № 159, том първи, рег. № 1146, н. дело № 147/2011 г. от 17.08.2011 г. по описа на нот. Г.М., рег. № НК 143 с район на действие РС Своге срещу уговорената цена от 10 000 лв. Половината от цената в размер на 5 000 лв. била заплатена при изповядване на сделката, а според посоченото в самия нот. акт остатъкът от цената от 5 000 лв. следвало да бъде изплатен на вноски считано до 17.08.2014 г.

/падеж на последната вноска/. Ответникът не заплатил сумата от 5 000 лв. в срока до 17.08.2014 г. Със заявление по чл. 417 ГПК, входирано на 26.07.2018 г., по което е образувано гр.д. № 49 285/2018 г. по описа на СРС, ищецът – продавач претендира главницата от 5 000 лв. и сумата от 2 154,16 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода за периода 17.08.2014 г. – 26.07.2018 г.

Ответникът не е оспорвал да му е прехвърлен имотът срещу продажна цена от 10 000 лв., като половината от тях се дължат на вноски до 17.08.2014 г. Ответникът е твърдял да е заплатил вноските, за което са му дадени указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства, и което плащане е останало недоказано. Ответникът се позовава също така на кратката тригодишна давност относно сумата от 5 000 лв. за главница, понеже следвало да се изплаща на вноски.

Районният съд е приел, че е приложим петгодишният давностен срок относно главницата. Отхвърлил е иска за главница за сумата от 2 990 лв. /а именно за вноските с падеж 17.08.2011 г. – 17.07.2013 г./ като погасени по давност, като е приел, че начало на течението на давностния срок относно всяка вноска е от датата, на която е 2 следвало да се заплати същата, а е не от датата 17.08.2014 г., уговорена като падеж на последната вноска. Искът за мораторна лихва /претендирана считано от 17.08.2014 г. до подаване на заявлението/ е отхвърлен частично поради отхвърляне на иска за главница и също така поради погасяване по давност на част от вземанията с прилагане на краткия тригодишен давностен срок.

Като безспорно в отношенията между страните и неподлежащо на доказване с доклада по делото е отделено, а и се установява, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за покупко продажба – с нот. акт № 159, том първи, рег. № 1146, н. дело № 147/2011 г. от 17.08.2011 г. Ищецът е прехвърлил на ответника правото на собственост върху недвижимия имот срещу 10 000 лв. Половината от тази сума е била заплатена при изповядване на сделката.

Относно останалите 5 000 лв. е уговорено в нот. акт разсроченото им заплащане на вноски – 35 вноски от 130 лв., дължими на 17-о число за месеца, за който се отнасят, и последна вноска от 450 лв., дължима до 17.08.2014 г. Ответникът не е доказал да е заплатил сумата от 5 000 лв.

Според уговореното в договора изплащането на главницата от 5 000 лв. е разсрочено на вноски считано до датата на падежа, а именно 17.08.2014 г.

Настоящият състав споделя изводите на районния съд относно приложимостта на петгодишния давностен срок относно вземането за главница.

Според ТР № 5/2019 от 21.01.2022 г. на ОСГТК ВКС на РБ когато главният дълг е паричен и когато погасяването му става чрез плащането на отделни вноски с различни, предварително уговорени падежи, е налице разсрочване на парично задължение. При разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява на части в интерес на длъжника, но задължението продължава да бъде само едно и не е налице хипотезата на чл. 111, б. „в” ЗЗД.

Също така правилно е прието в обжалваното решение, според настоящия състав, че началото на течението на давностния срок е падежът на всяка вноска.

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността тече от момента, в който вземането е изискуемо.

Относно задължението за главница, дължима разсрочено на вноски, е приложима общата 5 годишна давност, но изчислена от датата на изискуемостта на съответната погасителна вноска, а не от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита или от датата на обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми. Началото на давността за падежиралите до датата на предсрочната изискуемост вноски не може да се отнесе към уговорения краен срок за погасяване на кредита, нито към датата на предсрочната изискуемост на остатъка от вземането по договора за кредит, а давността започва да тече от момента на изискуемостта на съответната вноска. По отношение на вземанията за вноски с падеж след датата на предсрочната изискуемост давностен срок тече от уведомяването на длъжника за обявяване на кредита за предсрочен изискуем. Това разрешение се обосновава с целите на института на погасителната давност – стимулира своевременно упражняване на субективните граждански права, гарантира правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения. Също така следва да се има предвид, че в случая не става въпрос за предложено частично изпълнение от страна на длъжника без съгласието на кредитора, а за разсрочено изпълнение на главницата по кредита, за което страните са постигнали съгласие още при сключването му. за съответната част от 3 главницата изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането й, като това е моментът, от който кредиторът може да търси изпълнение /доброволно или принудително/, поради което бездействието му се санкционира с течение на давностния срок по отношение на тази част от вземането. В този смисъл са Решение № 45 от 17.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 237/2019 г., II т. о., ТК, решение № 63 от 1.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 2140/2018 г., I т. о. и решение № 102 от 5.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1759/2021 г., IV г. о., ГК.

По този начин правилно районния съд е приел, че при входирано заявление на дата 26.07.2018 г. погасени по давност са вноските, падежирали преди 26.07.2013 г. при приложение на петгодишната давност. Това са вноските за периода м. 08.2011 г. – 17.07.2013 г. Правилно е приел, че за тези вноски в общ размер на 2990 лв. искът е неоснователен. Правилно е бил отхвърлен частично и искът за лихва за забава за сумата от 1 541,34 лв. за периода 17.08.2014 г. – 25.07.2015 г. поради погасяване на част от главното задължение по давност.

Решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Въззиваемият не претендира разноски.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11267/17.10.2022 г. по гр. д. № 59 884/2021 г. по описа на СРС, 180 с-в, В ЧАСТТА, с която предявените от М. А. Ф. ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. ****, против Д. Е. М. ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк.

****2, искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 990 лв. – главница, представляваща незаплатен остатък от продажната цена за периода 17.08.2011 г. – 17.07.2013 г. по договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 159, том първи, рег. № 1146, н. дело № 147/2011 г. от 17.08.2011 г. по описа на нот. Г.М., рег. № НК 143 с район на действие РС Своге, ведно със законната лихва считано от 26.07.2018 г. до погасяване на вземането, както и сумата от 1 541,34 лв. – мораторна лихва за периода 17.08.2014 г. – 25.07.2015 г., са отхвърлени.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4