Решение № 248 от 28.10.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Велико Търново, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500156 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 394/ 24.10.2023 г. по гр. дело № 733/ 2022 г. по описа на ОС – Плевен съдът е признал за установено на основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК и чл.430 ТЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД, че Г. Й. Б. дължи на „Обединена българска банка“ АД – правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумата 59 163.83 лв. – главница, ведно със законната лихва върху тази главница от 12.10.2020 г. до окончателното погасяване на сумата; договорна лихва за гратисния период в размер на 15 951.97 лв., като за разликата до 77 085.12 лв. /сбор на главница и договорна лихва за гратисния период/ или за сумата 1 969.32 лв. е отхвърлил иска като неоснователен; сумата 2 329.19 лв. – договорна лихва след гратисния период – 20.03.2020 г. до датата на предсрочната изискуемост – 15.09.2020 г., като за разликата до 3 020.23 лв. или за 691.04 лв. е отхвърлил иска като неоснователен; сумата 58.95 лв.

– лихва за забава върху вноски с настъпил падеж за периода 20.03.2020 г. до 14.09.2020 г., като за разликата до 91.61 лв. или за сумата от 32.66 лв. е отхвърлил иска като неоснователен; сумата 380.55 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуемата главница за периода от 15.09.2020 г. до 08.10.2020 г., като за разликата до 495.83 лв. или за 115.28 лв. е отхвърлил иска като неоснователен; сумата 48 лв. – разноски на Банката за уведомяване. Решението е постановено при участието на МОН и НАП като трети лица – помагачи на страната на „Обединена българска банка“ АД.

Производството пред ВТАС е по подадена въззивна жалба от назначения на Г. Й.

Б. особен представител адв. В. В. срещу решението в осъдителната му част. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт. Съдът не съобразил, че размерът на 1 погасителните вноски не е договорен в погасителен план и липсва яснота по какъв начин следва да се заплати начислената през гратисния период възнаградителна лихва, че договорът включва неравноправни клаузи – чл.4.4, чл.6.2, при което е сключен в нарушение на ЗЗП и се явява недействителен. От договора не следвало, че същият е изготвен на ясен и разбираем за кредитополучателя език, тъй като макар самият договор да бил написан и на английски език, общите условия – неразделна част от него – не били преведени на английски. Поддържа, че договорът или конкретни разпоредби от него са нищожни и поради сключването му в противоречие със ЗКСД, защото на кредитополучателя не е предоставена по ясен и разбираем начин преддоговорна информация, предвидена е капитализация на лихвата в противоречие с чл.24, ал.1, т.1 от ЗКСД, налице е анатоцизъм, не е определено кога изтича гратисния период. Сочи, че дори и да се приемел договорът между страните за действителен, то не била настъпила предсрочната изискуемост на вземанията на Банката. Моли решението в осъдителната му част да бъде отменено.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Обединена българска банка“ АД със становище за неоснователност на всички оплаквания в жалбата, които в по-голямата си част били изцяло неотносими към конкретния казус. Сочи, че налице е подписан между страните погасителен план, в който ясно са посочени размерите на дължимите анюитетни вноски и падежите им, че процесният договор не е сключен при Общи условия, за да е релевантно запознаването на кредитополучателя с такива. Излага подробни съображения защо процесният договор е валиден – за липсата на неравноправни клаузи съобразно ЗЗП, за липса на противоречие с ЗКСД. Моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено.

Подаден е отговор и от третото лице – помагач НАП със становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли тя да бъде отхвърлена.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирана и насрещна въззивна жалба от „Обединена българска банка“ АД срещу първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени частично заявените от Банката претенции. Съдът не изложил мотиви защо приема тези претенции за неоснователни, но предвид кредитирането на конкретния вариант от съдебно-икономическата експертиза се налагал изводът, че е счел, че с клаузата за капитализация на лихвата през гратисния период е нарушена разпоредбата на чл.10, ал.3 ЗЗД. Излага подробни съображения за разликата между капитализация и анатоцизъм и заключава, че при липсата на противоречие на договорената капитализация на отложените възнаградителни лихви с конкретна повелителна правна норма, страните били свободни да определят съдържанието на договора. Моли решението в тази му част да бъде отменено и съдът да уважи исковете изцяло. Претендира разноски.

Особеният представител на Г. Б. е подал отговор на насрещната въззивна жалба, в която поддържа, че клаузата, предвиждаща капитализация на лихвата през гратисния период към главницата, е нищожна.

Въззивната инстанция е констатирала, че правото на лично участие на ответника Г. Й. Б. в съдебното производство по предявения срещу нея иск е накърнено, тъй като въпреки положените от първоинстанционния съд усилия, не е бил установен адресът на лицето – гръцки гражданин. От приложена на л.11 справка на ОД на МВР – Плевен се установява, че Б. е имала статут на продължително пребиваващ в РБ гражданин на ЕС със срок на валидност до 31.12.2019 г., т.е. 3 години преди завеждане на настоящия иск. Ответникът не е бил открит и на посочения в процесния договор за кредит адрес в Република Гърция. Със съдебна поръчка по реда на Регламент (ЕС) № 2020/1783 за 2 събиране на доказателства ВТАС е получил справка за актуалния адрес на Г. Б.. На този адрес по реда на Регламент (ЕС) № 2020/1784 относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни книжа на Б. са връчени преписи от исковата молба, решението на ОС – Плевен, въззивната жалба, насрещната въззивна жалба и др. съдебни книжа. Всички документи са връчени на български език, тъй като в исканията за усвояване на средства от студентски кредит Б. саморъчно е удостоверила, че владее български език. На основание чл.26.2 са й разяснени разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1215/2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Указвано й е, че съгласно чл.18.2 има право да оспори компетентността на българския съд, доколкото предмет на спора е потребителски договор, сключен от лице — потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия и другата страна по договора може да предяви иск срещу потребителя само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят; че съгласно чл.26.1 действия по осъществяване на защита по настоящото дело означават признаване на компетентността на българския съд; че съгласно чл.28.1 ако възрази срещу компетентността на българския съд или не се яви за насроченото съдебно заседание, съдът служебно ще прогласи, че не е компетентен да разгледа спора и ще прекрати производството по делото. В молба вх.№ 17/ 13.01.2025 г. /л.142 от в.гр.д./ Г. Й. Б. изрично е заявила, че приема компетентността на българския съд за разглеждане на спора между нея и „Обединена българска банка“ АД. В същата молба е посочила, че с Банката са в преговори за постигане на спогодба и е поискала производството по делото да бъде спряно, каквото искане е депозирано и от ищеца. С Определение № 381/ 01.07.2025 г. /л.175 от в.гр.д./ производството е възобновено по искане на Банката, тъй като между страните не е постигнато извънсъдебно уреждане на спора.

Ответникът не е заел становище по същество на предявения иск, за което съдът му е предоставил възможност с цитираното определение и съдът приема, че той поддържа жалбата на особения представител без да навежда нови доводи.

В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. След отстраняване на допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение, свързано с гарантиране личното участие на страната в съдебното производство и признаване компетентността на българския съд да разгледа спора между „Обединена българска банка“ АД и Г. Й. Б., постановеният акт е и процесуално допустим.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, в рамките на въведените от страните оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

Съдът е сезиран с установителен иск по чл.422 ГПК и обективно съединен с него при условията на евентуалност осъдителен иск по чл.79, ал.1 вр. чл.432 ТЗ.

Релевантните за спора факти във връзка със сключения между праводателя на „Обединена българска банка“ АД – „Райфайзебанк /България/“ ЕАД и Г. Б. договор за студентски кредит от 18.10.2013 г. са изяснени и правилно възприети от първоинстанционния съд, като пред въззивния съд от фактическа страна се спори единствено дали е настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по кредита, чието плащане е договорено на равни анюитетни месечни вноски с краен срок на погасяване 20.02.2030 г. ОС – Плевен е посочил в решението си твърденията на ищеца 3 в исковата му молба за настъпила предсрочна изискуемост, считано от 15.09.2020 г., след отправяне на волеизявлението на Банката до кредитополучателя на всички известни негови адреси, но не е изложил никакви съображения защо е възприел тези твърдения. От доказателствата по делото се установява, че на 22.06.2020 г.

„Райфайзебанк /България/“ ЕАД е отправила до Б. писмено изявление за обявяване на процесния договор за кредит за предсрочно изискуем, като е възложила на ЧСИ Виктор Стоянов да извърши връчването на това изявление на два адреса в гр. Плевен.

Съгласно чл.9.3 от договора всички уведомления и изявления във връзка с договора ще се считат получени от кредитополучателя, ако чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма достигнат до адреса, посочен в договора или в уведомление за промяна на този адрес. Видно е, че единият от адресите, на който е извършено връчването, е именно посоченият в договора адрес – **********, а вторият адрес на връчване – ************ – съответства на адреса, посочен като адрес в България в представеното на Банката от МУ – Плевен уверение от 06.11.2018 г., че Г.

Б. има право да запише зимен семестър на учебната 2018/ 2019 г. Съгласно справка на ОД на МВР – Плевен това е и последният регистриран от Б. адрес в РБ. И за двата адреса е издаден констативен протокол от съдебния изпълнител, че са посещавани на три различни дати, но адресатът не е открит, поради което са залепени уведомления и срокът за получаване на книжата е изтекъл на 15.09.2020 г. Безспорно е установено, че към датата на волеизявлението на Банката са настъпили обективните предпоставки на чл.6.2 от договора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Клаузата предвижда, че Банката може да упражни потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане на три последователни месечни вноски. В случая към 22.06.2020 г. не са били погасени четири дължими вноски, а към датата на връчване на волеизявлението по реда на чл.47, ал.1 ГПК те са били вече шест. С оглед изложеното, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията на Банката. Считано от 16.09.2020 г. вземането на „Обединена българска банка“ АД от Г. Б. по сключения договор за студентски кредит е станало изискуемо за пълния размер на отпуснатата главница – падежирала до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем и предсрочно изискуема такава. По делото е доказано, че отпуснатият кредит е в размер на сумата 59 163.83 лв., преведена по сметка на МУ – Плевен на 11 транша в размер на 5 378.53 лв. всеки, представляващ дължимата семестриална такса за обучение, и че ответникът не е реализирала никакви погашения по кредита. Главницата подлежи на връщане и решението на ОС – Плевен в частта, с която е признато вземането на Банката за същата, ведно със законната лихва от 12.10.2020 г. до окончателното изплащане, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.