Решение № 708 от 13.06.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 708 гр. Варна, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Н. Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20233100500596 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от „СКАЛНИ МАТЕРИАЛИ" АД, чрез адв. П. М., срещу Решение № 162/17.01.2023г. по гр. д. № 14133/2022г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „Електроразпределение север“ АД обективно съединени искове, както следва:

1./за заплащане на сумата от 5 495.38лв. – представляваща разликата между заплатената от ищеца за периода от 01.12.2016г. до 31.10.2021г. цена за услугата „пренос ниско напрежение“ и дължимата за същия отрязък от време цена за услугата „пренос средно напрежение“, за обект с аб. №0817097, находящ се в град Балчик, кв. Момчил, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на иска - 21.12.2021г. до окончателното заплащане на сумата, на осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД;

2./ за заплащане на сумата от 5550.05лв. – представляваща средствата, с които ответникът без основание се е обогатил за сметка на ищеца чрез ползване на притежавания от ищеца енергиен обект с диспечерско наименование ТП „Паисий“ за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на иска - 21.12.2021г. до окончателното заплащане на сумата на осн. чл.117, ал.8 от ЗЕ вр. чл.59 от ЗЗД;

3./ за заплащане на сумата от 5812.77лв. – представляваща средствата, с които ответникът без основание се е обогатил за сметка на ищеца чрез ползване на притежавания от ищеца енергиен обект с диспечерско наименование ТП „Каменна кариера“ за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2021г . ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на 1 иска - 21.12.2021г. до окончателното заплащане на сумата, на осн. чл.117, ал.8 от ЗЕ вр. чл.59 от ЗЗД;

4./ за заплащане на сумата от 106.68лв. – представляваща средствата, с които ответникът без основание се е обогатил за сметка на ищеца чрез ползване на притежавания от ищеца енергиен обект с диспечерско наименование ТП „Кариера Момчил“ за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2021г . ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на иска - 21.12.2021г. до окончателното заплащане на сумата, на осн. чл.117, ал.8 от ЗЕ вр. чл.59 от ЗЗД, както и е осъден да заплати сторените от ответника съдебно-деловодни разноски в производството в размер на 3284 лева.

Въззивникът излага становище, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, същото е необосновано, като е извършена и превратна преценка на наличния по делото доказателствен материал. Счита изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на правото на собственост върху енергийните обекти за вътрешно противоречиви, като са достигнати при повърхностно и избирателно възприемане на ангажираните в хода на производството писмени и най-вече гласни доказателства, и неправилно тълкуване на нормативната уредба. Изначалното отричане на прехвърлителния ефект на нотариален акт № 170/27.12.2022г. се базирало на погрешното разбиране на съдебния състав, че енергийните съоръжения са непременно публична държавна собственост и притежаването им от частноправни субекти е изключено, още повече, че правоприемството не е оспорено от ответната страна. Въззивникът сочи, че в отменената и в актуалната нормативна уредба съществуват редица правни възможности и хипотези, при които собствеността върху енергийните обекти може да се притежава от трети юридически или физически лица. Посоченото разбиране било поддържано последователно от законодателя в Закона за електростопанството от 1948 г. и този от 1975г. В разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от първия нормативен акт изрично се посочвало, че се изключват от обсега на закона ония чисто заводски електроцентрали, които не са свързани с обществената електроразпределителна система. Отменилият го нормативен акт от 1975г. въвеждал идентично изключение в чл. 8, ал. 2. Отделно от това в фигурирали най-малкото две хипотези (чл. 2, ал. 2 и чл. 8, ал. 2), при които енергийни обекти могат да бъдат собственост и на частни субекти, което не би било допустимо при всеобхватна изключителна държавна собственост.

Допълнителен довод в подкрепа на застъпената теза са и разпоредбите на §67, ал. 2 от ПЗР на ЗЕЕЕ(отм.) на §4, ал. 1 от заменилия го Закон за енергетиката /ЗЕ/. Неправилното разбиране на съдебния състав досежно вида на собствеността и възможните й титуляри е рефлектирало и в несъстоятелния извод, че тя не може да се придобие по силата на изтекла придобивна давност. Давностният срок започнал да тече с влизане в сила на ЗС на 01.06.1996г., а мораториумът бил въведен, считано от 31.05.2006г., като бил отменен от Конституционния съд, считано от 08.03.2022г. В посочения период била изтекла както давността за добросъвестен владелец, какъвто ищец бил въз основа на представения нотариален акт, така и десетгодишния давностен срок, приложим в хипотеза на недобросъвестно владение.

Жалбоподателят твърди още, че първоинстанционният съдебен състав е приел погрешно фактическата обстановка по казуса, като най-важният пропуск на съда бил да констатира, че в действителност всички съоръжения са обслужвали само един единствен потребител към датата на преминаване на собствеността в неговия патримониум, като именно това бил релевантният момент. Нещо повече, първоинстанционният съд не е обсъдил и придал 2 значение на извънсъдебните признания на ответника относно собствеността на енергийните обекти, желаейки да ги изкупи от ищеца са своите нужди.

Неправилността на изводите на първоинстанционния съд относно правото на собственост върху процесните енергийни обекти предопределила и неправилното отхвърляне на иска с правно основание чл. 55 от ЗЗД. В заключение излага становище за ирелевантност на обстоятелството, касаещо издателя на фактурите относно заплатените такси за пренос. Моли за отмяна на обжалваното решение в цялост и уважаване на исковете.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от "Електроразпределение Север" АД, чрез адв. Н. Б., с който последната се оспорва като допустима, но неоснователна. Сочи се, че първоинстанционният съд правилно е отхвърлил иска по чл. 59 от ЗЗД, вр. с чл.117, ал. 8 от ЗЕ, като недоказан и неоснователен, тъй като ищецът не е собственик на процесните обекти, за ползването на които претендира обезщетение. Коректни били и изводите на съда, че процесните трафопостове са изграждани преди 1998г., и при изграждането си са попадали под разпоредбите на тогава действащата нормативна уредба – или на Закона за електростопанството (ЗЕл., обн., ДВ, бр.71 от 27.03.1948г. отменен с § 5 от ПЗР на Закона за електростопанството ДВ, бр. 95 от 12.12.1975г.), или на последвалия го Закон за електростопанството (ЗЕл., обн., ДВ, бр.95 от 12.12.1975г., в сила от 01.07.1976г., отменен с § 2 от ПЗР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност - ДВ, бр. 64 от 16.07.1999г.). При приложение на посочените нормативни актове се достигало до извода, че ищцовото дружество не притежава и не може да притежава правото на собственост върху процесния трафопост, още повече предвид факта, че същото дори не е и страна по разпоредителна сделка. Отделно от това, въззиваемият излага твърдения, че ищецът не е доказал фактическия състав на иска по чл. 59 от ЗЗД. Не било установено в рамките на процеса в какво се изразява ползването на процесния обект от ответното дружество и съответно в какво се изразява обогатяването на ответното дружество. Отсъствало и обедняване на ищеца, доколкото дружеството не е лицензирано да получава приходи от процесиите съоръжения.

Правилно съдът отхвърлил иска по чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, като недоказан и неоснователен, като констатацията му, че ищцовото дружество не е собственик на процесиите енергийни обекти е достатъчно условие за да обуслови посочения решаващ извод на съдебния състав. В допълнение сочи, че след като се извършва трансформация от 20 KV 0,4 КВ за сметка на „Електроразпределение Север" АД правото на собственост върху енергийните обекти поначало е ирелевантно при преценка за дължимостта й. Редът и условията за заплащане на цена за пренос се определя с Правила за търговия с електрическа енергия, като съобразно чл. 29, ал. 1 и ал. 3 от ПТЕЕ следвало да се направи извод, че всички клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа заплащат цени за пренос и достъп и тези компоненти от цената не се определят в зависимост от ползване на конкретно захранващо съоръжение, а се разпределят равномерно между всички клиенти в съответствие с общите разходи по цялата електроразпределителна и електропреносна мрежа. С оглед гореизложеното въззиваемото дружество отправя искане за потвърждаване на обжалваното съдебно решение с присъждане на разноски.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на предявени от 3

„Скални материали“

АД искове за осъждане на ответника

„Електроразпределение север“ АД да заплати на ищеца за следните суми: 1.) 5495.38 лева, представляваща разликата между заплатената от ищеца за периода от 01.12.2016г. до 31.10.2021г. цена за услугата „пренос ниско напрежение“ и дължимата за същия отрязък от време цена за услугата „пренос средно напрежение“, за обект с аб. №0817097, находящ се в град Балчик, кв. Момчил, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД; 2.) 5550.05 лева, представляваща средствата, с които ответникът без основание се е обогатил за сметка на ищеца чрез ползване на притежавания от ищеца енергиен обект с диспечерско наименование ТП „Паисий“ за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2021г., на осн. чл.117, ал.8 от ЗЕ вр. чл.59 от ЗЗД; 3.) 5812.77 лева, представляваща средствата, с които ответникът без основание се е обогатил за сметка на ищеца чрез ползване на притежавания от ищеца енергиен обект с диспечерско наименование ТП „Каменна кариера“ за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2021г., на осн. чл.117, ал.8 от ЗЕ вр. чл.59 от ЗЗД; 4.) 106.68 лева, представляваща средствата, с които ответникът без основание се е обогатил за сметка на ищеца чрез ползване на притежавания от ищеца енергиен обект с диспечерско наименование ТП „Кариера Момчил“, за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2021г ., на осн. чл.117, ал.8 от ЗЕ вр. чл.59 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху всяка от горните суми от датата на предявяването на исковете - 21.12.2021г. - до пълното изплащане на сумите.

Ищецът твърди, че е собственик на следните три енергийни обекта, а именно: Трафопост 10/0.4kV/2x400kVa с диспечерско наименование ТП „Паисий“ и идентификатор ***, находящ се в гр. Русе, ул. „Отец Паисий“ №6, е собствен на ищеца в резултат на изтекла придобивна давност по чл.79 ЗС след непрекъснатото, спокойно, явно и несъмнено владение найкъсно от 1991г., от който момент обектът е бил ползван само от ищеца.

Трафопостът бил изграден вероятно през 1966г. и винаги, както и след 1991г., е бил ползван за само за целите на снабдяване с ел. енергия на обект на ищеца, респективно най-късно от 1999г. не бил държавна собственост.

Правата на ищеца били и констатирани с КНА №173, т. IV, per. №14597, дело №625/2017г.

Трафопост 20/0.4kV/100kVа с диспечерско наименование ТП „Каменна кариера“, находящ се в землището на с. Българево, общ. Каварна, обл. Добрич, е бил придобит по силата на покупко-продажба, обективирана в НА №170, том V, peг. №3980, дело №529 от 27.12.2002г. на н-с Й.П. при Районен съд – Каварна, от продавачи К.М.Н. и Ан.П.Г., срещу продажна цена от 5 000лв. Продавачите се твърди да са били собственици на прехвърления трафопост, който най-късно от 1999г. не е бил държавна собственост.