Определение № 156 от 15.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 156 гр. Пловдив, 15.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно търговско дело № 20265001000161 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274,ал.1,т.1 от ГПК.

Обжалвано е решение № 363, постановено в закрито съдебно заседание на 19.12.2025 г. от Окръжен съд-Стара Загора по в.т.д. № 114/2022 г. , в частта му с характер на определение, с която съдът оставя без разглеждане искането на Народно читалище „П.К.Яворов 1867“-гр.Чирпан, направено с молба с вх.

№ 14 493/5.11.2025 г., за изменение на решение № 263/1.09.2025 г., постановено по т.д. № 114/2022 г. на ОС-Стара Загора, в частта за разноските като недопустима.

Жалбоподателят Народно читалище „П.К.Яворов 1867“-гр.Чирпан моли решението в горепосочената негова част с характер на определение да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба с вх. № 1160/26.01.2026 г., която в тази нейна част има характер на частна въззивна жалба.

Ответникът по частната жалба „Бул кан проект“ЕООД-гр.София моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, посочени в писмен отговор с вх. № 3909/16.03.2026 г.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

На 1.09.2025 г. окръжният съд е постановил по в.т.д. № 114/2022 г.

1 решение № 263, с което се е произнесъл по спора между страните по делото Народно читалище „П.К.Яворов 1867“-гр.Чирпан и „Бул кан проект“ЕООДгр.София, както и относно разноските по делото, като с тази част на решението относно разноските е осъдил читалището да заплати на ЕООД разноски в размер на 22 189,65 лв. съразмерно с уважената част на иска и е осъдил ЕООД да заплати на читалището разноски в размер на 92,45 лв. съразмерно с отхвърлената част на иска. Решението подлежи на обжалване пред апелативния съд в двуседмичен срок от връчването му, както изрично е посочено в него.

За решението на окръжния съд ЕООД е уведомено на 29.09.2025 г., а читалището – на 24.09.2025 г., когато преписите от него са съответно връчени на всяка от посочените страни.

На 3.10.2025 г. от „Бул кан проект“ЕООД-гр.София с вх. № 12 669 е подадена до окръжния съд молба за поправяне на техническа грешка в постановеното решение, която се изразява в неправилно сумиране на сумите за направени от ищеца разноски – посочена сума 22 642,50 лв. при вярна такава 32 862,38 лв. С разпореждане от 8.10.2025 г. съдът нарежда преписът от молбата да се връчи на читалището за отговор, което е станало на 29.10.2025 г.

На 5.11.2025 г. с вх. № 14 493 е подаден от Народно читалище „П.К.Яворов 1867“-гр.Чирпан документ, наречен „отговор и искане“, в началната част на който е заявено, че на 29.10.2025 г. е получено разпореждането от 8.10.2025 г. и се представя становище по молбата с вх. № 12 669/3.10.2025 г. на „Бул кан проект“ЕООД. Заявено е, че е налице грешка и разминаване между възприемането и външното му изразяване от страна на съда, че ищецът е направил разноски за адвокатски хонорар в размер на 19 500 лв. Заявено е, че по отношение на претендираната в списък на направените разноски от 28.05.2025 г. в т.1 сума 1 200 лв. по договор за правна защита и съдействие за обезпечаване на доказателства следва да се има предвид, че по делото не са представени доказателства за реалното им плащане – липсва договор за правна защита и съдействие, разписка за платена сума и/или платежно нареждане, поради което те не следва да бъдат признати и присъдени, още повече, че производството по обезпечаване на доказателства не се е развило, за да бъде присъдена тази сума за адвокатско възнаграждение.

Заявено е, че следва още да се вземе предвид, че не са представени 2 доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение от ищеца в размер на 15 000 лв. по изложени съображения. Твърди се, че е извършена грешка при описанието на заплатения адвокатски хонорар от страна на ищеца за общия размер от 16 200 лв., като следва да се извърши поправка в решението.

Заявеното искане е да се остави без уважение искането на ЕООД по молбата с вх. № 12 669/3.10.2025 г., като се извърши поправка в решението от 1.09.2025 г. с поправяне на допуснатите грешки както в мотивите на решението, така и в неговия диспозитив, в съответствие с изложеното.

На 19.12.2025 г. окръжният съд постановява решение № 363, като посочва, че провежда производство по чл.247 и чл.248 от ГПК. С него приема, че е налице и следва да се поправи ОФГ в диспозитива на решението, като вместо посочената сума 22 189,65 лв., която читалището е осъдено да заплати за разноски на ЕООД, цифрата е 32 202,19 лв., съответно, допуска тази поправка на ОФГ. Относно искането на ответника за поправка на ОФГ в диспозитива на решението от 1.09.2025 г., като съдът не присъди в полза на ищеца заплатеното адвокатско възнаграждение в производството по обезпечаване на доказателства в размер на 1 200 лв., както и 15 000 лв. адвокатско възнаграждение в основното производство, съдът приема, че то всъщност представлява искане за изменение на решението в частта за разноските. Съдът посочва, че нормативно за иницииране на това производство е предвиден едноседмичен срок от получаване от страната на препис от решението, какъвто препис е връчен на читалището на 24.09.2025 г. и срокът за подаване на молба по чл.248 от ГПК за него е изтекъл на 8.10.2025 г., а молбата по чл.248 от ГПК е подадена на 5.11.2025 г., извън преклузивния срок, поради което тя е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съответно, в последната част от диспозитива на решението от 19.12.2025 г., което в тази му част има характер на определение, окръжният съд оставя без разглеждане искането на Народно читалище „П.К.Яворов 1867“-гр.Чирпан, направено с молба с вх. № 14 493/5.11.2025 г., за изменение на решението от 1.09.2025 г. в частта за разноските, като недопустима. В последния абзац от диспозитива на решението е посочено, че то подлежи на обжалване пред апелативния съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

За решението на окръжния съд от 19.12.2025 г. читалището е уведомено на 13.01.2026 г. и на 26.01.2026 г. подава с вх. № 1160 въззивна жалба против 3 решението от 19.12.2025 г. Тъй като в решението от 19.12.2025 г. е посочено, че то подлежи в неговата цялост на обжалване в двуседмичен срок, без окръжният съд да направи разграничение, че в частта му с характер на определение за оставяне без разглеждане на искането на читалището с молбата от 5.11.2025 г. то всъщност подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок съгласно чл.275,ал.1 от ГПК, следва да се приеме, че въззивната жалба в частта й с характер на частна жалба, с която се обжалва решението в тази негова част с характер на определение, е подадена в срок съгласно чл. 62,ал.3 от ГПК.

С въззивната жалба от 26.01.2026 г. в частта й с характер на частна жалба е заявено относно допустимостта на молбата с вх. № 14 493/5.11.2025 г., че неправилно окръжният съд е възприел, че искането, отправено с молбата с вх. № 14 493/5.11.2025 г., представлява искане за изменение на решението от 1.09.2025 г. в частта за разноските, поради което молбата е подадена извън преклузивния срок и следва да се остави без разглеждане. Заявено е, че в посочената молба читалището не е искал ново произнасяне по съществото на разноските, а е релевирало, че съдът е включил в присъдените разноски суми, за които липсват доказателства за плащане и че са присъдени разноски по производство, което не е довело до процесуален резултат. Заявено е, че това представлява твърдение, че съдът е възприел за установени факти, които не следват от доказателствата по делото, т.е. налице е несъответствие между доказателствената основа и изразената воля – хипотеза, релевантна към допустимостта на поправката, а не към изменение по чл.248 от ГПК. Твърди се, че чрез преквалифициране на искането като такова по чл.248 от ГПК съдът е ограничил правото на защита на страната и е отказал съдебен контрол върху допустимостта на извършената поправка. Заявено е искане апелативният съд да приеме, че молбата на читалището с вх. № 14 493/5.11.2025 г. е допустима и да укаже на окръжния съд да се произнесе по основателността й.

С отговора с вх. № 3909/16.03.2026 г. от „Бул кан проект“ЕООДгр.София се заявява, че е правилен изводът на окръжния съд, че по съществото си искането по молбата с вх. № 14 493/5.11.2025 г. е такова по чл.248 от ГПК и е преклудирано като просрочено, поради което е недопустимо. Заявено е, че с отговора на читалището относно молбата на дружеството с вх. № 12 669/3.10.2025 г. се твърди, че съдът е присъдил разноски при липсата на 4 доказателства за плащане на разноски. Заявено е, че в случая читалището прави възражение срещу решението за присъдените разноски и едновременно с това отправя искане за поправяне на допуснати грешки, което е формулирано за поправка от съда на допуснатите грешки както в мотивите на решението, така и в неговия диспозитив в съответствие с изложеното, поради което се споделя извода на окръжния съд, че всъщност искането не е по чл.247 от ГПК, а е такова за изменение на решението в частта за разноските. Заявено е, че преценката на доказателствата по приложението на закона не могат да се поправят по реда на ОФГ. Заявено е, че искане за поправка едновременно в мотивите и в диспозитива на решението е недопустимо, като по реда на чл.

247 от ГПК на поправка подлежи само диспозитивът, а не и мотивите на съдебен акт, и то само в случай, че има несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване.

Съгласно разпоредбата на чл. 247,ал.1 от ГПК, съдът по молба на страна може да поправи допуснати в решението очевидна фактическа грешка. Наличие на такива има, когато се установи несъответствие между формираната воля на съда, изразена в мотивната част на решението, и нейното външно изразяване в текста на диспозитива на съдебното решение. С разпоредбата на чл. 248 от ГПК законодателят предвижда специален ред за допълване или изменяне (по начало недопустими съгласно чл. 246 от ГПК) от съда на постановеното от него решение в частта му с характер на определение по произнасянето относно разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване по искане на страна по делото съдът може да измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая е несъмнено, че страната по спора Народно читалище „П.К.Яворов 1867“гр.Чирпан е получил преписа от постановеното от окръжния съд на 1.09.2025 г. съдебно решение на 24.09.2025 г. и тъй като решението подлежи на въззивно обжалване пред апелативния съд в двуседмичен срок, в този срок, до 8.10.2025 г. е следвало читалището да поиска изменение на решението в частта за разноските, каквото искане не е било отправено. На 5.11.2025 г. е подаден отговор на искането на другата страна, заявено с молбата от 3.10.2025 г. с вх.

№ 12 669, за поправка на грешка в пресмятането в решението относно разноските, а именно грешка при сборуването на сумите за разноските, в който отговор обаче не е заявено становище относно тези твърдения на другата страна (ЕООД) за грешно пресмятане, а са изложени съображения, че 5 на дружеството не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. за производство по обезпечаване на доказателства и в размер на 15 000 лв., защото не са представени доказателства за тяхното плащане. Несъмнено е, че когато страната твърди, че разходи, които съдът е отчел като направени при постановяване на решението в частта му относно разноските, всъщност не са направени, тези твърдения не касаят поправка на ОФГ, а изменение на решението в частта му за разноските.

Заявлението на страната, че при твърдяното непредставяне по делото на доказателства за направата на разноските от 1 200 лв. и 15000 лв. е извършена от съда грешка при описанието на заплатения адвокатски хонорар от страна на ищеца за общия размер от 16 200 лв. и следва да се извърши поправка в решението, правилно и прието от окръжния съд не като твърдение за наличие на несъответствие между формираната воля на съда, изразена в мотивната част на решението, и нейното външно изразяване в текста на диспозитива на съдебното решение (ОФГ по смисъла на чл. 247,ал.1 от ГПК), а като твърдение за неправилно определяне, съответно присъждане, на разноските, което твърдение подлежи на разглеждане по реда на чл. 248,ал.1 от ГПК с преценка дали да бъде изменено или не решението в частта му за разноските.