Решение № 1189 от 18.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1189 гр. София, 16.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Камелия Първанова

Кристина Филипова при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000501548 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260342/02.10.2020г. постановено по гр.д № 10607/2012г. по описа на СГС, ГО, 5 с-в е отхвърлил изцяло обективно съединени искове с правно основание чл.284 ал.3 т.2 КЗ/отм/, вр.чл.105 ал.1 КМЧП вр. чл.14 от Закона за задължителните застраховки в транспорта и чл.173 от Облигационния кодекс на Република Словения, предявени от 1. К. П. А. против „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ за заплащане на сумата от 200 000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, поради настъпилата смърт на неговия баща П. И. А., починал на 07.10.2008 г., в резултат на ПТП, реализирано на 17.09.2008г. в Република Словения, по вина на водача П. С., при управление на нерегистриран л.а. марка „Форд Ескорд“ с шаси WF0AXXGCAATC60732, за който не е била сключена застраховка “Гражданска отговорност“, както и сучата от 9 600 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи - неполучена издържка от по 200 лв. месечно за периода 17.09.2008г. до навършване на пълнолетие - 13.06.2012г., ведно със законната лихва, считано от 07.10.2008 г. до окончателното им изплащане.

2. К. Р. А. против „НББАЗ“ за заплащане на сумата от 180 000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на нейния син П. И. А., починал на 07.10.2008г., в резултат на ПТП, реализирано на 17.09.2008г. в 1

Република Словения, по вина на водача П. С., при управление на нерегистриран л.а. марка „Форд Ескорд“ с шаси WF0AXXGCAATC60732, за който не е била сключена застраховка“ Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2008г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение са присъдени разноски, като К. Р. А. и К. П. А. са осъдени да заплатят на „НББАЗ“, на основание чл.78, ал.3 ГПК, направените по делото разноски в размер на 32 465.24 лв.

С определение постановено на 04.04.2021г. по реда на чл.248 ГПК е изменено решение № 260342/02.10.2020г. по гр.д. № 10607/2012г. на СГС, ГО, 5 състав, в частта за разноските, като К. Р. А., ЕГН ********** и К. П. А., ЕГН **********, са осъдени да заплатят на „НББАЗ“, на основание чл.78, ал.3 ГПК, направените по делото разноски в размер на 33 961.24 лв. Без уважение е оставена молбата с вх. № 284053/05.11.2020г. депозирана от К. Р. А. и К. П. А. за изменение на решението в частта за разноските.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищците по делото.

В срока по чл.248 ал.3 ГПК е депозирана ч.ж. срещу определението за изменение на решението в частта за разноските.

Жалбоподателите-ищци К. Р. А. и К. П. А. оспорват решението изцяло, като изтъкват факта, че НББАЗ притежава пасивна материално-правна легитимация, тъй като приложимото право е това на Република Словения - държавата, на чиято територия е настъпил деликта и пряката вреда от него - смъртта на П. А.. Причинител на процесната катастрофа е П. С., който при тестово каране на нерегистрирания си собствен л.а. марка „Форд Ескорт“ е самокатастрофирал, в резултат на което е причинил смъртта на возещия се пътник П. А. - общ техен наследодател. Твърдят, че е неправилен изводът на съда, че исковете за получаване на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди са погасени по давност, тъй като тя започва да тече от м омента на узнаване „за вредата и за този, ко йто я е причинил“ по силата на чл.352 ал.1 от Облигационния кодекс на Република Словения /приложимото в случая материално право/. Считат, че „този, който е причинил вредата не е установен до момента на постановяването на присъдата, с която П. С. е признат за виновен - 29.08.2014г. Това е моментът, когато „този, който е причинил вредата“ обективно може да стане известен за всички, вкл. за ищците. Недопустимо е СГС да приема, че е възможно да се посочи кой е извършителят на едно престъпление преди това да е установено по надлежен ред - с влязла в сила присъда на съдебен орган. Посочват, че в чл.352, ал.2 е посочено, че „Във всички случаи това вземане е с погасителен срок 5 години от настъпване на вредата “ / стр. 1 5 6 от приложение с молба от ответника от 15.05.20r. на словенско право и съдебна практика/. Сочат, че съгласно разпоредбата на чл.353 / стр. 151/ изрично е посочено, че ако вредата е причинена от престъпление /а в случая с влязла в сила присъда е установено точно това/, а за наказателното преследване е предписан подълъг давностен срок/, искът за обезщетение срещу отговорното лице изтича, когато изтече 2 срокът, който е определен за погасителна давност на наказателното преследване. В настоящия случай наказателното производство е приключено след депозиране на ИМ по настоящото дело. В разясненията изрично пише: „Предназначението на чл.353 е да постави увреденото лице в поблагоприятно положение, а не да уеднакви давността на наказателното преследване и вземането за обезщетение“. В представената със същото приложение съдебна практика- стр.28-30, в Решение VS0014894 на Върховен Съд на Република Словения, изрично е посочено, че постоянната практика на съда приема, че „давността започва да тече, когато предвид всички обстоятелства по случая, при обичайно внимание пострадалият може да узнае всички елементи, които биха му позволили да предяви иск за обезщетение“. Съдът е посочил, че в този смисъл е съдебната практика на Върховен съд на Република Словения : III ps305/2008/08.09.2011г., III ps 642/2006 /29.01.2009г., III ps 229/2006/09.07.2008г. На стр.43 от приложението също е представено решение VSL II Ср 331/2014, в което е установено, че три годишната давност започва да тече от установяване на всички елементи относно вредата. Отделен е въпросът кога самите ищци са били уведомени за решението на словенския съд - този момент дори не е изследван в настоящото производство, а именно това е моментът, в който увреденото лице е узнало за вредата и за лицето, което я е причинило респ. моментът, в който започва да тече давността по чл.352 ал.1 от Облигационния кодекс на Република Словения. Изтъкват факта, че първоинстанционния съдебен състав не се е съобразил с подробно изложеното разяснение от страна на компетентно лице представител на Министерство на правосъдието на Република Словения и необосновано е взел решение да приложи правна норма, която не е приложима към настоящата хипотеза. Намират за приложима разпоредбата на чл. 353 от Облигационния кодекс на Република Словения, а именно по-дългият петгодишен давностен срок. Съдът приема, че от страна на ищците не са положени достатъчни усилия - съгласно разяснението от Министерството на правосъдието на Република Словения: Изисква се определена степен на загриженост от самия увреден , тъй като давността започва да тече, когато при всички обичайни обстоятелства, би могъл да узнае всички елементи, които биха му позволили да предяви иск за обезщетение, поради което лишава ищците от възможността да получат по съдебен път дължимото обезщетение. Неправилно е оценил поведението на пострадалите, които добросъвестно са направили неуспешен опит да разрешат спора по доброволен път и които обективно са били възпрепятствани, поради липсата на установеност на деликвента, поради което съдът допълнително лишава пострадалите от такава възможност - вече и по съдебен ред. Наследниците на П. А. са предявили претенция за изплащането на обезщетение пред НББАЗ с молба вх. № 2-4171/16.09.2011г., на която е постановен отказ в писмо от 29.11.2011г. с именно такъв мотив - „поради висящността на наказателното производство и съществуваща неяснота относно водача на автомобила. Следователно едва след установяване на виновния водач /с влязла в сила присъда/ започва да тече давност - 29.08.2014г.

ИМ е депозирана на 27.07.2012г. Д авностният срок може да бъде спиран или прекъсван, като давността се прекъсва с предявяване на иск и с всяко друго действие срещу длъжника пред съд или друг компетентен орган с цел гарантиране, обезпечаване или събиране на вземането. В случай на прекъсване давността започва да тече отново след прекъсването и времето, което е изминало преди прекъсването не се включва в срока на давността, който е определен от закона. Считат, че в конкретния случай следва да се има предвид, че ПТП е настъпило на 17.09.2008 г., П. А. е починал на 07.10.2008 г. /което е най-ранната дата от която може да се приеме, че започва да тече давностния срок/, присъдата на наказателния съд е постановена на 29.08.2014г. / датата, на която увреденият е узнал всички елементи, които биха му позволили да предяви иск за обезщетение, т.е. датата от която 3 реално започва да тече давността/, както и че давността е прекъсната с уведомяването на НББАЗ с писмо получено от тях на 19.09.2011 г. и изпратено по пощата на 15.09.2011 г. Затова оспорват извода на съда, че давността е изтекла, а исковете следва да се отхвърлят.

Молят и за отмяна на определението по чл.248 ГПК в частта за разноските, като посочват, че им се дължи и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното съдебно производство и за въззивната инстанция, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислен ДДС. Съдът е присъдил адвокатско възнаграждение на представителя на ответника в размер на 18 700 лева. т.е. над двукратния размер съгласно Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, но въпреки това НББАЗ иска неговото увеличаване, с мотива, че така определеният размер бил по-голям от платеното възнаграждение без ДДС. В случая минималния размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 9 322 лева, а първоначално присъдения на ответника е 18 700 лева, т.е. условието на закона е спазено и не е налице основание за неговото увеличаване. По делото не са представени и доказателства за платен ДДС. Затова определението от 04.04.2021г. е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а молбата на НББАЗ - оставена без уважение.

Въззиваемата страна Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че съгласно чл.352 ал.1 от приложимия словенски Кодекс за задълженията, исковете за обезщетения от непозволено увреждане се погасяват с тригодишна давност, считано от момента на узнаване за вредата и виновното лице. В процесния случай ПТП е настъпило на 17.09.2008г, а седмица по-късно ищцата К. А. е отпътувала за Словения, за да се информира за състоянието на сина си и фактическата обстановка около катастрофата, което се доказва от показанията на св.Г. Б., доведена от ищците: „Първо К. каза, че е станала катастрофа и на следващия ден замина за Словения, ние не знаехме как точно стоят нещата. Като замина за Словения остана там около седмица и повече време стоя...". Показанията й напълно съответстват на информацията в писмо изх.

№2203-150/2008/4(2252-11) от 18.11.2008г. от Интерпол, според което роднините на починалия П. А. са били уведомени за случилото се. Ето защо правилен е извода на съда, че към 31.07.2012г , когато е предявена ИМ в съда, е изтекла приложимата тригодишната погасителна давност, която преклудира възможността на ищците да търсят по съдебен ред обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от смъртта на своя общ наследодател.

Дори и като дата на настъпване на вредите да се отчете датата на смъртта на П . А . 07.10.2008г, то отново е изтекла тригодишната погасителна давност. На второ място посочва, че Сдружение „НББАЗ", в качеството му на Компенсационен орган, не притежава пасивна материално-правна легитимация, тъй като не е надлежен ответник по делото и не следва да отговаря за вредите, нанесени от л.а „Форд Ескорт" с рама WF0AXXGCAATC60732. От представените по делото договор за комисионна продажба на МПС № 2031/2008 от 22.08.2008г., фактура № 2031/2008 г. от 22.08.2008 г., договор за комисионна продажба на МПС № 2161/2008 от 06.09.2008 г. и фактура № 2161/2008 от 06.09.2008 г., както и от дадените от св.П. С. показания в о.с.з. на 22.02.2017 г. безспорно се установява, че същият е закупил процесното МПС на 06.09.2008г. преди датата на ПТП с 4 намерението да го установи и регистрира в България, където е бил постоянният му адрес и обичайно местопребиваване. Ето защо отговорността за обезщетяване на увредените лица следва да се поеме от българския Гаранционен фонд по силата на чл.288, ал, 1, г. 2, б. „6" от К З (отм,), респ. § 1 т. 22, б. „6", предл. 2 от ДР на КЗ (отм.), а не от НББАЗ като Компенсационен орган. На последно място посочва, че не се установяват трайни и дълбоки емоционални отношения, не става ясно каква е била връзката между баща и син, разчитал ли е ищеца на помощта и подкрепата на баща си, допитвал ли се е до него в трудни моменти при проблеми от емоционален и битов характер и т.н., за да се направи адекватна преценка на обема на действителна претърпяната загуба и какво влияние ще окаже тази загуба за в бъдеще. И за двамата ищци исковите претенции са прекомерни и несъобразени с икономическите условия и стандарт на живот към процесната 2008г. Независимо от установената в Словенския Закон за задължителните застраховки в транспорта минимална застрахователна сума, която се явява и максимално допустимия общ размер на всички дължими обезщетения за неимуществени вреди от смъртта н а едно лице, на обезщетяване подлежат само преките, непосредствени и действително претърпени вреди от непозволеното увреждане, за които е проведено надлежно и безспорно доказване в процеса. От друга страна счита, че К. А. не е доказал нито по основание, нито по размер исканата от него сума от 9600 лв., представляваща загуба на издръжка, получавана от баща му П. А..