Акт № 315 от 28.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Благоевград, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Красимир Аршинков

Членове:Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова в присъствието на прокурора И. Ал. А. като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261200600759 по описа за 2026 година Производството пред настоящата инстанция е образувано по въззивна жалба и допълнителна такава на адв. К. Б. като служебен защитник на подсъдимия по НОХД № 325/24 г. по описа на РС – гр. ГД – Р. В., против присъда № 9 от 20.05.2026 г., постановена по цитираното дело. В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата като се излагат съображения в тази насока и се твърди, че съдът е възприел фактическата обстановка такава, каквато тя е описана в обвинителния акт, като е посочил, че тя се установява по безспорен начин от анализираните в съвкупност доказателствени средства. По-нататък в жалбата се развиват съображения, че не може да се кредитират показанията на свидетелите Д.и по отношение на това, че именно Р. В. е отнел процесния автомобил, тъй като дори вещото лице не е бил в състояние да направи такъв извод, още повече, че това са показания на заинтересовани лица, които според защитата, не могат да бъдат ценени като обективни. На следващо място защитата акцентира в жалбата си, че от друга страна виновността на подсъдимия се разколебава и от заключението на експерта по извършената дактилоскопна експертиза, според което дактилоскопните следи от пръсти, иззети от процесния автомобил, са негодни за идентификация – която експертиза първоинстанционният съд дори и не е споменал в мотивите си. Допълва се от защитника, че изводи за причастност на подсъдимия към деянието, предмет на процеса, не могат да бъдат 1 направени и от показанията на св. К., И., М. и К., които според РС били обективни. Адвокат Б. моли въззивният съд да приеме, че деянието на подсъдимия е обективно и субективно несъставомерно по чл.346, ал.2, т.1, пр.2 от НК във вр. с чл.346, ал.1 от НК, заради спецификата, която отличава обществената му опасност от типичната за престъпленията по този текст. Иска се въззивният съд да отмени атакуваната присъда и и вместо това да постанови нова такава, по силата на която да признае подсъдимия В. за н.овен по така повдигнатото му обвинение. Алтернативно, ако съдът приеме за доказано обвинението срещу жалбоподателя, да измени обжалвания съдебен акт и да намали размера на наложеното му наказание.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на ОП- Б. пледира атакуваната присъда на РС-ГД да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият В. не се явява пред въззивния съд, като делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия при условията на чл.269, ал.3, т.2 от НПК, както и в РС – ГД. Същият се представлява от служебния му защитник – адв. Б., която в пледоарията си поддържа жалбата си по съображенията, развити в нея.

Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното:

С обжалваната присъда състав на РС – гр. ГД е признал подсъдимия по НОХД № 325/2024 г. Р. С. В. от с. С., общ. Р. за виновен в това, че на 17.08.2023 година, около 15:00 часа, в град Д., противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „...“ с per. № ... на стойност 11 250,00 лева, паркиран в двора на цех за дървообработка, стопанисван от „С..., намиращ се на ул. „П.“ в промишлената зона на града, от владението на собственика Д.В.Д. от гр. Д., без негово съгласие, с намерението да го ползва, след което изоставил превозното средство без надзор на републикански път ..., в района на разклона за с. К., местността „В.“, землището на с. С., общ. С., за което престъпление по чл.346, ал.2, т, 1, пр.2 от НК, във вр. с чл.346, ал.1 от НК ГДРС е осъдил въззивника на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 1 година, което е постановил да се изтърпи при първоначален строг затворнически режим. Със същата присъда първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия да заплати на ОД МВР Б. разноски в размер на 337,30 евро, както и 2,56 евро за издаването на изпълнителен лист, а на РС-ГД – съдебни разноски в размер на 30 евро, както и 2,56 евро за издаването на изпълнителен лист. Съдът с присъдата си, предмет на въззивен контрол, се е произнесъл и по веществените доказателства по делото, като е постановил веществените доказателства – обект 1 /черна пласмасова четка/ и обект 2 /стъклено шишенце с лак за нокти/ да бъдат върнати на В..

За да постанови този си съдебен акт РС – ГД е приел следната фактическа обстановка, възприета изцяло от настоящата инстанция възоснова на всички събрани доказателства:

2

Подсъдимият е на .... Заедно със своята приятелка Р.П., с която живеели на семейни начала, през април 2023 г. започнали работа в кравеферма, стопанисвана от св. Д.К. и находяща се в промишлената зона на гр. Д.. В непосредствена близост до нея се намира цех за дървообработка, стопанисван от „С..., в чийто двор пострадалият Д.Д., обичайно паркирал собствения си лек автомобил марка и модел „Б...“ с рег. № ..., тъй като работел в цеха на баща му.

Подсъдимият и приятелката му заживели на втория етаж на кравефермата, в която работели, който бил обособен като жилищна част. Тъй като работата им се сторила трудоемка, на 17.08.2023 г. взели решение да напуснат без под.В. да уведоми за това работодателя си - св.К.. На същия ден около 14:30 часа, св. К.Д. – брат на пострадалия, паркирал процесния лек автомобил в двора на цеха за дървообработка. Впоследствие св. К.Д. отишъл в цеха на дружеството, за да работи заедно с брат си Д.Д.. Лекият автомобил останал отключен, с контактен ключ, поставен в близост до таблото на превозното средство. Около 15:00 часа подсъдимият видял лекия автомобил, собственост на св. Д.Д., паркиран в двора на цеха, в непосредствена близост до кравефермата и решил да го отнеме, за да се придвижи с него до друго населено място с приятелката си. Жалбодателят влязъл в отключения автомобил, чрез контактния ключ запалил превозното средство и с приятелката си П. потеглил за гр.ГД. Щом подсъдимият стигнал разклона за с.

К., общ. С., автомобилът угаснал. Това принудило жалбодателят да паркира „Б...“ с рег. № ... в дясно на републикански път ..., в района на разклона за с.

К., местността „В.“, землището на с. С., общ. С.. Изоставил го отключен и без надзор.

Междувременно на св.К.Д. се обадил приятел – свид. И., който казал, че автомобилът му се намира в района на с.К., при което същият с изненада установил, че автомобилът липсва и прегледал записи от видеокамера, разположена на мястото, където било паркирано МПС-то. На записите разпознал подсъдимият, като лицето, което се качва на шофьорското място в автомобила му и потегля с него. Около 20ч. същия ден св.Д.Д. посетил полицейския участък в Д. и уведомил тогавашния началник- св.К., че автомобилът му му е отнет и посочил, че на видеозаписите разпознал пастира от съседната кравеферма. От св.К. научили имената на пастира, а именно- Р.

В.. След депозиране на жалба от св.Д.Д. била образувано ДП, в хода на което е извършена 18.08.2023г. оглед на местопроизшествието и изготвен фотоалбум, като преди това мястото било посетено от полицейския служител св.Д..

Свидетелите М., З. и К. - също полицейски служители - установили подсъдимия В. и П. в къщата на К.М. в с.К., където били останали да пренощуват. Подсъдимият бил задържан за 24 часа по ЗМВР и докато го водели с полицейски автомобил до РУ-Д. признал в неформален разговор пред свидетелите М. и К. /последните не са водели оперативна/разузнавателна беседа с подсъдимия по ЗМВР и могат да бъдат свидетели по смисъла на чл.118,ал.2 НПК/ признал, че е взел процесния автомобил без разрешение на собственика, тъй като жена му /Р.П./ имала проблем с краката и не можела да ходи /пр.../.

3

Автомобилът е оценен от вещото лице П. на стойност 11 250,00 лева.

В хода на разследването е назначена и изготвена от вещото лице Щ. дактилоксопна експертиза, съгласно заключението по която дактилоскопните следи от пръсти – 2 бр., иззети от процесния лек автомобил с протокол за оглед на местопроизшествие от 18.08.2023 г. от външна страна на рамката на стъклото на предна лява врата и от триъгълното стъкло на задната лява врата отвън в областта на дръжката, са негодни за идентификация. Вещото лице Щ. по назначената в ДП техническа експертиза на СД заключава, че не се установяват следи от намеса/манипулация върху записаната информация на диск, снета от камера на видео-охранителна система от дърводелския цех, където е бил паркиран автомобила, но не могат да бъдат извлечени достатъчно на брой идентификационни признаци за установяване в предадения видеозапис на лицето Р. В.. В с.з. това вещо лице пояснява, че цифрите, които се виждат на записа, са датата, часа и годината и че същите са автентични, като датата е 17.08.2023 г.

Така изложената фактическа обстановка води до извод, възприет и от първостепенния съд за извършено от въззивника В. престъпно деяние по чл.346, ал.2, т.1, пр.2 от НК във връзка с чл.346, ал.1 НК. ГДРС е направил анализ на събрания доказателствен материал, като правилно е кредитирал показанията на свидетелите Д.Д., К.Д. и В. Д. досежно това къде е бил паркиран автомобилът преди да бъде отнет, кои членове на семейството го използвали, как са разбрали, че същият е откраднат и в какво състояние е открито МПС, от къде познават подсъдимия и относно факта, че никой от тях не му е давал позволение да го използва. Законосъобразно съдът е кредитирал показанията на тези, макар и заинтересованите от изхода на делото свидетели /Д.и/ досежно предмета на престъплението – лек автомобил марка и модел „Б...“ с рег. № ..., тъй като те се подкрепят и от показанията на свидетелите Д.К. – собственик на кравефермата, в която работел подсъдимия, която дава сведения как работникът й си тръгнал на процесната дата и тя е трябвало да намери човек, който да прибере кравите й, както и от тези на приятеля на свид.

К.Д. – св.А. И., който забелязал, че паркираният на разклона за с. К. автомобил е оставен няколко часа без надзор на процесната дата и сигнализирал брата на собственика му. Показанията на последния свидетел се подкрепят и от тези на свидетелите –полицейски служители К., Д., З., М. и К., както относно това къде и в какво състояние е намерен процесния автомобил, така и относно лицето, което го е отнело, къде е бил намерен подсъдимия и какво е заявил пред последните двама свидетели.

Въззивният съд не приема, противно на защитата, че извършеното от свидетелите Д. и К.Д.и разпознаване на подсъдимия е опорочено, тъй като те в показанията си, дадени непосредствено преди разпознаването /каквото е изискването на чл.170 НПК/ дават подробно описание на дееца, като описват телосложението му, формата на лицето и носът, който бил издължен. Това доказателство съпоставено със заключението на вещото лице Щ. досежно автентичността на предоставения запис от камера на видео-охранителна система от дърводелския цех, на който съвпада и датата и часът като време на извършване на деянието, показанията на св. К., че разпознава профила на 4 лицето на предоставените й в с.з. снимки от записа /нейния бивш работник – подс. В./, както и по дрехата, с която обичайно е бил облечен, са достатъчни /в своята съвкупност, вкл. и чрез косвените такива относно това обстоятелство показания на свидетелите К. и М./ да обусловят извод за авторството на деянието.

Въззивният съд не се съгласява със защитата, че присъдата страда от липса на мотиви, като ГДРС е дал обоснован, макар и наистина доста пестелив, отговор на всички въпроси. От съдържанието на мотивите към първоинстанционната присъда може да се проследи как и въз основа на кои доказателствени източници е формирано вътрешното убеждение на решаващия съд. Всички доказателствени източници са били ценени според действителното им съдържание. Доколкото в производството са останали неизяснени отделни детайли от релевантните факти, то това нарушение е отстранимо в производството пред въззивния съд и въз основа на направения по-горе анализ на доказателствата бива преодоляно.