Решение № 369 от 11.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Пловдив, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Ат. Добрева

Членове:

Атанаска Ан. Анастасова

Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Кристияна Хр. Запрянова в присъствието на прокурора Костадин Д. Паскалев като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255300601991 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 122 от 11.06.2025г. по НОХД № 2532/2025г. РС П., 20 н.с., е признал подсъдимата С. М. К. за виновна в извършване на престъпление по чл. 331, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 330, ал. 1 от НК и я е осъдил на 2 години пробация. Със същата присъда съдът е уважил предявения граждански иск на М. П. К. срещу подсъдимата К. за обезщетение за причинените му с престъплението чл. 331, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 330, ал. 1 от НК имуществени вреди в размер на 20 350 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 14.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Присъдата е обжалвана от подсъдимата С. М. К. чрез защитника й адв.

Д. З.. Твърди се, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, а наложеното наказание е явно несправедливо. Изтъкват се множество смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства – чисто съдебно минало, направено самопризнание, влошено здравословно състояние и оказаното съдействие по разследването. Иска се изменение на присъдата в частта за размера на наложеното наказание, като същото бъде намалено от две 1 години на една година пробация.

Срещу жалбата е постъпило възражение от гражданския ищец и частен обвинител М. П. К. в което се твърди, че е неоснователно искането за намаляване на наказанието. Моли са съда да остави без уважение жалбата.

Въззивният съд, след като се запозна с оплакванията на жалбоподателката, при направената служебна проверка установи следното:

Жалбата е подадени в законния срок от лица с право на жалба и са процесуално допустими.

Разгледана по същество въззивният съд я намира за неоснователна.

За да постанови атакуваната присъда РС П. е приел за установено от фактическа страна, изложеното в обвинителния акт, като производството пред първоинстанционния съд е протекъл по реда на Гл.ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, а именно, че:

Свидетелят М. П. К. като управител на фирма „*“ ЕООД, с. К., обл. П. стопанисвал недвижим имот в землището на с. К.. В началото на 2020 г. М. К. като физическо лице закупил и оставил на съхранение в имота 180 кв. метра стенни панели с дебелина на сандвич панела 10 см., 315 кв. м. покривни панели с дебелина на сандвич панела с дебелина 100 см., 65 кв. м. панели с дебелина на сандвич панела 6 см., 100 кв. м. панели с дебелина на сандвич панела 3 см. и 25 броя водоустойчиви кофражни платна с размери 1,44 м. х 2,15 м. Имотът, в който се съхранявали описаните панели и платна, бил ограден с метална ограда, а в самия имот към месец февруари 2023 г. за охрана било отглеждано куче, което хранела подсъдимата С. М. К. – * на свидетеля М. К..

На 14.02.2023 г. свидетелите В. П. К., А. Г. К. и Г. А. К. се събрали, за да разчистват имот, собственост на свидетеля М. К. в с. К., обл. П.. Част от вещите трябвало да занесат и в другия имот на М. К., в който се съхранявали описаните по-горе панели и платна. В изпълнение на решението си около обед на посочената дата тримата извикали подсъдимата К. и заедно отишли до имота на М. К. в землището на с. К.. Там подсъдимата хванала кучето, което охранявало имота с намиращите се в него термопанели и платна и го завързала. След това останалите свидетели натоварили част от вещите, които трябвало да транспортира от този имот и потеглили към къщата на свидетеля Г. К., а подсъдимата К. останала на място.

Същия ден времето било облачно, с температура на въздуха 11 градуса и западен вятър със скорост 5 м/сек., който създал усещане за студено време.

Поради тази причина подсъдимата седнала в единия край на имота и за да се сгрее решила да си запали огън, без да се съобрази с обстоятелството, че 2 духал вятър и тревата, която била поникнала в имота била суха. Подсъдимата К. взела един найлон, две пластмасови шишета и малко суха трева и ги запалила, след което си запалила и цигара. Изведнъж обаче огънят поради вятъра се пренесъл по сухите треви в имота и бързо се разгорял. Подсъдимата опитвала да го изгаси с подръчни средства, но огънят бързо преминал по тревата и достигнал до подредените в другия му край панели и платна.

Подсъдимата от своя страна първо се опитала да се свърже със свидетеля В.

К., но той не си вдигнал телефона, тогава тя подала сигнал на тел. 112. Това се случило в 12:46:23 ч. на 14.02.2023 г.

Междувременно свидетелите В. П. К., А. Г. К. и Г. А. К. разтоварили материала, който били натоварили от описания имот и отново потеглили към него, когато видели издигащият се черен дим. Свидетелят В. К. също подал сигнал на тел. 112 за възникналия пожар, както и други граждани. Щом стигнал до имота, стопанисван от * му, В. К. видял, че термопанелите и платната вече горели. На място пристигнал екип от противопожарна безопасност и *, сред които бил и свидетелят М. Ю. М., * в V РУ гр. П.. След като гасенето на пожара приключило свидетелят М. провел разговори с присъствалите на място хора, сред които бил и свидетеля В. К.. Последният му обяснил, че пожарът възникнал след като * му, подсъдимата С. К.а, запалила в имота малки опаковки и боклуци, за да се стопли и да изпуши една цигара.

При пожара изгорели всички складирани там сандвич панели и платна.

Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена от самопризнанията на подсъдимата, дадени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като съдът е установил, че са съответни на цялата съвкупност от доказателства, събрани в досъдебната фаза, които е намерил за безпротиворечиви.

Първоинстанционният съд не е констатирал несъответствия, противоречия и непоследователност. Приел е че самопризнанията на подсъдимата се подкрепят от свидетелските показания, които е кредитирал без изключения. Приел е, че те се потвърждават и от писмените доказателства и доказателствени средства, кредитирал е и изготвените две експертизи – стоково-оценъчна и пожаро-техническа, поради което им се е доверил. Първоинстанционният съд е счел, че обсъдения като годен и възприет доказателствен материал е в пълно съответствие със самопризнанията на подсъдимия.

Въз основа на така обсъдените доказателства и възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел от правна страна, че подсъдимата е осъществила от фактическа и правна страна престъплението по чл.331 ал.3 пр.2 вр. Ал.1 вр. Чл.330 ал.1 от НК, за което е била обвинена.

Обсъдени са и квалифициращите признаци, както и формата на вина.

3

При индивидуализация на наказанията по вид първоинстанционният съд е съобразил едновременното наличие на условията по чл.58а ал. 1 - 3 от НК и условията на чл. 55 от НК, като е изложил мотиви защо приема, че чл. 55 от НК е по-благоприятен за подсъдимата, приложил е реда по чл. 58а, ал. 4 НК, като е обсъдил наличните по делото данни по критериите на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК, приемайки, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко и е заменил предвиденото за квалификацията на обвинение наказание лишаване от свобода с наказание пробация в двете задължителни форми за срок от две години и периодичнвост на задължителната регистрация по настоящ адрес – два пъти седмично. За индивидуализацията на наказанието по размер първоинстанционният съд е обосновал съобразността с целите по чл.36 от НК за необходимостта от въздействие и ефект спрямо подсъдимата С. К., предвид данните по делото че вниманието й следвало да бъде завишено предвид данните по делото, че пожар е била една от причините за смъртта на нейн близък роднина. Това е мотивирало съда да не уважи искането на защитата за определяне на по-къс срок на пробационните мерки.

По повод индивидуализацията на наказанието по вид и размер, първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на защитата за редуциране (както определя чл.58а ал.1 от НК) с 1/3 на определеното по реда на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК, мотивирайки се с категоричността на нормата на чл.58а ал.4 от НК и съдебната практика.

Пред въззивната инстанция делото е инициирано от жалба на подсъдимата, чрез защитника й адв. Д. З..

Във въззивната жалба се атакува справедливостта на наложеното наказание и иска намалението му. Твърди се, че наложените наказания са твърде завишени и явно несправедливи – съдът не бил анализирал всички данни за смекчаващи отговорността обстоятелства в полза на подсъдимата.

Възражението, че наложеното наказание е явно несправедливо, въззивният съд намира за неоснователно. Мотивите на първоинстанционния съд при определянето на размера на замененото наказание по размер въззивният съд споделя напълно, като счита, че претендираното намаляване на продължителността на пробационните мерки не би осъществило целите по чл.36 от НК и в частност не би имало целения превъзпитателен ефект върху подсъдимата, който определената с обжалваната присъда продължителност би постигнал. Ето защо въззивният съд намира жалбата за неоснователна, а 4 преценката при определяне на наложеното наказание, направена от първоинстанционния съд, въззивният намира за съобразени с изискванията на закона и целите на наказанията по чл.36 от НК и не намери основание да го коригира.

С оглед на горното въззивният съд като не намери основателно възражение направено от инициаторите на въззивното производство, което да обосновава отмяна на атакуваната присъда и като не установи по реда на чл.314 от НПК други нарушения на материалния и процесуалния закон, на основание чл.338 от НПК, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 122 от 11.06.2025г. по НОХД №

2532/2025г. на РС П..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5