Решение № 9482 от 05.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9482 гр. София, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20231110104306 по описа за 2023 година

Производството е исково по молбата на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ... , представлявано от Ал.С.А., със седалище и адрес на управление: гр. Со/адрес/ срещу А. В. И. ЕГН: **********, с адрес: гр. С/адрес/, че дължи на „Т...” ЕАД, сумата от 718.62 лв. - главница за периода от 05.2019г. до 4.2021г ., 114.70 лв. - лихва за периода 16.10.2020г. до 19.10.2022г., а за дялово разпределение - 27.74 лв. - главница за периода от 10.2019г. до 4.2021г., 5.87 лв., - лихва за периода 01.12.2019г. до 19.10.2022г. ведно със законните лихви върху двете главници от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена и оспорена заповед по чл.410 от ГПК от 22.11.2022г. по гр.дело с № 60781/ 2022г.

Поддържа се, че ответницата е собственик на топлоснабден имот с абонатен № 331866 с адрес: гр. С/адрес/ през периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г, за стойността на услугите за който, не са заплатени.

Излага се още, че сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „МХ Елвеко” ООД, което дружество е конституирано като трето лице – помагач на ищеца при правен интерес на основание чл.219, ал. 1 ГПК.

Моли се да бъде постановено решение, с което да се приеме за 1 установено, че ответницата му дължи претендираните суми. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който искът се признава. Не се ангажират доказателства и се оспорват исканията за експертизи с оглед липсата на спор.

Третото лице – помагач на ищеца не изразява становище Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Съдът намира, с оглед събраните доказателства и изявлението на страните, че исковете са допустими и безспорни по основание и размер, а стореното признание не е в противоречие със закона и добрите нрави, което законодателят е определил като пречка за разглеждане на делото по този ред.

Следва ответницата да понесе тежестта за сумите по исковата молба дължими на основание чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и на основание чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, съгласно която клиентите са длъжни да заплащат месечните си задължения по издадените фактури в срок от 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят и чл.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част на исковите претенции или в общ размер на 150 лева, от които 100 лева за държавна такса по двете производства – 75 лева в исковото и 25 лева в заповедното и още 50 лева за възнаграждение на юрисконсулт.

При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен съд

2

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ... , представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.Со/адрес/, че А. В. И. ЕГН: **********, с адрес: гр. С/адрес/, дължи на „Т...” ЕАД, сумата от 718.62 лв. - главница за периода от 05.2019г. до 4.2021г., 114.70 лв . - лихва за периода 16.10.2020г. до 19.10.2022г., а за дялово разпределение - 27.74 лв. - главница за периода от 10.2019г. до 4.2021г., 5.87 лв., - лихва за периода 01.12.2019г. до 19.10.2022г. ведно със законните лихви върху двете главници от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата за топлоснабден имот с аб. № 331866, за които суми е издадена и оспорена заповед по чл.410 от ГПК от 22.11.2022г. по гр.дело с № 60781/ 2022г. и

ОСЪЖДА А. В. И. ЕГН: **********, с адрес: гр. С/адрес/ да заплати на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ... , представлявано от изпълнителния директор, със седалище и адрес на управление: гр.Со/адрес/ на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 150 лева – съдебно-деловодни разноски по гр.дело № 4306/ 2023г. и ч. гр. дело № 60781/2022г. по описа на СРС.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца ‘МХ Елвеко“ ООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3