Протокол № 770 от 05.12.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 770 гр. Варна, 05.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Търговско дело № 20213100900526 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Ищецът „ДЕНЧЕВ“ ООД , редовно призован, представлява се от адвокат И. С., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Ответникът С. И. Д., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат Л. П. и от адвокат Е. С.-Г. , редовно упълномощени и приети от съда отпреди.

Вещото лице П. И. С., редовно уведомена по телефона, явява се лично.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва, че делото е отложено в предходно съдебно заседание за изготвяне на заключение по повторна съдебно-счетоводна експертиза.

СЪДЪТ докладва постъпило с вх.№ 28346 от 21.11.2023 г. заключение по допуснатата повторна съдебно-счетоводна експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.

Адв. С.: Нямам възражения по изслушването на вещото лице.

Адв. С.: Нямам възражения по изслушването на вещото лице.

Адв. П.: Нямам възражения по изслушването на вещото лице.

1

СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице, изготвило повторната съдебно-счетоводна експертиза, като пристъпва към снемане самоличността му:

П. И. С. – 62 години, български гражданин, неосъждана, без родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупредена за наказателната отговорност по чл.291 от НК, след което същата обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

В.л. С.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната отговорност.

Адв. С.: Още с отговора на исковата молба ние сме посочили подробно задачите, по които искаме да работи вещото лице. Установяваме обаче, че с повторното назначаване на новото вещо лице, по тези въпроси не е работено.

Отделно от това, колегата с молба от 09.02.2023 г. също е поставил конкретни задачи, по които иска да бъде работено. Не откриваме отговори на тези задачи в нито една от експертизите, включително и в тази. Всъщност правим това възражение, с оглед на това, че ние не сме искали повторно заключение по същите въпроси. Ние искахме да бъде изготвено ново заключение, което да включва своевременно зададените от нас въпроси и в този ред на мисли, ние към вещото лице отново ще имаме въпроси, но правим като цяло възражение, че не е работено по зададените от нас въпроси и по настоящем.

Моля, на вещото лице да му бъдат зададени за работа задачите, които ние сме дали и да отложим изслушването. След като вещото лице даде заключение по тези въпроси, които сме формулирали в отговора на искова молба и сме заявили своевременно, както и по тези, които колегата П. е формулирал в молба, депозирана по електронен път на 09.02.2023 г., едва след отговора на тези въпроси да изслушаме в цялост заключението.

Адв. С.: Смятам, че искането е неоснователно. Вещото лице е отговорило на поставените с Ваше протоколно определение задачи, поради което следва да бъде изслушано.

СЪДЪТ, като взе предвид, че представеното заключение по своето съдържание съответства на поставените от съда задачи на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, намира, че не са налице пречки за изслушване на вещото лице в днешното съдебно заседание, с оглед на което О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за отлагане на изслушването на вещото лице.

2

Адв. С. към в.л. С.: Моля, на стр.6 от Вашето заключение да ни поясните по повод на Вашия преглед на национални счетоводни стандарти, възможно ли е в баланса на предприятието, активът да стои с нулева стойност и кога се случва това нещо? Може ли актив да бъде с нулева стойност в баланса на предприятието?

Адв. С. на въпрос от съда: В заключението вещото лице обследва кои са приложимите национални счетоводни стандарти, за да стигне до изводите, които е формулирала и да определи справедливия дружествен дял и тъй като прегледът на тези стандарти налага отговор на някои въпроси, тъй като ние твърдим, че няма как, актив да бъде с нулева стойност и аз твърдя, че национален счетоводен стандарт за активите също казва… В.л. С.: Вие имате предвид преобразуването нали?

Адв. С. към в.л. С.: Имам предвид като цяло.

В.л. С.: Като цяло той може да бъде заведен, но в случая няма такъв актив, който да е със стойност 0. В случая в експертизата става въпрос за преобразуване, където са прехвърлени по балансова стойност активи. Не съм го коментирала и колегите преди мен също, но когато се завеждат тези активи, те не трябва да се заведат със стойност 0, а трябва да се заведат със стойността, с която са се водили в преобразуващото се дружество и да се заведат с начислената амортизация на този актив. Това е в самото счетоводство, а после в самите отчети, то излиза с балансова стойност 0, защото 100 му е отчетната стойност, 100 са му амортизациите и разликата е 0.

В.л. С. на въпрос от съда: Това завеждане при преобразуването не се отразява нито на отчетите, нито на това, защото те са ги завели…Ако балансовата стойност в преобразуването е посочена 1000 лева, те са ги завели за 1000 лева, а е трябвало да ги заведат примерно 2000 – отчетна стойност, 1000 – амортизации и разликата. Отчетите не са грешни като краен резултат.

Адв. С. към в.л. С.: Аз не получих отговор на моя въпрос. Може ли да има заведени конкретни активи с нулева стойност при първоначалното им придобиване?

В.л. С.: При първоначалното няма как, защото те се придобиват. Тук ясно е казано в стандарта, че са по себестойност, по справедлива стойност и… Адв. С. към в.л. С.: И по историческа цена. Питането ми е в следната насока, че активите или една голяма част от тях, постъпили в предприятието на „Денчев“ ООД от преобразуването, са заведени на първо място задбалансово и на второ място с начална стойност или цена при придобиването им 0. И аз питам: това възможно ли е да бъде по този начин?

В.л. С.: Това при преобразуването само е възможно. Всъщност аз Ви 3 казах, че е трябвало да ги заведат 100-отчетна стойност, 100-амортизации и то пак е с балансова стойност 0.

Адв. С. към в.л. С.: Просто първоначалното завеждане е трябвало да мине през други счетоводни сметки. Завеждаме, описваме амортизацията и получаваме…

В.л. С.: Не, не описваме. Тя стои тази амортизация там. Дълготрайният актив в баланса и по принцип в счетоводството стои в актива. Самата отчетна или цена на придобиване, или историческа, или по справедлива стои в актива на баланса, но тя е намалена с амортизацията, която е начислена към момента.

Адв. С. към в.л. С.: Тоест това не би се отразило при определянето на справедлив дял на напускащия съдружник, независимо от неправилното първоначално завеждане?

В.л. С.: Точно така. Това исках да обясня.

Адв. С. към в.л. С.: Тогава възможно ли е, активите към датата на преобразуването от преобразуващото се дружество към приемащото такова да бъдат със стойност 0 или и там трябва по същия начин? Възможно ли е при преобразуването, особено когато става въпрос за свързани лица, каквито по настоящем приемаме, че са преобразуващото се дружество и приемащото дружество „Денчев“, към тази дата активите, които преминават от едното към другото дружество да бъдат със стойност 0, като отчетем тези обстоятелства, че са свързани лица?

В.л. С.: Това, че те са свързани, това е преобразуване и при преобразуването те минават по стойността, по която са се водили от едното дружество в другото. В договора за преобразуване е написано „балансова стойност“. Още веднъж пояснявам. Правете разлика между счетоводни стойности и балансови стойности. Счетоводната стойност и отчетната стойност, по която е заведен активът, тази стойност се амортизира, натрупват се амортизации и тези амортизации после в баланса се намаляват от отчетната стойност и формират балансовата стойност. Тоест в конкретния случай е станало по балансова стойност. Те там не се водят по стойност 0.

Предполагам, не съм правила проверка, но едва ли са ги водили по отчетна и са начислени амортизации. То и самият стандарт казва (аз съм го цитирала на стр.5), че след първоначалното признаване като актив, всеки отделен дълготраен актив следва да се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка. Това е всъщност балансовата стойност на актива в самия баланс. В Счетоводството се води на две сметки, които разликата между тях представлява балансовата стойност.

Адв. С. към в.л. С.: Тоест да разбирам ли, че ако при преобразуването 4 се беше взело друго решение, не по балансова стойност да преминават активите, а по отчетна, тази стойност на преминалите активи щеше да е различна?

В.л. С.: Не, те не могат да вземат такова…

Адв. С. към в.л. С.: Тоест те винаги трябва да вземат такова решение?

В.л. С.: Да, по балансовата стойност. Или да пише „отчетна стойност с натрупана амортизация“.

Адв. С. към в.л. С.: Когато стигате до коментар за първа и втора счетоводна база, а именно че делът на напускащия съдружник Т. Т. е определен върху неправилна счетоводна база, така ли е?

В.л. С.: Да, в първа счетоводна база, която е неправилно определена.

Адв. С. към в.л. С.: А обследвахте ли дали той е получил сумата по полагащия му се дял на напускащ съдружник? Получена ли е от него сума и в какъв размер?

В.л. С.: На стр.12 съм посочила какво му е начислено. Във втората таблица съм посочила как е покрито задължението по дела. Първата сума е 41 550 - данъкът върху този дял. Втората е съгласно заместването по дълг по самото споразумение и третата сума е опрощаване на дълг, което е отчетено на приход. Тоест реално плащане няма. Това идва като приход и аз дори съм пояснила, че с този размер на прихода се увеличава печалбата и съответно собствения капитал на дружеството.

Адв. С. към в.л. С.: А какво се случва с второто перо „заместване“, съгласно споразумението от 28.08? Тази цифра как се отразява на баланса?

В.л. С.: Тази цифра е намалила задължението към…Значи първо се осчетоводява едно задължение в размер на 831 000 по дела на Т. и след това тази сума се намалява с данъка с това заместване в дълг. То изчезва. В смисъл такъв, че преди това е било вземане и сега се намалява задължението с това вземане. То не играе на резултата на собствения капитал. С тези споразумения е погасено на практика задължението на дружество счетоводно. Закрито е едно вземане със същото това задължение, но то не повлиява на собствения капитал.

Адв. С. към в.л. С.: Ако би бил определен дял на напускащия съдружник Т. Т. по втора счетоводна база така, както Вие определяте на С., каква сума от начислената му към датата на първа счетоводна база следваше да бъде едва ли не върната от съдружника Т. и респективно какъв е размерът на вземането на „Денчев“ ООД от напусналия съдружник Т. Т., при положение че неговият дял според Вас е неправилно определен? Тоест ако на него сме му начислили повече пари, а е трябвало по-малко, би следвало ние 5 да имаме вземане за разликата.

В.л. С.: Нямаме вземане, защото първо му е начислен по-малък дял. В първата таблица е посочено каква е сумата и тя се различава от тази, която му е по споразумението. Начислен му е дял 831 000. По споразумение е трябвало да му бъде начислен доста по-голям – 1 431 000 е определен по споразумението. Това, което е начислено, не смятам, че е неправилно, защото тези 1 431 000 са по споразумението, което е изготвено на база на счетоводния баланс от първа счетоводна база, който е неверен, погрешен.

Вярното е това, което е на 12 страница. Считам, че това е съобразно законодателството, защото неговият дял при напускането е толкова. Това, което е на 12 страница е втора счетоводна база. Това, което би било неправилно, е 1 431 042, което е по първа счетоводна база начислено, докато по втора база 831 008 лева е правилното.

Адв. С.: Аз не мога да разбера, вещото лице към коя дата е гледало начисляванията и към коя дата е установявало (ако е установявало) плащания към съдружника Т.о Т..