Решение № 1232 от 16.10.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1232 гр. Пазарджик, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка Н. Пенчева при участието на секретаря Лора Анг. Герова като разгледа докладваното от Иванка Н. Пенчева Гражданско дело № 20265220100729 по описа за 2026 година

Предявени са обективно съединени установителен иск с правна с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.240, ал.1 и ал.2, чл. 79 ЗЗД от Макроадванс АД, ЕИК: 201127485 против Н. Г. М. за установяване съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 562,42 евро главница, ведно със законната лихва върху главницата от 18.12.2025 г., до окончателното изплащане по Договор за потребителски кредит № 117411 от 03.12.2020 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3707 от 18.12.2025 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 7340 от 2025 г. по описа на РС - Русе, евентуално осъдителен иск с правна квалификация чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да върне на ищеца сумата от 562,42 евро, като дадена без основание.

Ищецът твърди, че на 03.12.2020 г. е сключил с ответницата Н. Г. М.

Договор за потребителски кредит № 117411 по реда на ЗПФУР. С него „Макроадванс” АД предоставил на М. заем в размер на 1500 лева, със срок на издължаване 3 месеца.

Излага, че ответницата била предварително запозната с условията по договора, като й бил предоставен Стандартен европейски формуляр, както и Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на физически лица от „Макроадванс” АД.

Твърди, че е изправна страна по договора и на 03.12.2020 г. е превел посочената сума на ответницата, която е усвоена от нея в брой на каса на „Изипей“ АД срещу документ за самоличност. Ответницата обаче, че не изпълнила своите задължения да погаси дължимата сума до срока на изтичане 1 на договора.

Поради неизпълнение на задължението, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение № 3707 от 18.12.2025 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 7340 от 2025 г. по описа на РС - Русе за сумата 1100 лв. главница, срещу която било подадено възражение по чл. 414 ГПК.

Съобразно указанията на заповедния съд предявява настоящия иск за установяване съществуването на вземане на „Макроадванс” АД по отношение на Н. Г. М. за сумата от 562,42 евро главница по Договор за потребителски кредит № 117411/03.12.2020 г.

Евентуално, ако съдът приеме, че между страните не е възникнало облигационно отношение поради пороци на формата на договора, предявява осъдителен иск за осъждане на ответницата да върне на ищеца сумата от 562.42 евро, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Излага, че за погасяване на задълженията по договора е постъпила сумата от общо 204,52 евро или 400 лв. Остатъкът в размер на 1100 лева, равняващи се на 562,42 евро, подлежал на връщане, ведно със законна лихва върху сумата за периода от дата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Претендира разноски в заповедното и в исковото производство.

В срока за отговор ответницата оспорва между страните да е възникнала облигационна връзка по силата на Договор за потребителски кредит № 117411 от 03.12.2020 г.

Оспорва, че е сключвала Договор за потребителски кредит № 117411 от 03.12.2020 г. и че е получила сумата от 1500 лв. по него.

Твърди, че договорът не бил подписан саморъчно или електронно с универсален или квалифициран електронен подпис.

При липсата на валиден договор, липсвало вземане, което да се претендира.

Евентуално оспорва, че са останали непогасени задължения по договора за потребителски кредит в размер на 562.42 евро.

Позовава се на наличието на неравноправни клаузи, което по силата на чл. 22 от ЗПК обуславяло недействителността му.

Счита за неравноправна клаузата за предоставянето на обезпечение, чрез осигуряване на поръчител, както и на тази предвиждаща заплащане на неустойка.

Начисляваната неустойка представлявала допълнителна печалба за кредитора, което е оскъпило кредита. Невключването на неустойката в размера на ГПР представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като заблуждаваща търговска практика, която е лишила потребителката от възможността да съобрази реалните икономически последици от договора и да прецени дали да го сключи.

2

Поддържа, че уговорената неустойка представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, още повече, че този разход бил предварително известен по основание и размер на кредитора, Намира, клаузата за неустойка за нищожна, поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона. С невключването на предвидената неустойка в ГПР се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, регламентираща максималния размер на ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 год. Чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК кредиторът се обогатявал, тъй като предвидената в договора неустойка представлявала допълнителна печалба за дружеството към договорената възнаградителна лихва.

Освен това, в процесния договор, кредиторът се задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности ГПР. Липсвало обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР/, с което се нарушавало основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 ЗПК/. Във величината на ГПР, като глобален израз на всичко дължимо по кредита, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, обуславяла невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. На потребителя следвало да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За спазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, се изисквало в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Това задължително съдържание, съгласно чл. 11 от ЗПК, следвало да е налице към момента на подписване на договора от страна на кредитополучателя, тъй като именно към този момент същият трябвало да изрази своето информирано съгласие по отношение на неговите общи параметри.

Позовава се на нищожност на възнаградителната лихва, поради противоречието й с добрите нрави, като надвишаваща трикратния размер на законната лихва към датата на сключване на договора.

Сочи, че доколкото съгласно чл. 22 от ЗПК клаузата за ГПР е елемент от същественото съдържание на договорите за потребителски кредит, то недействителността на същата влече недействителност изцяло на кредитната 3 сделка.

С оглед на гореизложеното претендира исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Претендира разноски.

Предявеният иск е допустим. В полза на ищеца срещу длъжника Н. Г. М. е издадена Заповед № 3707/18.12.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 3707/18.12.2025г. на Районен съд – Русе. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжницата е оспорила вземането, предмет на заповедта за изпълнение. На заявителя са дадени указания да предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, които е изпълнил в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Налице е идентичност между вземанията, предмет на заповедта за изпълнение и процесното по основание и размер, поради което предявените искове са процесуално допустими.

Съобразно изложените от страните факти, релевираните доводи и възражения и при съвкупната преценка на представените доказателства, съдът намира, че претендираното вземане произтича от сключен на 03.12.2020г. между Н. Г. М. и Макроадванс АД, ЕИК: 201127485

Договор за потребителски кредит № 117411. По силата на него ищецът заемодател се е задължил да предостави на ответницата сума в размер на 1500 лв. Страните са уговорили сумата да бъде усвоена, като с част от нея в размер на 506,23 лв. да бъде погасен непогасен размер от задължение за главница по Договор за кредит 113113 от 08.10.2020г., а остатъкът да бъде преведен по посочена от ответницата банкова сметка или в брой на каса на Изипей АД, ако кредитополучателя е посочил, че желае да усвои сумата по този начин /чл. 3, ал. 2 – 4 от Договора/.

Договорът е сключен по реда на ЗПФУР по електронен път от разстояние. По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила, установени със Закона за потребителския кредит, приложими са съдържащите се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Легалната дефиниция на договора за предоставяне на услуги от разстояние се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Закона за електронния документ и електронните 4 удостоверителни услуги.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, електронният документ представлява всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Следователно в случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен електронен документ.

В случая в производството по делото съдът намира за установено, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние.

По делото е представен договор за кредит № 117411 и Общите условия към него, свалени от системата на кредитодателя. В Договора за кредит са посочени личните данни на кредитополучателката ответник. Посочена е заемната сума в размер на 1500 лв., лихвен процент, годишен процент на разходите. В клаузите на Общите условия е установено, че договорът за кредит се сключва по искане на кредитополучателя посредством уебсайт на кредитора /www.kinti.bg или www.kintite.bg/.

Съгласно чл. 32 от Общите условия след получаване от страна на кредитополучателя на одобрението от Макроадванс АД за отпускане на кредит, кредитополучателят потвърждава, че е запознат и приема договора за потребителски кредит, заедно с Общите условия и СЕФ. Потвърждаването става чрез попълване на уникален персонален код от кредитополучателя на посочения от кредитора уебсайт, когато договорът се сключва чрез уебсайта на кредитора. Договорът се счита сключен след получаване на изявлението на кредитополучателя за сключването му и потвърждение от страна на Макроадванс АД. Съгласието на кредитополучателя за сключване на договора следва да бъде изпратено до дружеството в тридневен срок от получаване на уведомлението за одобреното искане за кредит. В случай че кредитополучателят не потвърди сключването на договора по посочения начин или в посочения срок, договорът не се счита сключен.

По делото са представени доказателства за водена на 12.02.2023г. по електронен път кореспонденция от между ищеца и ответницата, от която се установява, че на посочения в договора за кредит от М. е – mail адрес е изпратено становище, че искането й за кредит е одобрено. Към становището са прикачени файлове съдържащи Договор за кредит с номер 117411, общи условия към него, погасителен план към договор за кредит 117411, СЕФ към договора. По този начин тя е надлежно уведомена и са изпълнени условията за представяне на информация на траен носител. Потребителката се е запознала със съдържанието на договора и е изразила съгласието си за обвързване чрез изпращането на личните си данни в системата. По предоставената електронна поща са изпратени необходимите файлове, съдържащи нужната информация, които могат да бъдат прегледани и изтеглени. Не е налице липса на съгласие 5 съобразно чл. 12 ЗПФУР, което да води до нищожност на договора.