Решение № 135 от 04.08.2020, Окръжен съд - Кюстендил

Р Е

Ш Е Н

И Е № 135

04.08.2020г., гр.Кюстендил

В И М

Е Т О Н

А Н А Р

О Д

А

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на втори юли, през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:Ваня Богоева

Членове:Евгения Стамова

Веселина

Джонева

С участието на секретаря:Милена Спасова -Янкова, след като разгледа, докладваното от съдия Стамова в гр.д.№186/20г. и, за да се произнесе взе предвид:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.А.И.А. от КАК с адрес ***, особен представител на Г.М.Д. срещу решение на Кюстендилския районен съд от 26.02.2020г. по гр.д.№824/2019г.

С посоченото решение съдът е уважил предявените от Р.Д.Р., ЕГН ********** с адрес *** срещу Г.М.Д.,ЕГН ********** искове, като на основание чл.45 вр. с чл.52 ЗЗД е осъдил Д. да заплати на Р. сумата 4900 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, в следствие на причинени от ответника на 03.06.2017г. телесни увреждания – фрактури на двете кости на десен горен крайник, ведно със законната лихва, считано от 03.06.2017г. до окончателното изплащане, както и сумата 1100 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в следствие на причинени от ответника на 03.06.2017г. телесни увреждания – фрактури на двете кости на горен десен крайник, ведно със законната лихва, считано от 03.06.2017г. до окончателното изплащане.С решението съдът е осъдил Г.Д. да заплати държавна такса в размер на 246 лева, възнаграждение на в.л. Н. в размер на 200 лева, както и изплатено на особен представител възнаграждение от бюджета на съда в размер на 630 лева, а на Р. деловодни разноски в размер на 300 лева.

В подадената жалба е подчертано, че решението е обжалвано частично, като неправилно.Посочено е, че според приложеното наказателно дело ищецът е съдействал за съпричиняването на телесната повреда, след като е обсипал с обиди от улицата Г.Д..В тази връзка е заявено оплакване, че обжалвания акт не е съобразен с нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД.Като несправедливо е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер в пъти над тези за имуществени.Заявено е искане за изменение на решението, намаляване размера на обезщетението за неимуществени вреди – до размера на присъдените имуществени такива.

С определение по чл.268 ГПК съдът е приел, че предмет на обжалване е решението в частта му за уважаване на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от описания инцидент за сумата над 1100 лева до 4900 лева респ. че обжалваното решение е влязло в сила в частта му относно присъденото обезщетение до 1100 лева.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното:

Производството по гр.д.№824/2019г. по описа на КнРС е образувано по искова молба, подадена от Р.Д.Р., ЕГН ********** *** срещу Г.М.Д., ЕГН ********** .Позовавайки се на влязла в сила присъда №74 от 23.11.2018г. по нохд №1992/2017г.по описа на КРС, с която ответникът е признат за виновен за това, че на 03.06.2017г. около 16.30 ч. в гр.Кюстендил, на ул.”Банска”№20 му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактури на двете кости на дясната предмишница довела до трайно затрудняване движенията на десен горен крайник, което е престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 НК ищецът е отправил искане до съда за осъждане на ответника да му заплати сумата 6000 лева, представялваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за лечение и неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на причиняване на вредите – 03.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като от посочената сума 1100 лева му бъдат присъдени, като обезщетение за понесените имуществени вреди а 4900 лева, като обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Към исковата молба са представени и по делото са приети, като доказателство преписи: от споменатата присъда и мотивите към нея, медицинско свидетелство 55/17 от 07.06.2017г., епикризи по ИЗ 5300/2017г. издадена от МБАЛ „Д-р Н.Василиев” АД гр.Кюстендил видно от която за времето от 03.06.2017г. до 07.06.2017г. ищецът е бил на лечение, като е претърпял операция- открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация – радиус и улна, от епикриза, издадена от същото лечебно заведение по ИЗ 10354 /2017г. за претърпяна операция и престой в болница за времето от 14.11.2017г. до 20.11.2017г..

По делото е приложено наказателното дело, представени са и документи за извършени плащания във връзка с извършените оперативни интервенции и престой в болницата, които съдът не намира за нужно да обсъжда, тъй като в посочената част решението не е обжалвано.

След назначаването му, за особен представител на ответника в производството, адв.А. е подал писмен отговор.В отговор е заявил оспорване на иска само по размер, изразил е становище, че имуществената претенция е равна на неимуществената, а претендираната сума прекомерна.Оспорена е претенцията за лихви тъй като ответникът не е дал повод за съдебен спор, ако е бил потърсил извънсъдебно разумна претенция, то тя е щяла да му бъде заплатена.Изложени са доводи и относно недобросъвестността на ищеца – здравното му неосигуряване, при задължение за такова, като в тази връзка е изразено становище за отхвърляне на иска по размер, досежно онова лечение на ищеца, което се покрива по принцип от НЗОК.Твърдения и доказателства за действия и бездействия на ищеца намиращи се причинно – следствена връзка с уврежданията му не са изтъкнати.

Видно от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, изпълнена от в.л. Н. е, че в следствие на инцидента на 03.06.2017г. ищецът е получил пълни разместени фрактури на двете кости на дясна предмишница в средната им трета, разкъсно контузна рана на глава в дясно теменно, неизисквала налагане на шев.Проведено било оперативно лечение-метална остеосинтеза с плаки и винтове-с шест винта за фрактурата на радиуса и седем винта за фрактурата на улната.В последствие са се проявили данни за последваща забавена консолидация/зарастване/ на фрактурата на улната с остеолитичен дефект в областта на средния винт на плаката, наложили повторно оперативно лечение и запълване на дефекта с костна тъкан от крило на хълбочната кост.Описаните фрактури са довели до трайно с продължителност над месец/, практически значимо затрудняване движенията на десен горен крайник, а раната на главата болки и страдания за около 15 дни.Срокът за възстановяване от фрактурите на костите на предмишницата респ. нарушената функция на крайника, предвид забавената консолидация на едната кост и повторното оперативно лечение, както и липсата на обективни данни за последващи лечения или възникнали усложнения е бил около 9-10 месеца, през който период ищецът е изпитвал болки и страдание – по интензивни и значителни в началото и до около първата половина от периода,с постепенно отслабване до изчезването към края му.В с.з. вещото лице заявява, че металния остеосинтезен материален все още е в тялото, както и за съществуваща възможност потърпевшият да изпитва известен дискомфорт или болки при натоварване на крайника.

С оглед на така установените обстоятелства съдът намира подадената жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно.Съображения:

Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другимо, а според чл.52

ЗЗД - обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

При предявен иск по чл.45