Определение № 1345 от 11.07.2023, Районен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1345 гр. Ямбол, 11.07.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20232330100984 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове от М. С. Г. против Г. Т. К. за недължимост на вземането му в общ размер на 5400,18 лв., от което 4769,20 лв. главница, законна лихва върху нея, присъдени разноски в размер на 10,16 лв., разноски по изп. дело в размер на 138 лв. и таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 482,82 лв., за принудителното изпълнение на които е образувано изпълнително дело № ***/**** г. на ЧСИ рег. № *** с район Б., въз основа на което е образувано изп.д.№ ***/*** г. на ЧСИ рег. № *** с район ЯОС. Твърди се, че ищцата е била първоначално длъжник по изп.дело №**/**** г. на ЧСИ рег. № *** с район Б., с взискател ответникът. Изпълнителното основание е Изпълнителен лист от 19.12.2008 г. на БРС, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение от същата дата по ч.гр.д.№ ***/**** г. на същия съд. По изпълнително дело № **/**** г. са извършвани незаконосъобразни изпълнителни действия до 28.12.2017 г., когато е постъпила последната сума по наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. По изп.д.№ ***/*** г. на ЧСИ рег. № *** с район ЯОС ЧСИ е наложил запор върху банковата му сметка на 20.01.2023 г. и запор върху трудовото му възнаграждение, след като вземането е погасено по давност съгласно чл. 110 от ЗЗД, доколкото до този момент не са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността. Същата не е спирана. Поради това се иска съдът да приеме за установено, че сумите са недължими.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е възразил, че искът не е подсъден на ЯРС, а на РС-Б., където е постоянният му адрес.

Съдът счита, че възражението, допустимо като своевременно направено в срока по чл. 119 ал.4 от ГПК, е основателно.

Съгласно чл.105 от ГПК искът се предявява пред съда по постоянния адрес или седалището на ответника.

Предявеният от ищеца иск е с правно основаниое чл. 439 от ГПК и по отношение на същия е приложима общата подсъдност по чл. 105 от ГПК. В случая компетентен е РС-гр.

Б., който е съд по постоянният адрес на ответника, видно от справката от НБД по Наредба 1

№14/2009 г. В исковата молба също е посочен адрес в гр.Б., на който са връчени книжата по делото.

Не намира приложение специалната подсъдност по чл. 113 от ГПК, уреждаща изборна подсъдност, която дерогира общата подсъдност по чл. 105, тъй като ищецът няма качеството на потребител на предоставени от ответника услуги.

Както приема съдебната практика, ищецът не се легитимира и не търси защита на свои права, в качеството на потребител, било то въз основа на специалния закон-ЗЗП или друга аналогична норма, а цели отричането на наличието на изпълняемо срещу него право на ответника, за което е издадено изпълнителното основание, след приключване на друго съдебното производството, по което то е установено. В този смисъл ищецът няма качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. с т. 12 от ДР на ЗЗП, чиито права са накърнени от клаузи на договор, а на оспорващ длъжник в изпълнително производство, по отношение на който е налице стабилен изпълнителен титул.

Освен това разпоредбата на чл. 113 от ГПК не може да се прилага служебно от съда, а само когато ищецът е основал подсъдността пред сезирания от него съд с наличието на визираните в тази норма предпоставки. В този смисъл е практиката на ВКС (вж.

Определение № 1019 от 09.11.2012 г. по ч. т. д. № 783/2012 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС). В конкретния случай, исковата молба не съдържа изрично обосноваване на компетентността на сезирания съд, като не са изложени съображения за избора му като местно компетентен.

С оглед диспозитивното начало на процеса, както сочи ВКС, при решаването на въпроса за местната подсъдност следва да бъде извършена преценка единствено относно това, дали съобразно данните по делото компетентен в съответствие с изискванията на чл. 105 ГПК е именно сезираният съд. Както вече се посочи, въз основа на тези критерии местно компетентен е БРС. Ето защо възражението на ответника за неподсъдност на делото на ЯРС е основателно и следва да се уважи.

На осн. чл. 118 ал.2 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Изпраща делото по подсъдност на РС-гр. Б..

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

2