Определение № 206 от 04.08.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 206 гр. Велико Търново, 04.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно търговско дело № 20254001000177 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 5 във вр. с чл.

274 – 278 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от А. Г. П., ЕГН ********** от с. ******, ул. „********* № 3, обл. Плевен и А. С. П., ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. *****, бл.

**********, и двете със съд. адрес: гр. София, п.к. 1000, площад Позитано № 2, Сграда Перформ Бизнес Център, чрез адв. Н. Д. от АК - Шумен, против Определение № 252/27.05.2025 г., постановено по т. д. № 10/2025 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което е спряно производството по т. д. № 10/2025 г. по описа на Окръжния съд - Плевен, до приключване на наказателното производство по досъдебно производство пр. № 3746/2024 г. по описа на ОП - Плевен, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК.

В частната жалба се прави оплакване, че обжалваното определение е неправилно.

Твърди се, че в случая не е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. Излага се, че e постановено в противоречие с константната практика на ВКС на РБ и другите съдилища.

Твърди се също, че по образуваното досъдебно производство нямало привлечено лице.

Излага се извод, че спирането е допустимо, само ако фактът на престъплението не може да бъде установен по реда на гражданския процес, а спорното право е обусловено от тези факти. В конкретния случай съдът не бил констатирал, че е невъзможно тези обстоятелства да се установят в настоящото производство.

Претендира се да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ЗЕАД 1

„Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Триадица, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от изп. директори – Н.Ч. и И.

Г., чрез адв. С. К.. В същия се излага, че обжалваното определение е законосъобразно, а частната жалба – неоснователна.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

Производството по т. д. № 10/2025 г. по описа на Окръжен съд - Плевен е образувано въз основа на предявени от А. Г. П. от с. ********, обл. Плевен и А. С. П. от гр. ******** искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие на настъпилата смърт на С.

А. П..

С Определение № 252/27.05.2025 г., постановено по т. д. № 10/2025 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е спряно производството по т. д. № 10/2025 г. по описа на Окръжния съд - Плевен, до приключване на наказателното производство по досъдебно производство пр. № 3746/2024 г. по описа на ОП - Плевен, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК.

С обжалваното определение съдът е приел, че в случая изходът на спора се обуславял от изхода на наказателното производство, позовавайки се на цитирана съдебна практика и разясненията, дадени в т. 2 на Тълкувателно решение № 5 от 05.04.2006 г. по тълк. д. № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът спира производството, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор.

Действително, съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Това от своя страна води до задължителна преюдициалност на наказателния процес, относно посочените в разпоредбата обстоятелства. В исковата молба се твърди, че виновен за ПТП от което са настъпили уврежданията, е водачът на лек автомобил марка „Дачия”, модел „Докер“, с peг. № ********* - Б. П. А.. Лекият автомобил марка „Дачия”, модел „Докер“, с peг. № ********* е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното търговско дружество ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“.

Следователно, за настоящия процес има значение единствено само виновното поведение на застрахования водач Б. А., понеже застраховането по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, цели да покрие отговорността на виновния водач при 2

ПТП. Следователно, вината на водача, осъществил ПТП, е от съществено значение (арг. и от чл. 300 от ГПК).

За да се приеме, че е налице пречка за развитие на производството, по причина на воденото наказателно производство, е необходимо деецът и извършеното от него престъпление да са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и да не е налице хипотезата, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК.

Съгласно константната практика на ВКС, за да бъде спряно производството по делото поради наличие на престъпни обстоятелства, е необходимо съдът, който разглежда спора да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване, както и че не е възможно същите да се установят в самото производство, без значение дали за тях е образувано досъдебно или наказателно производство. Във всички случаи престъпните обстоятелства трябва да са от значение за делото, т. е. от осъществяването им да зависи резултата по спора. Последното ще е налице, когато има тъждество между деянието, предмет на наказателното производство и деянието, предмет на доказване в исковия процес, както и когато престъпните обстоятелства са от значение за делото, а именно от осъществяването им да зависи разрешаването на спора.

В тази връзка са и редица съдебни актове на ВКС (решение № 116/15.05.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г. на IV г.о., определение № 566/2013 г. по ч. гр. д. № 5301/2013 г. на IV г.о., определение № 7165/2013 г. на IV г.о., определение № 44/2010 г. по ч. гр. д. № 15/2010 г. на II г.о., определение № 378/2010 г. по ч. т. д. № 383/2010 г. на II т.о., определение № 274/2011 г. по ч. гр. д. № 270/2011 г. на г.о., определение № 96/2016 по ч. гр. д. № 445/2016 г. на IV г.о., определение № 140/2019 г. по ч. т. д. № 214/2019 г. на II т.о., определение № 290/01.09.2020 г. по ч. т. д. № 1303/2020 г. на I т.о. и др.), с които се приема, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличие на образувано наказателно производство в съдебна или досъдебна фаза, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК. В тези случаи производството по делото следва да бъде спряно.

В конкретния случай, от изисканата от първостепенния съд служебна справка, обективирана в писмо изх. № 316000-18709/07.05.2025 г. на ОД на МВР - Плевен и писмо изх. № 3746/2024/22.05.2025 г. на ОП - Плевен е видно, че се води досъдебно производство пр. № 3746/2024 г. по описа на ОП - Плевен за престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. с ал. 3, б.

„б“, вр. с ал. 1, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК за ПТП настъпило на 15.10.2024 г. на път I-3, Бяла Ботевград км 74+013, местността „Шумата“ обл. Плевен, вследствие на което е починало лицето С. А. П., ЕГН ********** от с. ********, обл. Плевен. Посочено е, че до момента няма привлечено, в като на обвиняем лице. Липсата на привлечено лице като обвиняем, в случая застрахованото по застраховка „Гражданска отговорност“ лице, е пречка да се направи необходимият за приложение на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК извод за тъждество между 3 деянието, за което е образувано производство за разследване и предварителна проверка от ОД на МВР - Плевен и соченото в исковата молба деяние, за което се твърди да е извършено виновно от водача на застрахования при ответника лек автомобил, а оттам, за преюдициалност на наказателното производство по отношение на исковия процес (в т. см. са определения по ч. т. д. № 1732/2014 г. на ВКС, І т. о., по ч. т. д. № 1307/2016 г., на ВКС, І т. о., по ч. т. д. № 1393/2020 г. на ВКС, І т. о.; Определение № 493/28.06.2023 г. на ВКС, по ч. т. д.

№ 882/2023 г., II т. о., ТК и др.). Предвид фазата на развитие на досъдебното производство, по което се извършва разследване във връзка с настъпилата смърт на лицето С. А. П.

(дъщеря и майка на починалия), но без привлечено лице в качеството на обвиняем, не се установява фактически състав, който да може да се субсумира под хипотезата на чл. 229, ал.

1, т. 5 от ГПК. Обстоятелството, че не е налице привлечено като обвиняем лице е изрично удостоверено в справките от ОД на МВР - Плевен и ОП – Плевен. Едва при привличане на виновния за ПТП водач би възникнало основание за спиране в посочената хипотеза, защото едва тогава би могло да се направи извод за идентичност на престъпното деяние и дееца с въведените в исковото производство твърдения за осъществен деликт. В случая не само че не е налице основание за преюдициалност, но е налице и изключението по чл. 124, ал. 5 от ГПК.

Изводите на въззивната инстанция не съвпадат с тези на първостепенния съд.

Определение № 252/27.05.2025 г., постановено по т. д. № 10/2025 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е неправилно.

Това налага изводът да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид това, че настоящото определение не прегражда хода на делото, същото не подлежи на обжалване пред ВКС на РБ.

По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 252/27.05.2025 г., постановено по т. д. № 10/2025 г. по описа на Окръжен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5