Определение № 188 от 13.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 188 гр. Велико Търново, 12.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска

Членове:

Явор Данаилов

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20234100500758 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК и е образувано по повод подадена молба от процесуалния представител на жалбоподателя „Е.“ ЕООД за изменение на Решение № 579/01.11.2023 г., постановено по в.гр.д. № 758/2023 г. по описа на ВТОС в частта за разноските.

Навеждат се доводи, че страните в изпълнителното производство нямат право на разноски в съдебно производство по обжалване действията на съдебния изпълнител. В тази връзка се прави искане за изменение на решението в обжалваната част, като се постанови, че разноските се понасят от страните както са направени.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от процесуалния представител на ответника по жалбата – „М.“ ЕООД, с който се оспорва молбата като неоснователна, поради което моли и за нейното отхвърляне. Твърди, че съгласно чл. 36 ЗАдв адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размерът се определя с договор между клиента и адвоката. Сочи още, че възнаграждението е съобразено с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 463, ал. 1 вр. чл.

278 ГПК по жалба на „Е.“ ЕООД срещу постановление за разпределение на суми по изп.д. № 20218090400870 от 16.06.2023 г. на ЧСИ С. Косева. С Решение № 579/01.11.2023 г., постановено по в.гр.д. № 758/2023 г. ВТОС е отхвърлил жалбата и е осъдил жалбоподателя да заплати на „М.“ ЕООД сумата в размер на 400 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът намира искането за неоснователно по следните съображения:

Принципно правно положение е, че искането за присъждане на 1 разноски за въззивното производство се приема за неоснователно поради спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, при което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им), следва да бъде съдебният изпълнител. В този смисъл, тъй като той не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, се приема, че общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК, е неприложим. В конкретния случай обаче, настоящият съдебен състав счита жалбата за неоснователна, поради това, че в разглежданото производство съдът не приема като незаконосъобразно извършеното от съдебния изпълнител действие. В тази връзка, причина за образуване на делото е станал жалбоподателят – „Е.“, поради което следва да бъдат приложени общите правила на чл. 78 ГПК и съобразно изхода на делото да бъдат присъдени в негова тежест направените от „М.“ ЕООД разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

С оглед на изложеното, искането като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 248 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Е.“ ЕООД с ЕИК . за изменение на Решение № 579/01.11.2023 г., постановено по в.гр.д. № 758/2023 г. по описа на ВТОС в частта за разноските, като неоснователно.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд – Велико Търново в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2