Решение № 1019 от 23.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1019 гр. Бургас, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20242120105790 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 34858/23.08.2024 г. на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление в гр.

София, район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адвокат В. Н. от САК, срещу К. Г. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: обл. Б., с която се иска от съда да приеме за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 498,71 лева, дължима на основание Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, формирана както следва: 130,93 лв. – стойността на месечни абонаментни такси и потребление на мобилни услуги за отчетен период 15.02.2022 г. – 14.04.2022 г.; 149,92 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, формирана като сбор от три месечни абонаментни такси, начислена на основание т. 9, б. „а“ от договора; и 217,86 лв. – неустойка, съставляваща разликата между стандартната цена /без абонамент/ и преференциалната цена на предоставено по договора устройство ALCATEL 1S 2021 32 GB Dual Grey, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 02.04.2024 г., до окончателното изплащане, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2102/2024 г. по описа на БРС. Претендират се разноските, сторени в производството.

Излагат се подробни фактически и правни твърдения, обосноваващи основателността на претенцията.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран писмен отговор вх. № 8053/21.08.2025 г. от страна на назначения на ответника особен представител – адв. Р.

А. К. от БАК, с който иска се оспорва като неоснователен и недоказан по подробни правни и фактически съображения. Развиват се доводи за неравноправност на ОУ, при които е сключен процесния договор. Оспорват се представените от ищеца фактури.

Ищецът не изпраща представител в проведеното по делото открито съдебно 1 заседание. Със становище вх. № 10771/11.03.2026 г. поддържа исковата молба, излага допълнителни доводи за основателността , като пояснява, че претендираните неустойки са за договорно неизпълнение, а не за прекратяване на договора по вина на абоната. Взима отношение по възраженията на особения представител на ответника, не излага възражения по доклада на съда, претендира разноски по представен списък.

Ответникът не се явява в съдебно заседание по делото. Представлява се от назначения особен представител – адв. К. от БАК, който оспорва исковата молба, поддържа дадения отговор. Моли за отхвърляне на претенцията.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е изискано и приложено ч.гр.д. № 2102/2024 г. по описа на Бургаския районен съд, по което е издадена заповед № 1133 от 03.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 498,71 лева, представляваща главница, в това число – за месечни абонаменти такси и потребление на услуги и неустойки, дължими по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********, с който е предоставено устройство марка ALCATEL 1S 2021 32GB Dual Grey на преференциална цена, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление на 02.04.2024 година до окончателното плащане. Последната е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, предвид което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. В дадения от съда едномесечен срок е предявен искът по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, който има за предмет вземания, идентични на тези, предмет на издадената заповед. Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е допустим.

Предявен е иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК с правно основание чл.

79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, при което в тежест на ищеца е възложено пълното и главно доказване на следните обстоятелства: наличието на облигационни правоотношения по посочения договор за мобилни услуги, вкл. допълнителни споразумения и договори за лизинг към него; неизпълнение от страна на ответника по договорите; едностранно прекратяване на договорите от ищеца; размера на задълженията на ответника; наличието на валидни неустоечни клаузи в процесния договор; размера на претендираните неустойки, а в тежест на ответника при условията на непълно насрещно доказване - обстоятелствата относно факта на изпълнение на паричното задължение, както и направените възражения.

С определение № 469/27.01.2026 г. по делото съдът е указал на страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителски договори, като на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК им е дал възможност да вземат отношение по релевантните правни въпроси.

От приобщените писмени доказателства /л. 6-17; л. 69-76 от делото/, се установява, че между страните по делото е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 07.01.2022 г. при Общи условия, с уговорен срок от 24 месеца, при абонаментен план „Тотал Макс“ и при месечна такса от 36,99 лева. Съгласно т. 5 от договора е уговорена продажбата на мобилен апарат ALCATEL 1S 2021 32 GB Dual Grey при преференциална цена от 1,99 лева с отстъпка от стандартната цена без абонамент в размер на 327,91 лева.

2

Съгласно фактури /л. 15-16 от делото/ се установява потребление по процесния договор за мобилни услуги от страна на ответника за исковия период за отчетен период 15.02.2022 г. – 14.04.2022 г., стойността на което се претендира частично от страна на ищеца.

Видно от т. 9 от договора, със същата са предвидени неустоечни клаузи – б. „а“ и б.

“б“, съгласно които при прекратяването му по вина или инициатива на потребителя преди изтичане на срока или при нарушения на задълженията му, последният дължи неустойки в следните размери - три абонаментни такси и дадената отстъпка от цената на предоставени за ползване устройства. Съгласно клаузите по т. 19б и т. 19в от ОУ ищцовото дружество има право едностранно, респ. по т. 19в с едномесечно писмено предизвестие, да прекрати срочен индивидуален договор с потребител, ако не е платил дължими суми след изтичане сроковете на плащане или е допуснал съществено или системно неизпълнение на ОУ.

Ищецът представя фактура № ***/05.02.2022 г. /л. 17 от делото/, от която се установява, че към месец юли 2022 г. ответникът е бил задължен за стойността на потребени за предходен период по процесния договор услуги, предвид което със същата са начислени „неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги“ в общ размер на 367,78 лева.

Така, съобразявайки писмените доказателства и изричното възражение на ответната страна, съдът намира, че искът се явява основателен и доказан досежно претендираните суми за абонаментни такси и ползвани услуги. При извършена служебна преценка съдът намира процесния потребителски договор за действителен, като не установи неравноправност на включени в него клаузи. Не може да се сподели възражението в обратен смисъл на особения представител, доколкото в съдържанието на договора е налице констатация, че е сключен при ОУ, връчени в копие на потребителя, а последният е декларирал съгласието си с тях с полагане на саморъчен подпис, чиято автентичност не бе оспорена в производството. Така, съдът счита, че начислените от ищеца абонаментни такси и остойностеното потребление за предпочетен номер +*** в исковия период, попадащ в срока на договора, подлежат на плащане от страна на ответника-потребител. При отсъствие на насрещни доказателства за извършените от страна на потребителя плащания за периода на претенцията и липса на изрични възражения срещу приложените при остойностяването на потреблението цени, съдът намира искът за доказан по основание и размер досежно сумата от 130,93 лв., независимо от формалното оспорване на издадените от ищеца фактури за тях. Върху намерената за основателна главна претенция от 130,93 лева се следва и поисканата законна лихва, начиная датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащането в цялост.

В останалата част, съдът намира претенцията по чл. 422 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД за неустойки в общ размер от 367,78 лева, включващи както следва: 149,92 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, формирана като сбор от три месечни абонаментни такси, начислена на основание т. 9, б. „а“ от договора; и 217,86 лв. – неустойка, съставляваща разликата между стандартната цена /без абонамент/ и преференциалната цена на предоставено по договора устройство ALCATEL 1S 2021 32 GB Dual Grey; за неоснователни и недоказани.

Не може да бъде споделено становището на ищеца, че претендираните неустойки са за договорно неизпълнение, а не за прекратяване на договорите по вина на ответника. В тази връзка следва да се отбележи изричната формулировка т. 9, б. „а.“ от процесния договор, съгласно която от потребителя се дължи „неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи 3 според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца“. Т.е. за съда се налага извода, че неустойката в размер на три абонаментни такси винаги е предвидена да обезщети оператора за понесените вреди от предсрочното прекратяване на договора по вина на потребителя. Този смисъл е заложен и в начина на обезщетяване със сума в размер на три абонамента, който предполага, че неустойката обезпечава именно интереса на дружествотомобилен оператор от очакваното изпълнение по договора с оглед определения му срок, предвид отпадането на това очакване с прекратяването по вина на абоната.

В горния смисъл следва да се тълкува и клаузата на т. 9, б. „б“ от договора, доколкото неустойката в размер на дадена отстъпка в цената на предоставено за ползване устройство е определена като разликата в цените със и без отстъпка „каквато съответства на оставащия срок на договора“. Отделно и видно от представена от самия ищец фактура /л. 17 от делото/ процесната неустойка в размер на дадена отстъпка в цената на предоставено за ползване устройство е начислена на 15.03.2022 г. – повече от година преди изтичане срока на договора за мобилни услуги - и с основание „неустойки предсрочно прекратяване“.

Предвид изложеното съдът намира за несъстоятелно и недоказано твърдението на ищеца, че процесните неустойки са уговорени за обезщетяване договорното неизпълнение на потребителя и възникването на правото да се претендират не се предпоставя от прекратяване на договора.

Същевременно, по делото отсъстват твърдения и доказателства за начина на прекратяване на процеснияте договори. Съгласно т. 19б от ОУ отсъства изрично предвиден ред за едностранното прекратяване на индивидуален договор от страна на оператора, предвид което съдът приема, че касае до автоматично едностранно прекратяване по волята на икономически по-силната страна и без уведомяване на потребителя. Такава постановка на първо място би била неравноправна с оглед разпоредбите на ЗЗП. От друга страна, съгласно раздел XXIV „Приложимо право“ от ОУ на оператора, по прилагането и тълкуването на ОУ и при неуредени въпроси се прилага българското законодателство. В този смисъл, съдът тълкувайки т. 19б във вр. с т. 19в от ОУ намира, че непълнотата във връзка с реда за едностранно прекратяване на договор от оператора по вина на потребител следва да бъде запълнена с уредбата на приложимия чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален, като предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Тази постановка изцяло се покрива и с предвижданията на клаузата на т. 19в от ОУ на оператора, като в случая и предвид писмената форма на процесните съглашения между страните, надлежното им едностранно прекратяване /разваляне/ изисква установяване на следните факти – отправяне на писмена покана от страна на ищеца-кредитор до ответника-длъжник с предоставяне на срок за доброволно изпълнение и предупреждение за последиците при неизпълнение – прекратяване/разваляне на договорите, както и достигане на поканата до ответника и неизпълнение на задълженията в срока за доброволно изпълнение. В случая изцяло отсъстват представени от ищеца доказателства за надлежно връчена на ответника покана/уведомление за едностранно прекратяване на договора. Посоченото мотивира настоящия съд да приеме претенциите за договорни неустойки за неоснователни и недоказани.