Решение № 753 от 15.10.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 753 гр. гр. Хасково, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Нина П. Делчева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20235640102576 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр., вр. чл.10а ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 и т.11 и чл.21, ал.1 З П К от Г. С. Д., ЕГН **********, с адрес - **********, съдебен адрес **********, против „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК 200604885, със седалище и адрес на управление - град София, ж.к. „Люлин“ 9, бл.963, ет.1, офис 11.

Ищцата твърди, че на 1 2.12.2022г. сключила договор за потребителски кредит № 3327 с ответното дружество. Предметът на договора бил отпускане на паричен заем в размер на 2200,00 лева, със срок на договора - 90 дни, с фиксиран годишен лихвен процент по кредита 40,15%, фиксиран годишен лихвен процент на ден 0,11%, ГПР - 46,65%. В чл. 1, ал. 3 от договора била договорена такса за експресно разглеждане на документи в размер на 1320 лева. Поддържа се, че тази такса била свързана с усвояване и управление на кредита, както и че не била включена в ГПР. Общият размер на всички погасителни вноски по кредита възлизал на сумата от 3737,80 лева. Към договора за кредит между страните били подписани и Анекс №1 и Анекс № 2, с коит о били начислени такси за удължаване на кредита в размер на 512,60 1 лева, които не били включени в ГПР и в общия размер на кредита. С прибавянето им общата дължима сума по кредита възлизала в размер на 4763 лева. Изплатена била сумата от 2200 лева, като част от сумите за погасяване на кредита били преведени чрез „Банка ДСК“, а друга част по банков път чрез „УниКредит Булбанк“. Според ищцата договорът за потребителски кредит бил недействителен, тъй като не били спазени редица разпоредби от ЗПК. На първо място, в договора не бил посочен коректно както ГПР, така и общия размер на кредита. Таксата „експресно разглеждане на документи“ в размер на 1320 лева била недължима на основание чл. 10а, ал. 2 о т ЗПК, тъй като се касаело за услуги, които били свързани с усвояване и управление на кредита, а законът забранил изискването за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Тя била недължима и на основание чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, тъй като в договора нямало конкретно описание на вида, размера и действието, за което била начислена. Освен това, тези суми не били усвоени при сключването на договора, за да бъдат включени в размера на кредита. В този смисъл било налице противоречие с разпоредбата на чл. 143, т. 19 от ЗЗП. Нарушена била и нормата на чл. 10а ал.

2 от ЗПК, която предвиждала, че кредиторът не може да изисква заплащането на такси за действия, свързани с управление на кредита, а ако бъде предвидено събирането на такива такси - то те трябвало да бъдат конкретно и точно посочени в договора. Неясно било по каква причина таксата била толкова висока, че представлявала повече от половина от отпусната в заем сума. Не ставало ясно също за какво била използвана таксата за експресно разглеждане на документи, която не била включена в ГПР, въпреки че следвало да е така с оглед § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, в който случай разходите щели да надхвър лят максимално допустимия размер по чл. 19 ал. 4 ЗПК. При това положение ГПР бил некоректно посочен и в този смисъл пак била нарушена императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Това налагало при изчисляването м у да се вземат предвид всички разходи по кредита, свързани с договора за кредит, а в случая не била взета предвид при изчислението на ГПР таксата за експресно 2 разглеждане на документи и таксите за удължаване на кредита. Тоест ставката на ГПР не отразявала тези такси по кредита, а ГПР не отговарял на посочения в договора, доколкото чл.19, ал.1 ЗПК изисквал всички общи разходи по кредита да се включат в ГПР. §1 т.1 от ДР на ЗПК ясно сочел, че под общи разходи по кредита следва да се имали предвид всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Ето защо, според ищцата същите следвало да се включат в ставката на ГРП, с което била нарушена нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и ГПР не бил изчислен съгласно изискванията на ЗПК. Посочения в договора размер на ГПР бил заблуждаващо по-нисък от действителния, което представлявало заобикаляне на закона по чл.26, ал.1 ЗЗД. По тези съображения, договорът за кредит бил недействителен на основание чл.22 от ЗПК. В допълнителна молба от 19.05.2023 г. ищцата признава, че е получила сумата по договора от 2200 лева.

Размерът на уговорената възнаградителна лихва бил 217,80 лева. Уточнява, че Анекс № 1 бил сключен между страните на 14.03.2023г. и същият бил неразделна част от правоотношението по Договор за потребителски кредит SO - 3327/12.12.2022г. С него било уговорено, че се изменя датата на крайния падеж на договора - 12.03.2023г, като се удължавал с 30 дни, т.е. – кредитодателят променил крайния падеж на 11.04.2023г. срещу заплащане на такса от 512,60 лева. Ищцата сключила с него и Анекс № 2 от 18.04.2023г., който бил неразделна част от процесното правоотношение по договора и Анекс № 1, като с Анекс №2 се изменяла падежната дата на всички плащания по договора за кредит от уговорената с Анекс №1 - 11.04.2023г. на 11.05.2023г., като била начислена и такса за удължаване на кредита в размер на 512,60 лева. Ищцата поддържа, че начислените по Анекс №1 и Анекс №2 към договора две суми от по 512,60 лева като такси за удължаване на кредита, представлявали разход по същия, съобразно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, като неминуемо променяли ГПР по кредита, който не бил актуализиран в двата 3 анекса и по този начин се заобикалял закона. Посочва, че общият размер на всички плащания по договора, в т.ч. таксите за експресно разглеждане на документите и таксите по двата сключени между страните анекси към договора, възлизали в размер на 4 763 лева. Предвид гореизложеното и след направените уточнения с допълнителни молби по делото, ищцата моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че договор за потребителски кредит № 3327 от 12.12.2022г., заедно със сключените и неразделна част от него Анекс № 1 и Анекс № 2, е недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т. 9, т.10 и т.11, чл.19 ал.1 от ЗПК. Претендира направените съдебни разноски.

Ответникът оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Счита предявения иск за недопустим поради наличие на друго, образувано пред РС-Хасково производство по чл.422 ГПК за установяване на вземането му по издадена му заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по повод процесния договор и моли за прекратяване на настоящото производство на основание чл. 126 ГПК, тъй като същото било по-късно образуваното.

Алтернативно поддържа липса на правен интерес, тъй като ищцата имала на свое разположение друг, по-ефективен способ за защита, а именно предявяване на осъдителен иск. По същество ответникът счита предявения иск и за неоснователен. Възразява срещу твърдението за недействителност на договора поради неправилно посочен ГПР. Сочи, че обстоятелството дали така посоченият ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, било относимо към разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК и касаело действителността на клауза, с която се надхвърля размера на ГПР, което не влечало след себе си недействителност на целия договор. Волята на законодателя била именно такава, което се разбирало и от разпоредбата на чл. 19, ал. 6 от ЗПК. В този смисъл се сочи и съдебна практика. Освен това, в ЗПК изчерпателно били предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите не можели да бъдат заменяни с други и да се тълкуват превратно и разширително, а именно - неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът с недействителен като цяло, при положение, че разпоредбата на чл.19 ал. 4 ЗПК изричн о регламентирала това, а именно. Също така, обстоятелството дали предвидената в договора такса експресно разглеждане следвало да бъде включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР 4 бил въпрос, относим към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което било предвидено изрично с разпоредбата на чл.19, ал.5 о т ЗПК. Твърденията за недължимост на сумата за такса експресно разглеждане на документи били изцяло неоснователни. Таксата за експресно разглеждане на документи била изначално уговорена между страните в процесния договор, съгласно принципа за свобода па договарянето, заложен в чл.9 на ЗЗД. Освен това ищцата видяла нейната стойност в съответния СЕФ преди да подаде своята Заявка за кредита, съответно - се съгласила с нея и я е приела за адекватна и разумна за извършената й услуга. Разпоредбите на договора предвиждали, че кредитополучателят заявява доброволно да се ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от кредитодателя. Поддържа, че таксата за експресно разглеждане на документи представлявала услуга, която по естеството си била свързана със сключването на договора за кредит, а не с неговото усвояване или управление. Усвояването на кредита можело да се извърши само след постигнато съгласие за сключвано на договора.

Въвеждайки твърдението, че таксата за експресно разглеждане е недействителна, ищцата не съобразила разпоредбата на чл. 19, ал.3, т. 1 от ЗПК, в която било предвидено, че при изчисляване на годишния процент на разходите но кредита не се включвали разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, както и такси за допълнителни, незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане. Така законодателят бил предвидил възможността за начисляването на такива разходи, като изрично ги изключил при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита. Таксата била начислена и в съответствие с чл. 10а от ЗПК, в която разпоредба била уредена възможността кредиторът да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като било изпълнено и изискването на ал. 4 на същия - видът, размерът и действието да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит и не следвало да не се дължи от ищцата, тъй като същата сама изявила желание да се ползва от нея. Със закупуването на услугата з а експресно разглеждане, кредитополучателят си гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит, което означавало, че си е гарантирал получаването на бързо крайно становище по искането му за кредит и в случая бил получил такова.

5

Ответникът посочва, че съгласно т.14 от ДР на ЗЗП „услуга“ представлявала всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ. От това правило се налагал изводът, че описаната по- горе възможност за потребителя представлявала услуга, в смисъл на дейност, която ще се извърши по повод на сключения договор за кредит и в негова полза.