Решение № 320 от 25.03.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 899/2021
- Вид
- Решение № 320
- Подписан
- 25.03.2022
- В сила
- 27.04.2022
- Състав
- Диляна Господинова
Цитирани разпоредби
- чл. 184, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 16, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20а, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 2, т. 2 · Закон за радиото и телевизията
- чл. 74 · Закон за радиото и телевизията
- чл. 74 · Закон за радиото и телевизията
- чл. 78 · Закон за радиото и телевизията
- чл. 307 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 320 гр. София, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Диляна Господинова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20211100900899 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл 78 вр. чл. 74 от Закона за радиото и телевизията.
Ищецът - Б.Н.Т. /БНТ/, твърди, че на 24.01.2020 г. сключил с ответника - „Т.Д.Е.А.“ ЕООД, който развива дейност като рекламна агенция, договор, по силата на който се задължил да предостави на последния телевизионно време за излъчване в програмите на БНТ на търговски съобщения на негови клиенти срещу получаване на възнаграждение за това. Договорът е сключен за срок от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. В съответствие с предвидените в общите условия, при които БНТ сключва този вид договори, възможности рекламната агенция е гарантирала, че за срока на действие на договора ще заяви брутен обем излъчвания от не по-малко от 1 000 001 лв. без ДДС, срещу което БНТ предоставила агентска отстъпка от 5 % и обемна отстъпка от 20 % от дължимото възнаграждение, съгласие за което е постигнато с допълнително споразумение към договора от 31.01.2020 г.
С това допълнително споразумение ответникът е закупил и допълнително годишен рекламен пакет на нетна стойност не по-малко от 500 000 лв. без ДДС, срещу което получил допълнителна отстъпка от възнаграждението в размер на 5 %. В изпълнение на сключения договор ответникът е подавал остойностени схеми за излъчване на рекламни форми на клиентите си, а БНТ е изпълнила задължението си да излъчи договорените и заявени реклами в периода от 31.03.2020 г. до 30.10.2020 г. Ответникът обаче не е изпълнил задължението си за заплащане на пълния размер на дължимото възнаграждение за излъчените реклами. Тъй като общата брутна стойност на заявените от ответника за излъчване реклами възлиза на 350 000 лв. без ДДС, т.е. е по-ниска от договорения размер от 1 000 001 лв., уговорената в полза на ответника обемна отстъпка е намалена от 20 % на 12 %, а отстъпката за допълнително закупен рекламен пакет от 5 % е отпаднала изцяло 1 съгласно клаузите на сключения договор. С оглед на това и размерът на дължимото от ответника на ищеца възнаграждение за излъчени реклами в периода от 31.03.2020 г. до 30.10.2020 г. възлиза на сумата от 86 291, 78 лв. с включен ДДС. Поради изложеното ищецът моли „Т.Д.Е.А.“ ЕООД да бъде осъдено да му заплати посочената парична сума. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът – „Т.Д.Е.А.“ ЕООД, оспорва предявения иск. Посочва, че договореният обем излъчвания от 1 000 001 лв. е достигнат още на 09.03.2020 г. Твърди, че след сключване на договора с ищеца е настъпила промяна на условията, тъй като с началото на пандемията от Ковид-19 и последвалата отмяна на провеждането на европейското първенство по футбол и олимпиадата, интересът на рекламодателите към излъчване на реклами по БНТ е намалял. С оглед на това ответникът заявява, че е поискал от ищеца да бъдат преразгледани условията на сключения договор, но последният не отговорил на това искане, с което направил невъзможно точното изпълнение на договора. Ответникът твърди, че от ищеца през септември 2020 г. били предприети действия за неговото злепоставяне пред клиентите му и умишлено разпространяване на неверни твърдения, което също довело до невъзможност той да изпълнява задълженията си по договора. Поради изложеното моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При съобразяване на твърденията, въведени от ищеца в настоящия процес, съдът намира, че като правопораждащ факт на вземанията, които са предмет на предявения главен иск, се сочи наличието на сключен между страните договор, по който за ответника, в качеството му на рекламна агенция, е възникнало задължение да заплати на ищеца, в качеството му на доставчик на медийни услуги, уговорената в този договор парична сума, представляваща възнаграждение за излъчени реклами, които са форма на търговски съобщения. Ето защо на първо място трябва да се отговори на въпроса дали от представените по делото доказателства се установява, че такъв договор е сключен между страните по спора, както и че по силата на този договор за ответника е възникнало посоченото в исковата молба задължение.
Договорът, от който се твърди да е възникнало спорното правоотношение, е такъв, който се сключва с лице, което има качеството доставчик на медийни услуги. Дейността по предоставяне на медийни услуги от доставчици на медийни услуги е регламентирана с нормите на Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/. Съгласно 2, ал. 1 ЗРТ медийни услуги по смисъла на този закон са аудио-визуални медийни услуги и радиоуслуги, каквито съгласно чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗРТ са и аудио-визуалните търговски съобщения и търговските съобщения в радиоуслуга. В чл. 74 ЗРТ е предвидено, че рекламата представлява форма на търговско съобщение, придружаващо или включено в аудио-визуално или радиопредаване, като 2 съгласно чл. 78 ЗРТ включването на търговски съобщения, включително реклами,в медийните услуги се предоставя от доставчиците на медийни услуги въз основа на писмени договори. Именно такъв договор се твърди да е сключен между страните по спора. В ЗРТ е регламентирана единствено форма за сключване на договора за включване на търговски съобщения в медийните услуги, а именно писмена, като липсват специални правила за неговото съдържание. Ето защо трябва да се приеме, че този договор е формален, като в частта относно неговото съдържание, изменението, прекратяване и изпълнението му е подчинен на общите правила, предвидени в ЗЗД.
По делото не е спорно, че на 24.01.2020 г. между Б.Н.Т. /БНТ/, в качеството й на доставчик на медийни услуги и дружеството „Т.Д.Е.А.“ ЕООД, е сключен договор за излъчване в програмата на БНТ на търговски съобщения на лица, с които това дружество има сключен договор. Последното обстоятелство се установява и от представения в производството писмен договор от 24.01.2020 г., който е подписан от представители и на двете страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му със съдържание на правата и задълженията, които възникват в полза и в тежест на всеки един от съдоговорителите, такова, каквото е отразено в неговите клаузи. От съдържанието на този писмен договор е видно, че с него БНТ е поела задължение да включи в излъчваната от нея програма търговски съобщения и по-специално рекламни форми на клиенти на „Т.Д.Е.А.“ ЕООД, което дружество развива търговска дейност като рекламна агенция, а в тежест на последното дружество е възникнало задължение да заплати на БНТ за своя сметка възнаграждение за това. Посочените задължения, които страните са се съгласили, че ще възникват за всяка от тях, са такива, които са характерни за договора за включване на търговски съобщения в медийните услуги, които се предоставят от доставчиците на медийни услуги, който е уреден с чл. 78 ЗРТ. Ето защо и доколкото се доказа, че при неговото сключване е спазена предвидената в закона форма за действителност, която е писмена, то трябва да се приеме, че между страните по спора са възникнали облигационни отношения от този вид договор, който е действащ за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. съгласно уговорения в него срок на действие, в рамките на който период изцяло се включва процесният такъв от 31.03.2020 г. до 30.10.2020 г., за който ищецът твърди, че ответникът дължи да му заплати възнаграждение.
По делото е безспорно, че за периода на действие на сключения договор ответникът е заявил за излъчване в програмата на БНТ търговски съобщения, чиято брутна стойност възлиза на малко над 350 000 лв. без ДДС, както и че така заявените реклами са излъчени от БНТ в телевизионната й програма. Тези факти се твърдят от ищеца в исковата молба и не се оспорват от ответното дружество в хода на процеса, като трябва да се съобрази и това, че неговият процесуален представител изрично заявява в съдебно заседание, проведено на 09.03.2022 г., че рекламите на негови клиенти са излъчвани в програмата на БНТ така, както е посочено в исковата молба. Точният размер на брутна стойност на заявените от ответника и излъчени в програмата на БНТ реклами за периода на действие на сключения договор се установява от заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, 3 в която вещото лице след проверка на всички налични при страните документи е изчислил, че тази стойност възлиза на сумата от 356 391, 50 лв. без ДДС. След като по делото е доказано, че БНТ е включило в предоставяните от нея медийни услуги търговски съобщения на посочената брутна стойност, то за „Т.Д.Е.А.“ ЕООД е възникнало насрещно задължение да заплати възнаграждение за това в уговорения между страните размер.
При тълкуване на волята на страните, изразена в клаузите на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от сключения договор, следва да се заключи, че те са постигнали съгласие, че размерът на дължимото на БНТ възнаграждение за срока на действие на договора ще се определя съгласно общите условия за излъчване на търговски съобщения в програмите на БНТ и действащата към момента на излъчване търговска политика на БНТ за 2020 г. и ще се конкретизира по размер в остойностена схема за излъчване, която ще бъде подписана от двете страни по сделката, като при определяне на възнаграждението БНТ има право да предоставя на рекламната агенция отстъпки. От съдържанието на приетите като доказателства по делото три броя допълнителни споразумения към договора от 24.01.2020 г., които са подписани от представители на двете страни по този договор и като такива обективират техни съвпадащи волеизявления, се установява, че те са уговорили изрично какви ще бъдат отстъпките от дължимото възнаграждение, които БНТ ще предостави на ответника за срока на действие на сключения договор и при какви условия могат да бъдат използвани те. Следователно възнаграждението, което отвтеникът се задължава да заплати на БНТ за рекламите, които са включени в телевизионната й програма, се определя като от стойността на рекламите, посочена в подписаните от страните остойностени схеми за излъчване, се извадят отстъпките, които е уговорено да се прилагат.
От клаузите на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от допълнителното споразумение към договора, подписано на 31.01.2020 г., е видно, че четири от уговорените отстъпки от дължимото възнаграждение са следните: 1) отстъпка от 5 % и обемна отстъпка от 20 % върху всяка заявена остойностена схема за излъчване на реклама, които са предоставени във връзка с уговореното в чл. 1, ал. 2 от допълнителното споразумение задължение, което възниква за рекламната агенция да закупи за срока на действие на договора гарантиран обем телевизионно време за излъчване в програмата на БНТ на търговски съобщения, който е не по-малко от 1 000 001 лв. без ДДС; 2) отстъпка от 5 % за ранно договаряне; 3) отстъпка от 5 % върху всяка заявена остойностена схема за излъчване на реклама за допълнително закупен със споразумението годишен рекламен пакет от 500 000 лв. В чл. 3, ал. 1 от това допълнително споразумение е предвидено, че в случай че рекламната агенция заяви и заплати обем, различен от гарантирания такъв по чл 1, ал. 2 от споразумението, се прилагат отстъпките, съгласно действащата Търговска политика на БНТ за 2020 г., като разликите в надплатени и/или дължими суми се заплащат от рекламната агенция в едноседмичен срок.
При тълкуване на волята на страните, изразена в клаузите на чл. 1, ал. 2, чл. 2, ал. 1 и ал. 2 и чл. 3 от допълнителното споразумение от 31.01.2020 г., се налага извода, че те са се съгласили, че уговорените между тях специални отстъпки от размера на дължимото възнаграждение не се прилагат при всички случаи, а само дотолкова, доколкото ответникът 4 изпълни задължението си, поето с чл. 1 от това споразумение да заяви за излъчване в програмата на БНТ търговски съобщения в минимален гарантиран обем, който е с брутна стойност на закупеното телевизионно време от 1 000 001 лв. и следователно тяхното прилагане е обусловено от изпълнението на това задължение, като при неизпълнение се прилагат общите отстъпки, които БНТ предоставя на лицата, с които сключва договори за включване на търговски съобщения в медийните услуги на телевизията, като това се отнася както за размера на отстъпките, така и за условията, при които се прилагат те. С така постигната между страните по спора уговорка се цели да бъдат защитени интересите и на двете договарящи страни – на доставчика на медийни услуги, който има интерес да си осигури предварително включването в своята програма на определено гарантирано количество реклами и да получи възнаграждение за това и на ответника, който има интерес да заплаща по-нисък размер на възнаграждение за обема от реклами, който иска да бъде включен в предоставяните от БНТ медийни услуги. Тези договорки на основание чл. 20а, ал.