Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 48 от 05.04.2024, Районен съд - Велики Преслав

Съд
Районен съд - Велики Преслав
Дело
Гражданско дело 211/2023
Вид
Решение № 48
Подписан
05.04.2024
В сила
24.04.2024
Състав
Соня Ангелова Стефанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 288, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 344, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 352 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 69, ал. 2 · Закон за наследството
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 40 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. В.П., 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Соня Анг. С.а при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Соня Анг. С.а Гражданско дело № 20233610100211 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство за съдебна делба във фазата на извършването.

С влязло в сила Решение № 153/ 25.09.2023 год. по делото е допусната делба на следните недвижими имоти:

Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град В.П., одобрени със заповед РД-18-44/09.07.2010 г. на изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 03.02.2023 год., с адрес на имота: гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш., ***, с площ от 613 кв.метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), номер на имота по предходен план 1774, квартал 89, парцел 3, при граници на имота: имоти с идентификатори № ***; ***;

***; ***; ***, заедно с построените в него:

1/ Сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град В.П., одобрени със заповед РД-18-44/09.07.2010 г. на изпълнителен директор на АГКК, със застроена площ 42 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна;

2/ Сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град В.П., одобрени със заповед РД-18-44/09.07.2010 г. на изпълнителен директор на АГКК, със застроена площ 25 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна;

3/ Сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град В.П., одобрени със заповед РД-18-44/09.07.2010 г. на изпълнителен директор на АГКК, със застроена площ 73 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна;

4/ Сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град В.П., одобрени със заповед РД-18-44/09.07.2010 г. на изпълнителен директор на АГКК, със застроена площ 36 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:

1 селскостопанска сграда;

5/ Сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град В.П., одобрени със заповед РД-18-44/09.07.2010 г. на изпълнителен директор на АГКК, със застроена площ 48 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: гараж, ПРИ КВОТИ: 5/6 ид.части за М. Б. М. и 1/6 ид.част за А. Б. А..

В преклузивния срок по чл. 346 от ГПК съделителката М. Б. М. е предявила срещу А. Б.

А. искове по сметки, които са приети за съвместно разглеждане от съда. Твърди се, че в съсобствения имот са направени следните необходими разноски: подменена дограма в сграда с идентификатор *** на приземния етаж на стойност 670 лева, включващи материА. и труд. Небходимите разноски за направени през месец април 2023 год.

В преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 от ГПК съделителката М. Б. М. е направила и искане по чл. 349 от ГПК за възлагане на недвижимия имот. Претенцията си за възлагане на делбения имот съделителят обосновава с твърдението, че при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище.

Ответникът не излага становище по претенциите на ищеца.

В хода на откритото съдебно заседание съделителката М. Б. М., редовно призована не се явява, представлява се от процесуалния си представител, който поддържа претенцията по сметките и претенцията за възлагане на недвижимия имот.

Съделителят А. Б. А., редовно призован не се явява, не се представлява, не депозира становище за начина, по който желае да бъде допусната делбата на имота.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Производството е за съдебна делба във фазата на извършването й.

От приложената справка изх. № 174/ 20.03.2024 год. от Агенция по вписванията се установява, че М. Б. М. е придобила 4/6 ид.части от процесния недвижим имот ведно с построените в него сгради по силата на договор за покупко-продажба, приложено по делото.

Същата е придобила въз основа на дарение и поземлен имот - Нива с пл. № 015009, с площ по док-ти 12463 кв.метра, находящ се в село Мостич, общ. В.П., обл. Ш..

Представена е гаранционна карта № 58 от 01.04.2023 год. за алуминиеви и ПВЦ конструкции, изд. от „Солид 87“ ЕООД на името на ищцата. Видно от описаните в документа обстоятелства в делбения недвижим имот, находящ се в гр. В.П., *** е монтиран 4 камерен профил на стойност 670 лева.

Относно поделяемостта на имота и неговата пазарна стойност по делото във втората фаза на делбата е допусната и проведена съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда като обективно и компетентно дадена, от заключението на която се установява, че пазарната стойност на имота, ведно с построените в него сгради към 22.01.2024 год. (датата на откритото съдебно заседание, в което е изслушано вещото лице) възлиза на 84000 лева. Вещото лице е посочило, че процесният поземлен имот не подлежи на фактическа делба и от него не могат да бъдат обособени нови имоти с минимална площ и минимално лице към улицата, съответстваща на минималните изисквания на ЗУТ и на квотите в съсобствеността на страните. Констатирало е, че в жилищната сграда с идентификатор *** не могат да се обособят самостоятелни жилища, които да съответстват на квотите в съсобствеността на страните по делото и на изискванията на чл.

40 от ЗУТ. До същият извод е достигнал експертът и касателно сградите с идентификатори *** и ***. Вещото лице е посочило, че в построените в имота гараж и селскостопанска сграда също не могат да бъдат обособени самостоятелни дялове, които да съответстват на изискванията на ЗУТ и на квотите на съделителите, поради което е 2 приел, че същите също са неподеляеми. В открито съдебно заседание вещото лице добавя, че имотът, в който е поставена нова дограма представлява приземен етаж, частично вкопан в земята и пригоден за живеене от майката на страните по делото. Сочи, че предходната дограма била дървена, била е изгнила, поради по-голямата влага, което е наложило подмяната й.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При извършването на делбата съдът е обвързан от влязлото в сила решение по допускането й, което има сила на присъдено нещо относно делбените имоти, съделителите и квотите им в съсобствеността – арг. от чл. 344, ал. 1 ГПК.

Основен принцип в делбата е всеки съделител при възможност да получи дял в натура /чл.

69, ал. 2 ЗН/, като при избора на способ за извършване на делбата от най-съществено значение са обстоятелствата колко реални дяла могат да бъдат обособени от делбената маса, видът на допуснатите до делба имоти, обема на притежаваните от съделителите права, както и становището им досежно начина на нейното извършване.

Способите за прекратяване на съсобствеността са изрично предвидени в ГПК и са следните: възлагане на неподеляемо жилище по реда на отделните хипотези по чл. 349 ГПК, теглене на жребий по чл. 352 ГПК, разпределение по чл. 353 ГПК и публична продан по чл.

348 ГПК. При определяне на способа за извършване на делбата се изхожда от принципа, заложен в разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН, според който всеки от съделителите следва да получи реален дял в натура, а евентуалното неравенство на дяловете се изравнява с пари.

Изборът на способ за извършване на делбата зависи преди всичко от броя на допуснатите до делба имоти и правата на страните, като се отчита характер, вид и стойност на допуснатите до делба недвижими имоти и в частност дА. броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на тези дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.

В конкретния случай до делба е допуснат един недвижим имот, ведно с построените в него сгради. Видно от заключението на назначената съдебно-техническата експертиза, прието от съда като компетентно и обективно дадено, допуснатият до делба недвижим имот, заедно с построените в него сгради е неподеляем съобразно броя на съделителите, квотите им и действащата нормативна уредба. Според същото заключение пазарната стойност на делбения имот възлиза на 84000 лева.

Основният способ, предвиден в чл. 348 ГПК, за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато се касае до неподеляем имот (какъвто е настоящият случай), е изнасянето му на публична продан. По изключение, ако се касае до неподеляем жилищен имот и са нА.це другите изисквания на закона, съсобствеността може да се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от съделителите – чл. 349 ГПК. В случая неподеляемият делбен имот е жилищен такъв и е депозирано свроевременно искане с пр. осн. чл. 349, ал. 1 от ГПК от ищеца, по което съдът дължи произнасяне.

По претенцията с пр. осн. чл. 349 от ГПК:

Нормата на чл. 349, ал. 2 от ГПК гласи, че ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останА.те съделители се уравнят с друг имот или с пари.

Съдът като прецени депозираната от ищеца възлагателна претенция и ангажираните от последната писмени доказателства, намира същата за основателна, поради следното:

Няма разногласие между страните, че процесният недвижим имот е бил придобит от Б.А.И. и неговата съпруга А.Е.И. в режим на съпружеска имуществена общност. Безспорно се установи, че след смъртта на общия наследодател Б.А.И. негови наследници били 3 преживялата съпруга А.Е.И. и двете му деца М. Б. М. и А. Б. А.. На осн. чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН преживялата съпруга е станала собственик на общо 4/6 ид.части от имота (1/2 ид.част, тъй като след смъртта на Б.А.И. бездяловата СИО върху имота се е трансформирала в обикновена дялова съсобственост, при квоти по 1/2 за всеки от съпрузите и още 1/6 ид.част придобита по наследство от покойния й съпруг), а М. Б. М. и А. Б. А. са придобили по наследство от баща си по 1/6 ид.част от имота.

Между страните няма разногласие, че по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 57, том 4, рег. № 1927, дело № 329 от 2023 год. по описа на Нотариус Светлозар Николов, рег. № 592 на НК, с район на действие Районен съд – В.П. А.Е.И. е прехвърлила на дъщеря си М. Б. М. собствените си 4/6 ид.част от делбения недвижим имот, ведно с построените в него сгради.

От назначената СТЕ, неоспорена от страните и кредитирана от съда, безспорно се установи, че процесният имот, ведно с построените в него сгради, е неподеляем.

Не е спорно, че имотът е жилищен по предназначение, т.е. служи за задоволяване на жилищни нужди и отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище (§5, т.30 ДР на ЗУТ).

Съдът намира за установено от събраните по делото доказателства (а и не са релевирани твърдения за противното), че ищцата е живяла в имота заедно с майка си А.Е.И. при откриване на наследството на общия наследодател Б.А.И.. Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в т. 7 и т. 9 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС по законовото изискване в разпоредбата на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.), сега чл. 349, ал. 2 от ГПК, претендиращият възлагане съделител следва да е наследник, който е живял в имота при откриване на наследството, т. е. към момента на смъртта на наследодателя, което условие е изпълнено. Освен това ищцата не притежава друго жилище, видно от ангажираните писмени доказателства, което доказва и жилищната й нужда.

Предвид изложеното, претенцията на М. Б. М. за възлагане на делбения имот се явява основателна и като такава следва да се уважи.

Нормата на чл. 349, ал. 2 от ГПК предвижда, че ако делбеният имот бъде възложен само на един от съделителите, дяловете на останА.те съделители се уравнят с друг имот или с пари. Доколкото няма друго имущество, което да подлежи на делба, следва да се определи паричната равностойност на дела на останА.те съделители, на които имотът не е възложен – в случая само на А. Б. А.. От заключението на вещото лице по назначената СТЕ се установява, че пазарната стойност на имота възлиза на 84000 лева, а стойността на 1/6 ид. част от имота е 14000 лева. Това е и сумата, която М. Б. М. следва да заплати на другия съделител А. Б. А. за уравняване на дела му.