Протокол № 530 от 09.04.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 530 гр. Варна, 08.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нейко С. Димитров при участието на секретаря Доника Здр. Христова

Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело № 20213100102318 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

Ищецът КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО

ИМУЩЕСТВО, редовно призован. Представлява се от гл. инспектор Д. С., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответниците С. А. С., Д. П. С. И А. С. С., редовно призовани, не се явяват.

Представляват се от адв. Б. Ж., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Вещото лице И. Н. А., редовно призована, се явява.

Гл. инсп. С.: Моля да се даде ход на делото.

Адв. Ж.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА постъпило с вх. № 7661/25.03.2024г. заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.

Страните заявиха, че са запознати със заключението на вещото лице.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице, с оглед на което снема самоличността му, както следва:

В.л. И. Н. А. на 41 години, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство и дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл. 291 от НК, след което същата обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

1

В.л. А.: Представила съм писмено заключение, което поддържам.

Гл. инсп. С.: При отразяване на възстановените средства на С. С. в размер на 60 000 лв. от ,,СИМ ИНВЕСТ“ ЕООД, кои доказателства използвахте, само тези, които са представени с писмения отговор или и други, които са представени отделно?

В.л. А.: Задачата ми беше да проверя в счетоводството на ,,СИМ ИНВЕСТ“ и там ми беше предоставена допълнителна информация. В тази връзка парични потоци за 2018 г. няма публикувани ГФО.

Гл. инсп. С.: Нямам въпроси към вещото лице.

Адв. Ж.: Съобразихте ли при изготвяне на заключението задачите, така както са поставени от ищеца, онова което се твърди в молбата, с която ищецът се е отказал от голяма част от исковете, но твърди, че единствено парите, които се претендират, не са имущество, същевременно, че трябва да се отнесат като разход. Всички тези парични суми, получени от продажба на недвижими имоти, които представляват вноски от трети лица или в брой, по една или друга причина са минали по сметки, които не са налични в края, Вие съобразихте и при изготвяне на заключението, по задачите, поставени от ищеца тези твърдения, че тези суми не са имущество, и че е трябвало да се отразят като разход?

В.л. А.: Да, сложени са като разход в извънредните, имаше такава задача. Данни по делото за какво са разходвани няма, по заданието трябваше да поставя тези суми като разход над нормативно признатите разходи. Този извод не е плод на някакъв специален прочит, трябва да ги сложа като разход, по мое мнение няма доказателства и данни, които да водят до извод, че са изразходени тези суми, просто в края на периода ги няма.

Адв. Ж.: Продаден е имот в гр. Провадия по сделка с държавата, тези пари са преведени по сметка, в тази връзка имате ли данни, тези пари, които са постъпили по сметка, след като са изтеглени в брой, за краткия период от няколко месеца, да са изхарчени, т.е. да ги няма в начало на периода?

В.л. А.: По делото не съм видяла такава информация.

Адв. Ж.: Вие начислихте ли за този период, т.е. периодът преди началото на този период, който се изследва от ищеца, някакви обичайни разходи или други, които да се приспаднат от наличностите, за които има данни в началото на периода?

В.л. А.: Ищецът е приел някакво начално салдо, съответно не приема тези, които казахте Вие, като налични, т.е. не са сложени, по делото има документи.

Адв. Ж.: Ако те са приети за налични дори и при методиката на комисията, в случай, че това са налични пари в началото на този период, би ли се променило Вашето заключението за някакво несъответствие между доходи, източници и други?

В.л. А.: Несъответствие ще има пак, но ще е по-малко.

По задачата на ищеца двете величини, които сравняваме са приходите и разходите, т.е. имаме приходи и разходи, разликата между прихода и разхода прави нетния доход, като тази величина сравняваме с имуществото, което е налично. Като по задача част от това 2 имущество е сложено в извънредните разходи, т.к. не е налично вече се приема за разход.

На въпроси на съда:

В.л. А.: Изключено е от имуществото и е сложено в разход.

Адв. Ж.: Имаше една молба от ищеца преди първото съдебно заседание, където уточняваха и ищецът уточни твърденията си какво е имущественото сътояние на ответниците в края на съответния период, там става въпрос, че има малко имущество, което се състои от някакви налични имоти.

Гл. инсп. С.: Молбата, за която говори колегата е от преди тълкувателното решение, тогава твърденията ни са били други.

Адв. Ж.: Твърди се, че имуществото, което е налично преди края на проверявания период (л. 484 от делото), това имущество, което самата комисия твърди, е налично към края на проверявания период, това е твърдение по исковата молба. В тая молба се твърди имущество в началото на периода, което дори орязано с тези 600 000-700 000лв. е поголямо, от това, което е в края на периода.

Как е възможно да има несъответствие в приходи и придобито имущество в размер на 1 800 000лв., при положение, че самата комисия твърди, че имуществото в края е 50 000лв., и че по средата всички тези цифри от сбора не са имущество?

В.л. А.: Тези салда по банковите сметки, които са посочени в молбата, ги има и в момента, по искане на комисията, другите неща са невъзстановените вноски в дружествата от собственика.

Адв. Ж.: Има едно твърдение в молбата за изменение на иска, че има общо около триста хиляди и нещо вземания на моя доверител С. от негови дружества, които са налични /изискуеми/, непогасени в края на периода. Вие като част от това имущество приемате тези вземания ли? Какво е това имущество в размер на 1 800 000лв., което превишава с 1 800 000 доходите? Да кажем, че вземанията са в това число.

В.л. А.: Да, приемем го. Вземанията са около 200 000лв.

Адв. Ж.: От една страна има твърдения за налично имущество в края на периода 50 000 лв. да речем, имаме несъответствие в размер на близо два милиона, които Вие констатирате и казахте, че трябва да е между доходи и имущество. Въпросът ми е, математически възможно ли е това?

В.л. А.: По тази искова молба не е цялото имущество, което го има в последното изменение на иска на комисията. Извън тези 50 000 лв. има вземания на лицето от дружествата, 93 000 лв. от някаква продажба на недвижим имот, които са налични.

Това несъответствие идва от по-големия разход, комисията е приела, че всички изтеглени и неналични суми са разход за лицето, съответно те са натрупани в разходи, т.е. приходът става малък, а разходът голям, т.е. нетният доход става много минусово число, голямо отрицателно число. Излиза, че не е имало доходи, т.е. е имало някакви доходи, обаче не ги е декларирал, т.к. няма как да извърши някакви разходи без да има средства.

3

Адв. Ж.: Логически въпросът за минусовия доход, казвате, че следствие на многото разходи, моят доход се е превърнал в един станал голям минус, кажете ми как несъответствието може да е 1 800 000 лв., ако самото имущество е 400 000 лв.

В.л. А.: Той е имал някакви доходи, купувал ли е някакви неща, правил е някакви неща, може за друго да си е харчил парите, ние сравняваме доход и разход. Нетният доход го сравняваме с наличното. Нетен доход това е получени средства и изхарчени средства.

Адв. Ж.: Комисията не е променила своята задача дори и след отказа от част от исковете, твърдеше се едно, след това си смениха твърденията, че част от това имущество всъщност било вземания, а не било парични средства, преминали през сметките на моите доверители. Срещу такива твърдения, ние не сме се защитавали, нито сме навели някакви факти, защото никой не ни е питал за това, нито е било поставено като въпрос в исковата молба. Изведнъж всички тези суми, получени от продажби на имоти, очевидно трансформирани в последващи покупки е в графа разходи и там формират този разход от близо два милиона лева, който превишава приходите с толкова.

За да се счете, че са разход, това значи, че в момента, в който съм ги получил те изчезват от анализа, при така поставената от ищеца задача?

В.л. А.: Да, изхарчени са.

Адв. Ж.: Кога го извърших този разход във времево отношение, в момента ли го извърших, когато получих сумите?

В.л. А.: Тези получени суми, които са сложени като разход са сложени на разход, защото не са налични в края на периода. Приемам, че са изразходени поради самата естеството на задачата. По задачата, както е изключваме наличността им, но не може да се посочим момента на изхарчване. Като са поставени в разход, се приема, че този приход в самия ден на получаване е изразходен.

Адв. Ж.: Комисията се отказа от твърденията си, че това е имущество, нарече го разход и иска да го отнеме и сега, под формата на отрицателни доходи.

В тези варианти, поставени от ищеца, взехте ли предвид данните за една поправена счетоводна грешка, която е поправена още през 2012 г. т.е. изтеглил е пари на каса и прави вноски в друго дружество, и се приема, че е придобил пари, които не се признават и от друга страна внася пари, които няма от къде да ги има. Взехте ли предвид поправената счетоводна грешка, че с тази операция се намалява задължението на дружеството, в което ги е внасял доверителят ми за плащане на покупна цена на продаден имот и е отпаднало от пасИ. на това дружество заплащането на тази цена, и, че вследствие на тази операция той няма вземания на допълнителна парична вноска, нито има да отчита средства от дружеството.

В.л. А.: По задачата на ищеца тази счетоводна грешка не е приета, че е грешка, и в последния лист тази сума като вземане е налична.

Адв. Ж.: Комисията твърди за налично перо – непогасено вземане от мое търговско 4 дружество, това включва ли вземане от дружеството, в което съм внасял?

В.л. А.: Да, в ,,АРТ СТРОЙ“ го има като налично имущество. В това перо от около 400 000лв. влиза и това вземане.

Адв. Ж.: Като ходихте в счетоводството на дружеството води ли се такова задължение?