Решение № 109 от 24.04.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Благоевград, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова в присъствието на прокурора М. М. М. като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно административно наказателно дело № 20231200600178 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.378, ал.5 вр. чл.313 сл. от НПК и е образувано по въззивен протест от РП - Благоевград, ТО - Сандански, против Решение № 900278 / 19.09.2022 год., постановена по а.н.д. № 91 / 2021 год. по описа на Районен съд – Сандански, с което обв. С. Г. К. от гр. София на основание чл.304 от НК е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.1, пр.1 и т.12, пр.1 вр. чл.130, ал.1 от НК.

Според изложените във въззивния протест съображения и доводи, поддържани от прокурора и в производството пред окръжния съд, обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно. Прокурорът счита, че повдигнатото срещу обв. С. К. обвинение се доказва от ангажираните по делото доказателства. Иска се оправдателното решение да бъде отменено и обв. К. - осъден за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.1, пр.1 и т.12, пр.1 вр. чл.130, ал.1 от НК, като при условията на чл.78а от 1

НК му бъде наложено предвиденото административно наказание глоба.

Въззиваемият С. К., редовно призован, не се явява на съдебното заседание пред окръжния съд. Същият се представлява от защитник – адв. С.

П., който оспорва основателността на подадената въззивна жалба и моли решението на районния съд да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Във доказателства. въззивното производство не са ангажирани нови

Окръжният съд разгледа подадения протест в качеството си на инстанция по същество, и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

С обжалваното решение обв. С. Г. К. е признат за невиновен в това, че на 11.09.2018 г., около 16.55 часа в района на автогарата в град Сандански, находяща се на ул. „Малешевска“ №8, чрез нанасяне на удари с метален прът, представляващ квадратен метален профил с дължина около 50 см, с намотано тиксо в единия му край, е причинил лека телесна повреда на длъжностно лице - Й Г от град Сандански, в качеството му на управител на „А“ ООД-град Сандански, по повод изпълнение на службата на Г във връзка с договор за автогарови услуги от 01.01.2018г., свързан с продажбата и отчитането на информацията и получените парични суми от продажба на билети за автобусен превоз от името на „Т" ООД-град София, във връзка с изпълнявана от това търговско дружество автобусна линия, пътуваща маршрута „София- Сандански-София" с първоначален час на тръгване от град София в 10.00 часа и час на тръгване от град Сандански в 17.00 часа, като нанесената на пострадалия лека телесна повреда се изразява в причиняване на разкъсно-контузна рана в областта на лява предмишница и подкожен хематом /кръвонасядане/ в областта на лява предмишница, които наранявания представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота и тази лека телесна повреда е нанесена по хулигански подбуди - на публично място, пред множество хора, с цел да изрази своето явно неуважение към личността на пострадалия и установените в обществото правила и норми за поведение, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът го оправдава по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.1, пр.1 и т.12, пр.1, 2 вр. чл.130, ал.1 от НК.

Съдът, след като обсъди наведените в протеста, жалбата и от прокурора в хода на съдебните прения доводи, като взе предвид събраните доказателства от първата инстанция в хода на проведеното от нея съдебно следствие, намира за установена фактическа обстановка, която частично се различава от възприетата такава от първоинстанционния съд, при което въззивната инстанция счита, че присъдата следва да бъде потвърдена, макар и по различни мотиви за оправдаването на обвиняемия от тези на районния съд.

Фактическата обстановка, която според въззивната инстанция следва да се приеме за установена е следната:

Обвиняемият С. Г. К. е на 63 години, със средно образование, автобусен шофьор, разведен, неосъждан.

Обв. С. К. в периода от 22.02.2018 г. до 16.10.2018 г. работил като шофьор на пътнически автобус в транспортната фирма „Т" ООД - гр. София, обслужваща редовна маршрутна линия от Републиканската пътна схема София - Сандански - София.

В посочения период свидетелят Й Г изпълнявал длъжността управител на „А“, находяща се в гр. Сандански, ул. „Малешевска" №8, както и по съвместителство продавал билети на пътниците, за което получавал комисионна от транспортните фирми.

На 11.09.2018г. св. Г продавал билети на Гише №4 за автобусите на „Т“ ООД. На същата дата подс. С. К. изпълнявал курс по редовната маршрутна линия София-Сандански-София и около 16.40 часа паркирал управлявания от него автобус с рег. № СА 4797 СА пред автогарата в гр.

Сандански, на сектора пред чакалнята. Автобусът следвало да замине по обратното направление от Сандански за София в 17.00 часа.

Съгласно договора между „А" ООД - гр. Сандански и „Т" ООД – гр. София шофьорите на автобусите следвало да получат парите от продадени билети в автогарата и сведение за същите. Ето защо около 16.52 часа обв. К. отишъл на Гише №4 и поискал от св. Г да му отчете парите от продадените билети за направлението и да даде сведението, в което били отразени продажбите. Г отказал, като заявил на К., че има още време до потеглянето на автобуса и предаването ще стане две или три минути преди часа на тръгване.

Спорът бил инспирирано от обстоятелството, че както св. Г, така и обв. К. 3 като шофьор, имали възможност да продават билети, за което получавали процент от цената на продадения билет. Ето защо К. искал по-ранно отчитане, а Г по-късно, всеки с цел да продаде билети за пристигащите в последния момент пътници.

Обв. К. и св. Г се скарали, разменяйки си реплики на висок глас.

След това Г хвърлил по посоката в която се намирал К. монетник и излязъл от гишето, на което работел. Двамата се сдърпали, като Г блъскал К., който паднал на земята. От своя страна К. се качил в автобуса и взел от там метален квадратен профил с дължина от 50 см. и увито около единия край тиксо - като дръжка, с който ударил два пъти Г в областта на лавата предмишница.

Двамата продължили да се карат, но конфликтът бързо приключил. В 16.58 часа Г отчел на К. парите от продажбите на билети и му дал сведението за извършените продажби, след което К. потеглил с автобуса по маршрута.

След потеглянето на С. К., пострадалият Й Г се обадил на телефон 112 и съобщил за нанесен побой. На място бил изпратен патрул в състав свидетелите Цеков и Вълчев, пред които Г заявил, че е бил ударен от К..

Двамата полицейски служители не забелязали следи по пострадалия Г, нито пък той отправил конкретни оплаквания. Тъй като Г заявил, че извършителят е потеглил с автобус за София, полицейските служители уведомили дежурния в РУ - Снаднски, който се обадил на ОДЧ в ОД на МВР Благоевград, откъдето изпратили патрул в състав свидетелите Ги М - служители в №1-во РУ Благоевград на автогара Благоевград. На място полицейските служители установили автобуса, управляван от обв. С. К., задържали същия, като К. предал с протокол за доброволно предаване метален профил с квадратно сечение и с дължина от 50 см., с намотано тиксо в единия му край.

Наред с това, по подадения от Й Г сигнал на място в автогарата бил изпратен и екип на ФСМП Сандански, който пристигнал в 17.20 часа.

Екипът транспортирал Г до ФСМП Сандански. Във фиша за спешна медицинска помощ било записано, че е получил фрактура - счупване на ръката вследствие удар с дървена бухалка. В приемния блок на Югозападна болница на Й Г била направена рентгенова снимка в приемния блок, която не установила счупване на ръката. На следващия ден Г посетил съдебен лекар, който му издал медицинско удостоверение, в което описал, че на същия е нанесен удар с дървена бухалка, вследствие на което е получил разкъсно- 4 контузна рана в областта на лява предмишница и подкожен хематом /кръвонасядане/ в областта на лява предмишница.

В хода на образуваното досъдебно производство била назначена съдебно медицинска експертиза, по която вещото лице - след запознаване единствено с документите по делото - да заключение, че пострадалия Й Г е получил следните увреждания - „Разкъсно-контузна рана в областта на лява предмишница; Подкожен хематом /кръвонасядане/ в областта на лява предмишница. Тези увреждания, локализирани в областта на лява предмишница, според експерта ще отзвучат за период от време около 3 седмици, няма да оставят неблагоприятни последствия за здравето на пострадалия и в съвкупност са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Видно от заключението на изготвената съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза, по време на инкриминираното събитие на 11.09.2018 год., около 16:55 часа, обв. С. К. се е намирал в състояние на силно раздразнение, но същото не е покривало критериите на физиологичния ефект.

Същият е бил тревожен, напрегнат, ядосан, раздразнителен, като емоционалното му състояние е било повлияно от отношението на Й Г към него.

Настоящият съдебен състав намира, че визираните фактически обстоятелства се извеждат на базата на анализа на всички събрани, и приобщени към доказателствения материал на съдебното следствие доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност.

По същество, възприетата от въззивния съд фактическа обстановка се различава от тази на районния съд по отношение физическата саморазправа, изразяваща се в последователните действия на св. Г и обв. К.. В останалата част, по отношение обстоятелствата, при които е възникнал конфликта и поведението на участниците след него, възприетите от първия съд фактически фактология по същество се споделя от въззивната инстанция.

В тази връзка от районния съд, макар и лаконично, са анализирани показанията на разпитаните свидетели, събраните писмени доказателства и заключенията на съдебно-медицинската експертиза.

Очевидно е в случая, че както обв. К., така и пострадалия Г са участници в конфликта и заинтересовани от изхода на делото. Ето защо на 5 обясненията и показанията им следва да бъде дадена вяра при положение, че се подкрепят от обективните данни по делото, съдържащи се в другите, доказателствени източници.

Настоящият състав на въззивния съд счита, че неправилно не е дадена вяра и са игнорирани показанията на св. Г, досежно нанесените му от обв. К. удари с твърд предмет. Обстоятелство, че свидетелят е възприел посочения предмет като „вероятно дървена палка“ не води до разколебаване на показанията му, че са му нанесени ударите и причинени инкриминираните телесни увреждания. Видно от обясненията на обв. К., същият признава, че по време на инцидента е взел от автобуса метален квадратен профил с дължина от 50 см. и увито около единия край тиксо. Същият подсъдимият е предал на полицейските служители в Благоевград – свидетелите Ги М, като видно от показанията им, К. е заявил, че е използвал металния профил за да се защити при възникналия скандал на автогарата в гр. Сандански. Данните, съдържащите се в медицинските документи за извършения преглед на пострадалия и заключението на съдебно-медицинската експертиза кореспондират с показанията на Г за нанесените му удари и възможността констатираните травматични увреждания да бъдат получени по описания от него начин. Ето защо показанията на св. Г в тази им част следва да бъдат кредитирани. От посочените доказателствени източници, анализирани в съвкупност и взаимовръзка, следва да се приеме за установено по несъмнен начин, че обв. С. К. е нанесъл на пострадалия Й Г два удара в областта на лява предмишница с посочения метален профил, довело до констатираните при медицинския преглед телесни увреждания.