Решение № 2280 от 28.03.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 28.03.2019 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение

, II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година , в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР

ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

Мл.съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА при секретар Д.Шулева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №10427 по описа на 2018 година , за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК

/въззивно обжалване/.

В. гр.д. №10427/2018 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на И.Ц.П. ЕГН ********** *** срещу решение №373379 от 28.03.2018 г постановено по гр.д.№60264/2015 г на СРС , 124 състав , с която е прието за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу П. , че същият дължи сумата от 1105,82 лева – незаплатена топлинна енергия за апартамент №46 в гр.София ж.к.********за периода м.05.2012 г – м.04.2014 г ; ведно със законната лихва върху посочената главница от 22.05.2015 г до окончателното изплащане на сумите ; и сумата от 193,48 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 30.06.2012 г – 11.05.2015 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 28.05.2015 г по ч.гр.д.№28317/15 г на СРС , 124 състав .

Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските пред СРС .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като не е потребител на топлинна енергия. Повече от 20 години въззивникът е във фактическа раздяла със съпругата си , която също не ползва имота . Имотът не се ползва за нужди на семейството , поради което въззивникът дължи само половината от разходите за топлинна енергия .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба.

Третото лице “Т.с.”

ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба.

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 05.04.2018 г, поради което жалбата от 19.04.2018 г е подадена в срок .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Решението на СРС е правилно .

Правилно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно императивната норма на чл.153