Решение № 25 от 14.01.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Пловдив, 14.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20215001000708 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от „П.Г.“ ЕООД – ****, ЕИК ********* – чрез пълномощника на дружеството адв. А.Д., със съдебен адрес: **** против решение №260050 от 11.02.2021г., постановено по търг. д. 383/2019 г. по описа на ОС - П., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от „П.Г.“ ЕООД – ****, ЕИК ********* против „П.Ф.К. - Л.П.****“ АД – ****, ЕИК ********* искове за заплащане на сумата 57 400 лева, представляваща цена на предоставена на ответника от „П.Л.“ ЕООД услуга – П.Ф.Л. в хотелски комплекс, находящ се в *****, проведен през месец юни 2014г., за което е издадена фактура №**/**.**.****г. и което вземане е прехвърлено на ищеца с договор от 23.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и за заплащане на сумата 17 475.10 лева, представляваща обезщетение за забава изплащането на главницата за периода от 16.05.2016г. до 16.05.2019г. и е осъдено „П.Г.“ ЕООД – ****, ЕИК ********* да заплати на „П.Ф.К. Л.П.****“ АД – ****, ЕИК ********* сумата 2 200 лева, представляваща направени разноски по заплащане на възнаграждение за адвокат . Моли съда 1 да постанови решение, с което да отмени обжалваното по съображения, развити в жалбата и по същество да уважи предявените искове.

Въззиваемата страна „П.Ф.К. - Л.П.****“ АД – ****, ЕИК ********* изразява становище, че жалбата е неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл.327 от ТЗ във връзка с чл.79 ал.1, чл.86 ал.1 и чл.99 от ЗЗД.

Ищецът „П.Г.“ ЕООД – ****, ЕИК ********* претендира осъждане на „Л.П. **** АД – ****, ЕИК ********* да му заплати сумата 57 400 лева, представляваща цена на предоставена на ответника от „П.Л.“ ЕООД услуга – П.Ф.Л. в хотелски комплекс, находящ се в *****, проведен през месец юни 2014г., за което е издадена фактура №**/**.**.****г. и което вземане е прехвърлено на ищеца с договор от 23.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и за заплащане на сумата 17 475.10 лева, представляваща обезщетение за забава изплащането на главницата за периода от 16.05.2016г. до 16.05.2019г.

Твърди, че е придобил претендираните вземания от „П.Л.“ ЕООД въз основа на договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 23.06.2017г. като горното обстоятелство е уведомил ответника на 26.06.2017г. Твърди, че придобитото вземане за главницата от 57 400 лева произтича от договорно правоотношение между „П.Л.“ ЕООД и ответника, по което „П.Л.“ ЕООД е предоставило услуга, а ответника ползвал предоставена услуга с предмет:

П.Ф.Л. в хотелския комплекс на „П.Л.“ ЕООД, находящ се в *****. Твърди, че това правоотношение се е развило през юни 2014г. Твърди, че в услугата са включени 600 броя нощувки, храна, осигуряване на тренировъчен терен, съдействие за организиране на контролни срещи. След извършване на услугата твърди, че е била издадена фактура №**/**.******г., отразяваща постигнатите договорки за цената на услугата. Тъй като не е уговорен срок за плащане, се позовава на разпоредбата на чл.303а ал. 3 от ТЗ, предвиждаща, че при наличие на такава хипотеза, паричното задължение следва да бъде заплатено в 14-дневен срок от получаване н фактурата, респ. друга покана за плащане. Твърди, че фактурата е получена от ответника в деня на издаването 2 и – 03.07.2014г. Счита, че поради неизпълнение на паричното си задължение ответникът е изпаднал в забава и претендира заплащане обезщетение за забава за периода от 16.05.2016г. до 16.05.2019г.

Ответникът „П.Ф.К. - Л.П.****“ АД – ****, ЕИК ********* изразява становище, че счита исковете за неоснователни. Твърди, че процесното вземане не съществува. Твърди, че липсва договор между „П.Ф.К. - Л.П.****“ АД и „П.Л.“ ЕООД. Твърди, че представената с исковата молба фактура от 03.07.2014г. не е подписана от негов представител и не е осчетоводявана, а представлява издаден едностранно от длъжника документ, без договорно основание за възникване на вземането по нея. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за главница и лихви, тъй като са изминали повече от 5 години от твърдяния момент на възникване на задължението – през 2014г. Посочва, че дори и ищеца не конкретизира точно на коя дата е възникнало договорното правоотношение, от което произтича вземането. Твърди, че е изтекъл както срока по чл.110 от ЗЗД, така и 3годишния срок по чл.111 б. „в“ от ЗЗД. Счита, че изпратените уведомления за цесия и покана не спират, нито прекъсват давността.

С допълнителна искова молба ищецът уточнява, че действително липсва писмен договор за предоставянето на услуга: П.Ф.Л., но това е един неформален договор, за сключването на който може да се съди по други факти – обстоятелството, че услугата е ползвана в двуседмичен срок непосредствено преди издаването на фактурата, т.е. през юни 2014г. Счита, че давностния срок по чл.110 от ЗЗД не е изтекъл, тъй като исковата молба е предявена през май 2019г., а услугата е ползвана през юни 2014г.

С допълнителен отговор ответникът оспорва както наличието на сключен договор за твърдяната услуга, така и факта на провеждане на лагер, ползване на услуги, брой на твърдяните нощувки и услуга по хранене на т.н.

Поддържа твърдението, че в счетоводството му фактура за ползвана подобна услуга не е налична – не е осчетоводявана, нито е ползван данъчен кредит по нея.

С молба от 23.12.2019г. ищецът уточнява исковата си молба като посочва, че услугата „подготвителен лагер“ е цялостна пакетна услуга, която включва: нощувка, закуска, обяд и вечеря, осигуряване на тренировъчен терен и / или терен за контролни срещи, вода по време на тренировки и контроли.

3

Твърди, че подготвителния лагер на ответника е бил за 40 човека.

Предоставени са нощувки на стойност 22 000 лева, храна и вада за 25 800 лева и тренировки за 6000 лева, както и пране на екипи – 3 600 лева.

С отговор по тази молба ответникът поддържа становището си за липса на договорно правоотношение, както и за липса на доказателства за проведен от ответника лагер през посочения период, както и за ползване на услугите, описани като пакетна услуга. Твърди, че такъв лагер не е провеждан. Твърди, че нито изпълнителния директор на дружеството, нито упълномощен негов представител са приемали правни, фактически и финансови параметри на подобна сделка, нито са подписвали и приемали фактурата, на която ищецът основава вземането си.

Видно от представеният договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 23.06.2017г. „П.Л.“ ЕООД прехвърля на „П.Г.“ ЕООД свое вземане към „П.Ф.К. - Л.П. - **** АД в размер на 57 400 лева, произтичащо от фактура № **/**.**.****г. за услуга „П.Ф.Л.“. С уведомление от 23.06.2017г. „П.Л.“ ЕООД уведомява ответника за осъщественото прехвърляне на вземане. Целта на уведомяване за цесията е да б ъ д е защитен длъжника от евентуална ненадлежна престация срещу лице, което не е носител на вземането. В случая ответникът не оспорва получаването на уведомление за цесията, но твърди, че не дължи, защото не съществува вземането, което е прехвърлено.

С нотариална покана, връчена на ответника на 25.04.2018г., „П.Г.“ ЕООД също го уведомява за цесията и позовавайки се на нея, го кани да му заплати сумата, за която от цедента е била издадена фактура №**/**.**.****г., както и лихвата за забава изплащането на главницата, която към момента на поканата определя на 5 783 лева.

Твърди се от ищеца, че въпреки уведомяването и поканата, не е получил удовлетворяване на вземането, придобито чрез договора за цесия, което определя и неговия интерес от воденото на настоящото исково производство.

Не се спори, че липсва писмен договор между праводателя на ищеца и ответника с предмет: ползване на услуга - П.Ф.Л. в хотелския комплекс на „П.Л.“ ЕООД, находящ се в *****.

От страна на „П.Л.“ ЕООД е издадена фактура № **/**.**.****г. за услуга „П.Ф.Л.“, която обаче не носи подпис на представител на ответното 4 дружество и не е осчетоводена при него. Липсват доказателства за получаването на такава при ответника.

По делото не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод за уговорките между страните по повод на предмета на твърдяния договор. Не се установява нито периода на ползване, нито броя на футболистите и треньорите, нито количеството нощувки, съответно – осигурени закуски, обеди и вечери, вода за тренировките и срещите, нито цената, дължима за услугата. Представеният списък на футболистите и треньорите, които се намират на подготвителен лагер в хотел „П.“ – гр. Б., е подписан от старши треньора Е.В.. Този документ не изхожда от представител на ответното дружество, за да се приеме, че удостоверява неизгодни за ответника факти. Останалите доказателства, чрез които се цели да се установи ползване на услугата през юни 2014г. са публикации в четири сайта на различни електронни медии за провеждан лагер през юни 2014г. край Б. от футболния клуб. Това са частни свидетелстващи документи, които не изхождат от ответника, а и от тях не може да се установи съдържанието на отделните уговорки, формиращи съдържанието на твърдяното договорно правоотношение. В този смисъл настоящата инстанция споделя изводите на Окръжния съд относно доказателствената стойност на ангажираните писмени доказателства и намира оплакването за неправилното им възприемане за неоснователно.

С оглед на изложеното не може да се направи извод за наличие на договорно правоотношение между праводателя на ищеца и ответника с предмет: предоставена на ответника от „П.Л.“ ЕООД услуга – П.Ф.Л. в хотелски комплекс, находящ се в *****, проведен през месец юни 2014г., за което е издадена фактура №**/**.**.****г. и за която услуга страните да се договорили цена 57 400 лева.

Другите оплаквания на жалбоподателя във въззивната жалба са свързани с твърдения за допуснато процесуално нарушение относно недопускане на свидетелски показания. Настоящата инстанция намира и това оплакване за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК свидетелски показания са недопустими за установяване твърденията за съществуването на договорната връзка между страните, тъй като претендираното вземане надхвърля 5 000 лева. Жалбоподателят се позовава 5 на съдебна практика, според която прли спор за отделни елементи от съдържанието на договора, свидетели са допустими. В случая обаче ответното дружество оспорва наличието на договорно правоотношение, не признава съществуването на твърдяния договор изобщо. Твърди, че не постигано съгласие по такава сделка. Ето защо не може да се говори за спор по отделни елемеинти от договора или спор по изпълнението на един безспорно сключен договор. Свидетелски показания, чрез които се цели да бъде установен договор с всичките му съществени елементи при цена на същия 57 400 лева, са недопустими с оглед разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК. Не са налице изключенията по чл.165 ал.1 и 2 от ГПК. Затова и не е налице твърдяното процесуално нарушение.

Въз основа на така събраните доказателства претенцията на „П.Г.“ ЕООД за осъждане на ответника да му заплати сумата 57 400 лева, представляваща цена на предоставена на ответника от „П.Л.“ ЕООД услуга – П.Ф.Л. в хотелски комплекс, находящ се в *****, проведен през месец юни 2014г., за което е издадена фактура №**/**.**.****г. и което вземане е прехвърлено на ищеца с договор от 23.06.2017г., се явява неоснователна.

Като такава същата подлежи на отхвърляне.

С оглед неоснователността на главния иск, като неоснователен подлежи на отхвърляне и акцесорния такъв за заплащане на 17 475.10 лева, представляваща обезщетение за забава изплащането на главницата за периода от 16.05.2016г. до 16.05.2019г.