Решение № 3 от 09.02.2024, Районен съд - Крумовград

РЕШЕНИЕ

№3 гр.*** 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***** в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Ил. Йорданов при участието на секретаря Емилия В. Василева като разгледа докладваното от Иван Ил. Йорданов Административно наказателно дело № 20235130200042 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-2300164 от 10.08.2023г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.4 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 15 000 лв. на „******, с ЕИК *****, в обект: „****“, намиращ се ****** за нарушение на чл.63 ал.2, във връзка с чл.63 ал.1 от КТ извършено на 15.06.2023 г.

Жалбоподателят „****** счита наказателното постановление за незаконосъобразно, издадено при съществени административнопроцесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че необосновано била ангажирана административнонаказателната му отговорност като работодател. Нарушението не било извършено в условията на повторност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. Т. Б. , която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В ход по същество пледира да се уважи жалбата по изложените в нея съображения, които се потвърждават от събраните по делото доказателства. Моли съда да отмени като незаконосъобразно обжалваното наказателното постановление, като претендира и за присъждане на направените по делото разноски. Депозирала е и писмена защита, в която излага подробни съображения.

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител юрк.

Карагеоргиев оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Депозирал е и писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт. Моли на основание чл.63, ал.3 вр. ал.5 от ЗАНН вр. чл.143, ал.4 от АПК да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия орган.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На 15.06.2023 г. свидетелите Е. Ю. и Х. Ч. - инспектори в ДИТ- Кърджали, извършили проверка по работни места в обект „****“, намиращ се в гр*** експлоатиран от *****. На посочената дата в 13:00 часа по време на проверката те установили лицето Р. И.

1

К., която осъществявала трудова дейност, като шивач , шиела изделия от кожа на шевна машина позиционирана на първа линия на седми ред в шивашкия цех.. В декларация, която контролните органи й предоставили, Р. И. К. декларирала писмено, че работи в обекта на контрол от 15.06.2023 г. от 08:00 часа и ще работи до 17:00 часа, с договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лева и почивни дни събота и неделя. В точка 10 от декларацията тя декларирала, че на 15.06.2023 г. е започнала работа в 08:00 часа. На 19.06.2023 г. проверката продължила и по документи в Д„ИТ” гр.Кърджали. Там бил представен трудов договор №23 от 15.06.2023 г., с който Р. И. К. била назначена на длъжност „шивач“ при работодателя „****** гр. ***** в условията на пълно работно време (8 часа дневно) срещу договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер 780.00 лева.. Според справката по чл.62, ал.5 от КТ, трудовият договор бил регистриран на 15.06.2023 г. в 16:07:04 часа, което било след извършената по работни места проверка в контролния обект на 15.06.2023 г. в 13:00 часа.

За констатираното нарушение на 10.07.2023 г. срещу дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, без да е посочено че е налице повторност на същото. Същият бил връчен на упълномощено лице на дружеството К.В.С., който го подписал с възражение.

На 10.08.2023 г. наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.416 ал.5, във вр. с чл.414 ал.4 от КТ наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция” в размер на 15 000 лв. за нарушение на чл.63, ал.2, във връзка с чл.63, ал.1 от КТ.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели Е. Ю. и Х. Ч., на които съдът дава вяра изцяло, тъй като са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Те са очевидци, извършили проверката по работни места и установили лицето Р. И. К. да извършва трудова дейност на обекта, стопанисван от жалбоподателя. Те не само са възприели непосредствено лицето да работи за дружеството, но и са събрали писмено данни за това от самия работник, който писмено е декларирал, че работи в проверявания обект, описвайки и основните елементи на трудовото правоотношение. Не се установи и по някакъв начин да са пристрастни или заинтересовани от изхода на настоящия спор. Същите се потвърждават напълно и от всички приложени по делото писмени доказателства.

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава напълно и от приложените по делото писмени доказателства Акт за установяване на административно нарушение №092300164 от 10.07.2023 г.; Протокол за извършена проверка № ПР2322748 / 10.07.2023 г.; призовка на осн. чл.45, ал.1 от АПК; декларация, съдържаща сведения по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 15.06.2023 г. от Р. И. К.; уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, обяснение от Р. М. – управител, трудов договор №23/15.06.2023 г., справка от 15.06.2023 г. за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, служебна бележка от №23 от 15.06.2023 г. за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на лицето, молба за започване на работа от Р. К., длъжностна характеристика на длъжността „шивач мъжко /дамско облекло“, справка от ТР относно актуалното състояние на *****, искане за сключване на споразумение по чл.415г от КТ/чл.58г от ЗАНН по АУАН №092300115/12.05.2023 г., АУАН №09-2300115 / 12.05.2023 г., споразумение по АУАН №09-2300115/12.05.2023 г., платежно нареждане за платена сума по сключеното споразумение и Решение за одобряване на сключеното споразумение.

По делото бяха събрани още гласни доказателства – свидетелски показания дадени от Р. И. К. и Р. а. М., които обаче настоящата инстанция не кредитира изцяло в частта им, в която отричат да е било налице допуснато нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя поддържайки защитната му теза тъй като Р. М. е управител на дружеството и е служебно ангажирана да защитава интересите му, а Р. И. К. е работила преди това при 2 жалбоподателя, напуснала е и впоследствие отново е започнала работа там по време на проверката, както и след това и поради това подкрепя защитната му теза и освен това техните показания не са еднопосочни и не се подкрепят от събраните по делото доказателства, в т.ч. и от писменото сведение от 15 .06. 2023 г. на Р. М., в което тя изрично сочи, че Р. К. е дошла днес в 8 часа на работа като шивачка и декларацията, съдържаща сведения по чл.402 от КТ дадени саморъчно от Р. К..

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

Според разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му е предоставил документите по ал.1 от посочения текст. Чл.63, ал.1 от КТ изисква от работодателя да представи на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Цитираната норма на чл.62, ал.3 предвижда, че работодателя или упълномощено от него лице в тридневен срок от сключване на договора трябва да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП.

От приобщените по делото гласни и писмени доказателства се установи, че жалбоподателя е осъществил състав на административно нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, тъй като на 15.06.2023 г. е допуснал до работа Р. И. К., преди да й връчи копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Такова уведомление не й е било предоставено, защото видно от приложената справка, все още не е било подадено от работодателя. Безспорно е, че уведомлението за сключения трудов договор е подадено до ТД на НАП на 15.06.2023 г. в 16:02:30 часа, а това следва часа на проверката по работни места, при която лицето вече е било установено да работи. В случая са неоснователни твърденията на жалбоподателя, че АНО не е доказал извършено от него нарушение.

За извършеното нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ законодателят, с разпоредбата на чл.

414, ал. 3 от КТ, предвижда наказание „имуществена санкция“ в размер от 1500 лева до 15 000 лева, като с разпоредбата на чл. 414, ал. 4 от КТ, за повторно нарушение по ал. 1 и ал. 3, се предвижда наказание „имуществена санкция“ в размер от 15 000 лева до 20 000 лева.

Съгласно чл. 416, ал. 8 от КТ, нарушението е повторно, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.

Жалбоподателят в случая е наказан за нарушение, извършено при условията на повторност. С оглед възприетата от наказващия орган правна квалификация - чл. 414, ал. 4 от КТ и доколкото се отнасят до обективен признак от състава на нарушението, обстоятелствата, сочещи повторност, следва да се съдържат в акта за установяването му, съобразно разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН. Такива констатации в обстоятелствената част на акта липсват и следователно с обжалваното наказателно постановление е наложено наказание за деяние, което не е установено по надлежния ред и по същото жалбоподателят не се е защитавал в административнонаказателното производство. Констатациите в акта за установяване на административно нарушение сочат наличие на елементите от основния състав на нарушението, очертан с нормата на чл. 414, ал. 3 от КТ.

В предвид на гореизложеното и съобразявайки разясненията, дадени с т. 2 на Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., в правомощията на районния съд е да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо 3 нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

С оглед на констатираното нарушение, в случая е законосъобразно да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на „****** гр. ***** на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ.

Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати други нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които евентуално да обуславят отмяната му като в тази връзка са неоснователни възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснати такива. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Нарушението с изключение на липсата на описание за повторност в АУАН е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че съставеният АУАН не е надлежно предявен на нарушителя, чрез изрично упълномощено от него за това лице по реда на чл.43, ал.4 и ал.5 от ЗАНН тъй като на лицето К.В.С., на което е бил предявен, изрично е отбелязало, че е упълномощено с пълномощно с рег.№2189/14.02.