Решение № 1709 от 27.11.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1709 гр. Русе, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20254520102341 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид:

Производството е с правна квалификация чл.220, ал.1 от КТ.

Ищецът „************“ ЕООД, ЕИК *********** твърди, че по силата на трудов договор № **************г. ответника Г. Б. Н. била негов работник по безсрочен трудов договор и заемала длъжността „машинен оператор“, считано от 23.03.2015г. В трудовия договор срокът на предизвестието за прекратяването му бил уговорен на 45 календарни дни в полза на двете страни.

Твърди, че със Заповед № ************** г. било прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 15.08.2022 г. на основание чл.

326, ал. 1 от КT - по писмено заявление от Г. Н. за едностранно прекратяване на безсрочният й трудов договор. Г. Н. подала заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение на 09.08.2022 г., като поискала то да бъде прекратено считано от 15.08.2022 г. Заповедта била връчена лично на работника 12.08.2022 г. Същата не била оспорена от него и била влязла в сила.

Твърди, че до настоящия момент работникът не е изплатила неотработената част от 40 дневното предизвестие. Поради това за ищеца възниквал правен интерес да търси обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ. Твърди, 1 че размерът на обезщетението за неспазване на срока за предизвестие от 40 календарни дни, от които 28 работни, е 1409,80 лева. Същият бил формиран по реда на чл.228, ал.1 от КТ, а именно последното брутно трудово възнаграждение на работника за месец юни 2022 г. Заявява, че същото е формирано по следния начин: основното възнаграждение за юни 2022 г. било в размер на 1057,00 лева за работен месец от 22 работни дни и допълнително трудово възнаграждение за стаж и професионален опит – 50,74лева или общо 1107,74 лева. Среднодневният размер на обезщетението за един работен ден се явявал 50,35 лева / 1107,74 лв. разделено на 22 работни дни/. Размерът за 28 работни дни бил 1409,80 лв./ за периода от 40 календарни дни, от 15.08.2022г. до 25.09.2022г.,вкл. имало 28 работни дни, затова 50,35 лв.х 28 р.д/.

Моли съда да уважи предявения иск и на основание чл.220, ал.1 от КТ да осъди Г. Б. Н., EГН **********, да заплати на „************“ ЕООД, ЕИК *********** сумата от 1409,80 лв. обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, както и законна лихва върху обезщетението от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. Претендира направените деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника. Счита предявения иск за неоснователен.

Не оспорва съществувалото между страните трудово правоотношение.

Твърди, че ответницата е погасила дължимото обезщетение за неспазеното предизвестие чрез прихващане. От представените по делото доказателства се установявало, че тя е дала съгласие да се извърши прихващане между дължимото от нея обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ и дължимото от работодателя трудово възнаграждение към датата на прекратяване на трудовия договор. Поради това счита, че претендираното вземане е изцяло погасено. Моли съда да отхвърли предявения иск.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, а видно от представените писмени доказателства, ответникът Г. Б. Н. е била назначена на длъжност „машинен оператор“ по силата на срочен трудов договор № ********* г. с трудово възнаграждение от 657,00 лева. В него било договорено предизвестие при прекратяване на трудовия договор в полза на двете страни от 45 дни.

2

На 09.08.2022 г., ответникът Г. Б. Н. подала до работодателя заявление, в което заявила, че желае трудовото й правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, считано от 15.08.2022 г. Със същото предизвестие декларирала, че е запозната и приема да изпълни задължението си по чл. 220, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение в случай, че не спази срока на предизвестието, както и че е съгласна същото да бъде прихванато от трудовото възнаграждение при прекратяване на трудовото правоотношение.

Със Заповед № ************** г. на работодателя „************“ ЕООД било прекратено трудовото правоотношение с ответницата на основание чл.

326, ал. 1 от КТ, считано от 15.08.2022 г. В самата заповед било посочено изрично, че работникът дължи обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазения срок на предизвестие от 40 календарни дни – 1476,98 лева.

При така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.220, ал.1 КТ в размер на 1409,80 лева е основателен и доказан.

Съгласно разпоредбата на чл. 220, ал. 1 КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

Неспазването на срока на предизвестието означава, че някоя от страните по трудовото правоотношение решава да не изчака неговото изтичане, а то да бъде прекратено преди този момент. Ако страната в трудовото правоотношение реши да се възползва от тази законова възможност, то трудовият договор се прекратява в деня на изтичане на тази част от срока на предизвестието, който страната, поискала прекратяването на договора преди изтичането на срока на предизвестието, е посочила. Следователно, меродавен е моментът на прекратяването на трудовото правоотношение, посочен от страната, която е поискала прекратяването му чрез неспазване срока на предизвестието. В случай, че предизвестие по силата на закона се дължи, но страната заяви, че не желае срокът да бъде спазен изобщо, то трудовото правоотношение се прекратява в момента на достигане на изявлението до другата страна, или в момента, който страната е определила като дата на 3 прекратяване на трудовото правоотношение и страната дължи заплащане на обезщетение по чл. 220 КТ.

В случая ответницата е поискала прекратяване на трудовото правоотношение преди изтичане на срока на предизвестие от 45 дни, уговорен в трудовия договор № ********* г., което се установява от представените по делото доказателства и който факт не се оспорва от особения представител.

Видно от попълненото от ответника заявление, тя изрично е посочила, че желае прекратяване на трудовото правоотношение на 15.08.2022 г. Видно от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е същото се прекратява, считано от дата 15.08.2022 г.

По делото не се оспорва размера на дължимото от ответника обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ от 1409,80 лева, формирано по реда на чл.

228, ал. 1 от КТ. Поради това и съдът не е възлагал допълнителна доказателствената тежест в тази насока. Единственото възражение на представителя на ответника е, че вземането е погасено с прихващане.

Доказателства обаче в тази насока ответника не представи, доколкото негова е доказателствената тежест да установи всички наведени възражения, включително твърдяното прихващане.

Поради това съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан.

Върху главницата следва да се присъди законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 16.04.2025 г. до окончателното й изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК , ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна сумата 506,36 лева, представляваща направените разноски по делото, от които 450,00 лева за адвокатско възнаграждение и 56,36 лева за платена държавна такса, съгласно представения списък на разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Г. Б. Н., ЕГН **********, с адрес с. *************, община Русе, ул. ************ да заплати на „************“ ЕООД /с предишно наименование „МОНТЮПЕ“/, с ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, бул.„*************“ 8А, 4 представлявано от Л.А. сумата от 1409,80 лева /хиляда четиристотин и девет лева и 80 ст./ – обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл. 220, ал. 1 от КТ, ведно със законна лихва, считано от дата на подаване на исковата молба – 16.04.2025 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Г. Б. Н., ЕГН **********, с адрес с адрес с. *************, община Русе, ул. ************ да заплати на „************“ ЕООД /с предишно наименование „МОНТЮПЕ“/, с ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, бул.„*************“ 8А, представлявано от Л.А. сумата от 506,36 лева, представляваща направените разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Русе, в двуседмичен срок, от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5