Определение № 1013 от 08.04.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 899/2025
- Вид
- Определение № 1013
- Подписан
- 08.04.2025
- В сила
- 08.04.2025
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Иванка Петрова Гоцева, Николай Колев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1013 гр. Пловдив, 08.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500899 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 вр.чл. 248, ал.3 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на „Кредирект“ ЕООД, ЕИК:
20702290, чрез пълномощника адв. Х. М. Г. - САК, срещу Определение № 1217/27.01.2025г., постановено по гр.д. № 380/2024г. на Районен съд Пловдив, III гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на постановеното по същото дело решение № 4055/17.10.2024г. в частта за разноските. Определението се обжалва като неправилно. Навеждат се оплаквания, че ищецът Т. К. Т. не бил материално затруднен, поради което не му се следвало безплатно представителство и съдействие от адвокат по реда на чл. 38 от ЗАдв. Твърди се, че първостепенният съд неправилно е оставил без уважение искането на жалбоподателя за събиране на доказателства, чрез които да докаже липсата на материална затрудненост на насрещната страна. По същество от въззивния съд се иска да отмени обжалваното определение и да измени решението на районния съд, в частта за разноските, като остави без уважение искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., а в условията на евентуалност да намали неговия размер.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата адв. Д. С., като пълномощник на Т. К. Т., е подал отговор, в който поддържа становището за неоснователност на частната жалба, съответно за правилност на обжалваното определение. Цитира съдебна практика на ВКС.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правнорелевантни факти, приема от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което жалбата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С решение № 4055/17.10.2024г. /поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 357/27.01.2025г./, постановени по гр.д. № 380/2024г., РС Пловдив, III гр.с., е прогласил на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр.чл. 19, ал. 5, 1 вр.ал.4 от ЗПК нищожността на клаузата на чл. 18, ал.1 от Договор за потребителски кредит № ***/02.12.2023г., сключен между Т. К. Т. ЕГН ********** като заемател и „Кредирект“ ЕООД с ЕИК 207024290 като заемодател, предвиждаща заплащане на неустойка в размер от 2203,47 лева при непредоставяне на обезпечение по договора от страна на заемателя, поради това че с включването на размера на неустойката в годишния процент на разходите по договора, същият надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Със същото решение по насрещния иск ПРС е осъдил Т. К. Т. да заплати на „Кредирект“ ЕООД, на основание чл.240, ал.1 вр.чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 23 от ЗПК, сумата от 1345,17 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № ***/02.12.2023г., сключен между страните. Съдът се е произнесъл и в частта за разноските по първоначалния и насрещния иск.
Така „Кредирект“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца по първоначалния установителен иск сумата от 88,14 лв. - платена държавна такса, а на процесуалния му представител адв. Д. Б. С. сумата от 400 лв. - адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.38, ал.2 ЗА. При определянето му ПРС е съобразил цената иска – 2203.17 лева, както и фактическата и правна сложност на делото. Взел е предвид и обстоятелството, че производството е приключило в едно съдебно заседание, по което не са изслушвани свидетели или вещи лица, поради което е присъдил адвокатско възнаграждение от 400 лева.
Недоволен от решението в частта му за разноските, ответникът по установителния иск „Кредирект“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Х. М. Г., е депозирал молба по чл. 248 от ГПК, с искане да се измени решението, като не се присъжда адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на противната страна.
С обжалваното определение ПРС е оставил без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК. Изложил е мотиви, че страните по договора за правна защита и съдействие са уговорили правната помощ да бъде безплатна, като съдът не дължи преценка дали са налице предпоставките за оказването й, независимо от основанието за предоставянето й. В този смисъл е цитирал практика на ВКС.
Въззивната инстанция споделя изводите на първостепенния съд.
Действително са налице противоречиви разрешения в постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК съдебни актове на ВКС, като някои от съставите приемат, че съдът извършва преценка за наличието на основанието за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА с оглед данните по делото, които го опровергават, други приемат, че само при наличието на спор между страните съдът извършва преценка за наличието на основанието за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, а трети – че изявленията за наличието на конкретно основание за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Настоящият съдебен състав приема, че съдът няма право на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл.
38, ал. 2 от същия закон. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. предвижда на представлявалия безплатно спечелилата страна адвокат да се присъди съответно възнаграждение при обективирането на две предпоставки: да е 2 оказана безплатна адвокатска помощ на някое от предвидените основания и насрещната страна да е осъдена за разноски. Посочването на основанието за безплатно предоставяне на адвокатско съдействие /представен е договор за правна защита и съдействие от 09.01.2024г. между адвокат и клиент, приложен на л. 23 от първоинстанционното дело, от който се установява, че основанието да се предостави безплатна правна помощ е по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА – на материално затруднено лице/ се явява достатъчно за приложението на посочената разпоредба. Основанията, предвидени в т. 1-3 на ал. 1 на чл. 38 от ЗАдв. лежат на плоскостта на договорната връзка адвокат-доверител и не са предмет на изследване от съда при преценката за разпределение на отговорността за разноски. Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда, дори и при депозирано от другата страна възражение за липса на основанието по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. и ангажирани по него доказателства, какъвто е и настоящият случай. Решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. Ето защо, наведените в тази насока доводи на частния жалбоподател се явяват неоснователни.
По отношение на въведеното в условията на евентуалност възражение за прекомерност на определеното от районния съд адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗА, ПОС намира, че първоинстанционният съд е съобразил Решение от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 на СЕС и е определил справедлив размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по първоначалния и ответник по насрещния иск в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от упълномощения адвокат процесуални действия /в същия смисъл са определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение и определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение/.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а жалбата - оставена без уважение като неоснователна.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1217/27.01.2025г., постановено по гр.д. № 380/2024г. на Районен съд - Пловдив, III гр. състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3