Решение № 183 от 24.04.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Перник, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Диана Мл. Матеева при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20231700500055 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е във връзка с въззивна жалба, депозирана от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, чрез М. М. – гл. юрисконсулт при Областно пътно управление, с адрес на Управлението: гр. Перник, ул. „Софийско шосе“ № 31 срещу Решение № 131/17.10.2022г., постановено по гр. дело № 507/2022г. по описа на Районен съд – гр. Радомир, в частта, с която Агенция „Пътна Инфраструктура“ София, с ЕИК: 000695089, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Македония“ № 3 е осъдена да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Армеец“, с ЕИК: 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Стефан Караджа“ № 2, сума в размер на 2433,20 лева (две хиляди четиристотин тридесет и три лева и двадесет стотинки), представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” и „Злополука“ на МПС във връзка с щета № *** за причинени имуществени вреди на лек автомобил, марка и модел „БМВ 750“, с peг.

№ ***, в резултат на настъпило ПТП на ***, мораторна лихва в размер на 741,44 лева (седемстотин четиридесет и един лева и четиринадесет и четири стотинки) за периода от 10.06.2018 г. до 10.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.06.2021 г. до окончателното ù изплащане.

Съдебното решение в частта, в която е отхвърлен иска за главница за разликата 1 между сумата от 2433,20 лева (две хиляди четиристотин тридесет и три лева и двадесет стотинки) до пълния предявен размер от 2435,26 лева (две хиляди четиристотин тридесет и пет лева и двадесет и шест стотинки), както и за мораторна лихва за забава за разликата между сумата от 741,44 лева (седемстотин четиридесет и един лева и четиринадесет и четири стотинки) до пълния предявен размер от 742,14 лева (седемстотин четиридесет и два лева и четиринадесет стотинки) е влязло в законна сила, доколкото ответникът няма правен интерес от обжалването му.

Във въззивната жалба по подробни съображения се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с действителното правно положение. Жалбоподателят счита, че по делото липсват доказателства за претърпяно ПТП, а именно: протокол за ПТП, изготвен от органите на МВР, от който да е видно при какви обстоятелства е станало събитието, в следствие на което лекия автомобил е претърпял повреди, както и че липсват доказателства за това, че става въпрос за участък от републиканската пътна мрежа. Счита, че липсват и доказателства за това, че е налице дупка върху пътното платно. Жалбоподателят не счита, че заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ не доказва по ясен и категоричен начин дали ищецът по делото е управлявал МПС с несъобразена скорост и дали само и единствено тя е причината за ПТП. Счита, че не установява и други релевантни за спора на делото факти. В заключение възразява и срещу извода на съда, че в случая не се доказва съпричиняване от страна на ищеца, доколкото последният е имал неправомерно поведение на пътя. Счита, че АПИ е спазила „дължимата грижа“ и не е налице неправомерно бездействие от нейна страна. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателя, чрез юрк. М., пледира за уважаване на въззивната жалба по съображенията, изложени във въззивната жалба. Претендира и разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемото дружество, чрез нарочна писмена молба, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и като такова иска да бъде оставено в сила. Претендира разноски

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

2

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд - гр. Радомир, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

По конкретно наведени оплаквания във въззивната жалба, съдът намира следното:

Районен съд – Радомир е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.

422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК, вр. чл. 410 ал. 1 т. 2 КЗ, вр. чл. 49 вр. чл. 45 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ дължи на ЗАД „Армеец“ сумата от 2435,26 лева, представляваща главница за дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до датата на окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 742,14 лева за периода от 10.06.2018г. до 10.06.2021г., както и направените съдебно-деловодни разноски.

Оплакванията във въззивната жалба касаят механизма на процесното ПТП, като жалбоподателя счита, че същия не е установен по категоричен и безспорен начин.

От изслушана и приета в хода на първоинстанционното производство съдебноавтотехническа експертиза се установява, че възможният механизъм, при който увреждането по джантата и гума е настъпил, изисквал преминаване на МПС с предната му лява гума по левия ръб на сравнително недълбока неравност, като скоростта на МПС е могла да бъде в широк диапазон. Установява се, че при движение в тъмната част от денонощието (по данни на водача на МПС – „тъмно“) и множеството отблясъци от светлините на самия автомобил, се затруднява възприемането на неравностите по пътя, още повече, при неравност, запълнена с вода, когато е практически невъзможно да се определи състоянието на пътната настилка. Вещото лице изрично е посочило, че въз основа на наличните данни скоростта на автомобила към момента на ПТП категорично не може да бъде определена по аналитичен път, като е уточнило и обстоятелството, че увреждания, като процесното, е възможно да бъдат получени както при висока скорост на движение, така и при много ниска. Вещото лице е уточнило още, че при механизъм на ПТП като установения с експертизата настъпват именно деформации по колелото на МПС, изразяващи се в частично разрушена структура на борда /разкъсване/ на гумата и охлузване по джантата, и двете с направление по обиколката на съответното колело.

Разпитано в качеството на свидетел е лицето И.В.И., който е заявил, че времето по време на процесното ПТП е било дъждовно. Свидетелят си спомня, че е пътувал заедно с водача на процесното МПС – И.В.Я. от гр. *** посока с. ***, като пътят бил в „окаяно“ състояние. Свидетелят посочва, че при избягване на една дупка, Я. влязъл в друга дупка, при което спукал джантата и гумата на автомобила. Уточнява, че инцидента се е случил в близост до с. ***., през деня и при силен валеж. Свидетеля 3 заявява, че водачът е управлявал автомобила с не повече от 50 км. ч., като след пътнотранспортното произшествие сменили гумата на автомобила, прибрали се и веднага отишли при застрахователя.

При тези писмени и гласни доказателства, настоящия съдебен състав намира, че правилно районният съд е приел в изводите си, че механизма на настъпилото ПТП е установен по безспорен и несъмнен начин – преминаване на автомобила през необозначена неравност по пътното платно – дупка, вследствие на което настъпват увреждания по автомобила – спукана предна лява джанта и гума на автомобила.

Изплатените от застрахователя щети по автомобила марка „БМВ“ кореспондират напълно на механизма на настъпилото произшествие и са установени по размер чрез изслушаната съдебно-автотехническа експертиза. Констатациите на вещото лице и свидетелските показания са непротиворечиви и кореспондиращи както помежду си, така и с останалия доказателствен материал, сред който и уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“, установяващо датата на осъществяване на произшествието – ***, поради което няма причина същите да не бъдат кредитирани като достоверни.

Същевременно, съгласно чл.8, ал.2 от Закона за пътищата, републиканските пътища са изключителна държавна собственост, а съгласно чл.30 от Закона за пътищата, Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В т. 13 от §1 на ДР на ЗП е посочено, че "Ремонт на пътищата" е дейност по възстановяването или подобряването на транспортно-експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението, а в т.14 от §1 на ДР на ЗП, е записано, че “поддържане на пътищата” е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Въззивникът Агенция "Пътна инфраструктура" не е доказал по делото, че е изпълнил задължението си да поддържа пътя. Поради това съдът намира, че гаранционно-обезпечителната отговорност на АПИ правилно е била ангажирана по иска, тъй като с оглед установения механизъм на пътното произшествие, същото е следствие от преминаване на автомобила през необозначена неравност по пътното платно на път от РПМ, следствие на което настъпват увреждания по автомобила – спукана предна лява джанта и гума.

Предвид изложеното, неоснователни са възраженията на въззивника, че по делото не е установен механизма на настъпване на процесното ПТП и че не била доказана връзката между ПТП и претендираните щети на автомобила. Неоснователно е и възражението, че няма протокол за ПТП. Съгласно чл.6, т.4 от НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция", и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС. В случая произшествието е такова, че не се посещава от органите на МВР - "Пътна полиция", съгласно цитираната норма. Настъпването на ПТП се установява с показанията на разпитания пред Районен съд – Радомир свидетел, а механизмът на ПТП се установява и със заключението на съдебната автотехническа експертиза.

4

Пернишкия окръжен съд намира за неоснователни възраженията на въззивника за съпричиняване на вредите от водача на автомобила, поради противоправно поведение на водача, включително нарушаване на чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като по делото от страна на ответника (в чиято доказателствена тежест е да докаже възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил) не са ангажирани никакви доказателства в тази насока.