Решение № 388 от 31.10.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 112/2024
- Вид
- Решение № 388
- Подписан
- 31.10.2024
- В сила
- 18.03.2025
- Състав
- Нестор Спасов Спасов, Меденка Минчева Недкова, Емилия Атанасова Брусева
Други актове по делото
- Протокол № 241 от 13.05.2024 · Нестор Спасов Спасов, Меденка Минчева Недкова, Емилия Атанасова Брусева
- Протокол № 397 от 08.10.2024 · Нестор Спасов Спасов, Меденка Минчева Недкова, Емилия Атанасова Брусева
- Разпореждане № 1516 от 31.10.2024 · Меденка Минчева Недкова
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.297 · Граждански процесуален кодекс
- чл.77 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20а · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.193 · Търговски закон
- чл.197 · Търговски закон
- чл.215 · Търговски закон
- чл.630, ал.1 · Търговски закон
- чл.685 · Търговски закон
- чл.686 · Търговски закон
- чл.688 · Търговски закон
- чл.690 · Търговски закон
- чл.691 · Търговски закон
- чл.692 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 388 гр. Пловдив, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Нестор Сп. Спасов
Членове:
Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20245001000112 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №25/21.ІІ.2024год. постановено по т.д.
№2314/2022год. на І ТО на ВКС е отменено решение №193/19.ІV.2022год. по В.т.д.№17/2021год. на ПАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд. По въпроса, обусловил касационното обжалване на решението на ПАС, е даден следния отговор от ВКС: Силата на присъдено нещо на влязло в сила решение, постановено преди откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, с което са установени вземания на кредитор по отношение на длъжника, не се разпростира спрямо друг кредитор на длъжника, който не е страна и не е правоприемник на страните по делото или приобретател на вземането, и съдът не е длъжен да я зачете.
С решение №260131/26.ХІ.2020год. постановено по т.д.
№169/2018год. на Старозагорския окръжен съд е признато за установено, че „П Х“ АД /в несъстоятелност/ грВ., ЕИК ******* не дължи на „Е Х Л“ гр.Н., 1
**********регистрирано в регистъра на дружествата представлявано от Г. К. и М. М., следните вземания: с
№НЕ*****,
-вземане в размер на 6 267 250.46евро, с левова равностойност 12 257 676.47лв., представляващо обезщетение за неизпълнен договор, установено с решение по т.д.№4936/2011год. на СГС, VІ-8състав, -вземане в размер на 6 597 878.23лв., представляващо лихви за забава върху обезщетението за неизпълнен договор, установено с решение по т.д.№4936/2011год. на СГС, VІ-8състав,
-вземане в размер на 738 110.39лв., представляващо съдебни разноски, присъдени с решението по т.д.№4936/2011год. на СГС, VІ8състав и -вземане в размер на 34 319.11лв., представляващо съдебни разноски присъдени с решение по т.д.№83/2014год. на ОС- С. З..
Осъдил е „Е Х Л“ гр.Н., К. и „П Х“ АД /н/ грВ., ЕИК
******* да заплатят на „Н. К. З.“ ЕООД гр.София, ЕИК ***** сумата от 2 040лв. разноски по делото.
С допълнително решение №260034/29.І.2021год. постановено по т.д.№169/2018год. на Старозагорския окръжен съд „Е Х Л“ гр.Н., К. е осъдено да заплати по сметката на Старозагорския окръжен съд ДТ в размер на 196 279.84лв.
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№260898/25.І.2021год. е подадена от „Е Х Л“ гр.Н., **********регистрирано в регистъра на дружествата с №НЕ*****, представлявано от Г. К. и М. М., чрез пълномощниците му адв. Т. Т. и адв. Т. Г., и двамата от САК, срещу решение №260131/26.ХІ.2020год. по т.д.№169/2018год. на Старозагорския окръжен съд, с оплаквания за недопустимост, и при условие на евентуалностнеправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Моли въззивният съд да обезсили обжалваното решение като недопустимо поради липса на пълно и главно доказване от страна на ищеца „Н. К. З.“ ЕООД гр.София, че исковата молба е постъпила в срока по чл.694ал.6 ТЗ, както и поради обстоятелството, че за част от исковите претенции е налице влязло в сила решение, обвързващо всички кредитори на несъстоятелността, включително ищеца в настоящето производство. Недопустимо е решението и в частта, с която е прието 2 несъществуване на вземане на „Е Х Л“ за 34 319.11лв., представляващи присъдени разноски с влязлото в сила решение №314/25.Х.2016год. по т.д.
№83/2016год. на ОС- С. З., с което в грубо нарушение на императивната забрана за пререшаване на разрешен правен спор по чл.299ал.1 ГПК, въпросът за присъдените разноски на кредитора е пререшен. Ето защо решението на първоинстанционният съд следва да се обезсили като недопустимо и производството по делото да се прекрати. В случай, че въззивният съд намери решението на ОС- С. З. за допустимо, жалбоподателят моли да го отмени изцяло като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необоснованост, като постанови ново решение, с което отхвърли предявения иск по чл.694ал.3т.1 ТЗ, като неоснователен и недоказан. Сочи, че първоинстанционният съд не е зачел разпоредбата на чл.297 ГПК и влязлото в сила решение по т.д.№4936/2011год. на СГС, VІ-8състав, с което първите три вземания на кредитора „Е Х Л“ гр.Н., К. са му били присъдени, като обезщетение за неизпълнен договорспоразумение от 16.ХІІ.2009год., сключено с „П Х“ АД грВ.. Счита, че първоинстанционният съд е постановил решението при нарушение на диспозитивното начало /чл.6ал.2 ГПК/, по непредявени от ищеца с исковата молба основания, по недопустимо служебно въведен от състава на ОС- С. З. предмет на делото, в противоречие със съвкупния доказателствен материал по делото, при допуснати съществени процесуални нарушения /непълен и неточен доклад по делото, грубо нарушение на правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл.154ал.1 ГПК/ и нарушения на материалния закон и предпоставките за отговорността за обезщетение поради неизпълнение на споразумението от 16.ХІІ.2009год., както и противоречивите правни изводи относно елементите на фактическия състав за ангажиране на отговорността, и необоснованост.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „Е Х Л“ гр.Н., **********чрез пълномощниците му адв. Т. Т. и адв. Т. Г., е подал и въззивна жалба вх.
№262571/23.ІІ.2021год. срещу допълнителното решение
№260034/29.І.2021год. по т.д.№169/2018год. на Старозагорския окръжен съд, с оплаквания за недопустимост- постановено при липса на правораздавателна власт, при недопустимо служебно сезиране на съда и нарушение на императивната разпоредба на чл.248 ГПК. В случай, че въззивният съд намери допълнителното решение на ОС-С. З. за допустимо, жалбоподателят моли да 3 се отмени решението като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необоснованост. Сочи, че това допълнително решение е постановено при неправилни изводи за дължимостта на ДТ при уважаване на иск по чл.694ал.3 ТЗ и лицата, които са задължени субекти да я заплатят, както и при грубо нарушение на императивни процесуални правила, тъй като първоинстанционният съд няма право служебно да се самосезира, за да допълни постановеното първоначално решение и осъди само ответника „Е Х Л“ да заплати дължимата държавна такса, при условие, че с първоначалното решение е разпределил дължимите разноски между двамата ответници, които са задължителни другари.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ „Н. К. З.“ ЕООД гр.София, ЕИК
*****, представлявано от управителя Ц. Д., чрез пълномощника му адв. Е. П., подава отговор на въззивната жалба вх.№262218/16.ІІ.2021год., с възражения за нейната неоснователност. Счита, че не са налице твърдените от жалбоподателя основания за обезсилване на решението на ОС- С. З., тъй като срокът по чл.694ал.6 ТЗ е спазен и спазването му е установено по делото при условията на пълно и пряко доказване. Исковата молба е подадена по пощата на 21.VІ.2018год., в законоустановения срок по чл.694ал.6 ТЗ. Не са налице и другите основания, тъй като първоинстанционният съд правилно е изготвил проекто-доклад по делото, като се е позовал на законовата разпоредба на чл.691 ТЗ и е посочил, че кредиторът „Е Х Л“ гр.Н., К. следва да установи в настоящето производство отново вземанията си по основание и размер, защото решението по т.д.№4936/2011год. на СГС, VІ-8състав е постановено преди откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „П Х“ АД грВ. и без участие на синдика, поради което присъдените с това решение вземания подлежат на оспорване от другите кредитори в производството но несъстоятелност и следва да се докажат отново от кредитора „Е Х Л“.
Правилно е разпределена и доказателствената тежест между страните по делото, като първоинстанционният съд не е допуснал нарушение нито на чл.146ал.1 ГПК, нито на диспозитивното начало в процеса и се е произнесъл по предявения от кредитора „Н. К. З.“ ЕООД гр.София иск по чл.694ал.3т.1 ТЗ.
Счита за неоснователна и въззивната жалба срещу допълнително решение №260034/29.І.2021год. по т.д.№169/2018год. на ОС- С. З.. Съгласно разпоредбата на чл.77 ГПК съдът е длъжен да постанови решение за заплащане на дължимата ДТ, когато страна по спора остане задължена за 4 разноските. Затова допълнителното решение е допустимо, правилно и законосъобразно.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ адв. З. Н.- постоянен синдик на „П Х“ АД /н/ грВ., ЕИК ******* е подал отговор на въззивната жалба вх.
№265398/27.ІV.2021год., с възражение за нейната неоснователност. Счита, че решението на ОС-С. З. е правилно, обосновано и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, както и със задължителната съдебна практика. Правилно първоинстанционният съд е приел, че при предявен отрицателен установителен иск е налице особена хипотеза за разместена доказателствена тежест, при която ищецът следва да установи всички свои възражения срещу съществуването на отреченото право, а ответникът носи доказателствената тежест да докаже съществуването на вземането си. Неоснователни счита оплакванията на жалбоподателя за допуснато противоречие с материалния закон. От събраните по делото доказателства и заключенията на приетата СИЕ се установява, че „Е Х Л“ не е изпълнил задължението си по Споразумението от 16.ХІІ.2009год., а срокът за изпълнение на задълженията на „Е Х Лт“ е предхождащ срока за изпълнение на задължението на „П Х“ АД грВ.. Обстоятелството, че „Т. Т.“ АД гр.София е изпаднало в неплатежоспособност и по отношение на това дружество е открито производство по несъстоятелност не означава, че „Е Х Л“ е претърпяло вреда, която следва да бъде обезщетена от другия акционер- „П Х“ АД грВ.. Затова счита за правилен извода на първоинстанционния съд, че „Е Х Л“ не е изпълнил задълженията си по споразумението от 16.ХІІ.2009год., поради което и не следва да му се присъжда обезщетение за вреди по чл.79 във връзка с чл.82 ЗЗД. Допълнителното решение №260034/29.І.2021год. по т.д.
№169/2018год. на ОС- С. З. също е допустимо и законосъобразно, тъй като с него първоинстанционният съд е осъдил ответника „Е Х Л“ да заплати дължимата ДТ, в законоустановения по чл.694ал.7 ТЗ размер и съгласно изискванията на чл.77 ГПК.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ „П Х“ АД /н/ грВ., ЕИК *******, представлявано от членовете на СД Ц. Д. и А М не е подал отговор на въззивната жалба в законоустановения срок.
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана страна 5 и срещу подлежащи на обжалване актове на първоинстанционния съд.
Пловдивският апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбите доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.270ал.3 ГПК и чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:
Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано.
То е и допустимо решение, постановено при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила в частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.694ал.3т.1 ТЗ от кредитор с прието вземане „Н. К. З.“ ЕООД гр.София срещу приетите вземания на кредитора „Е Х Л“ гр.Н., **********установено с влязлото в сила решение по т.д.№ 4936/2011год. на СГС, VІ-8състав, а именно:
-вземане в размер на 6 267 250.46евро, с левова равностойност 12 257 676.47лв., представляващо обезщетение за неизпълнен договор, установено с решение по т.д.№4936/2011год. на СГС, VІ-8състав, -вземане в размер на 6 597 878.23лв., представляващи лихви за забава върху обезщетението за неизпълнен договор, установено с решение по т.д.№4936/2011год. на СГС, VІ-8състав,
Разпечатката съдържа 38 от 160 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/16223bdb-bdbd-459b-9572-04d9e4592081