Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1082 от 16.12.2024, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно гражданско дело 757/2024
Вид
Определение № 1082
Подписан
16.12.2024
В сила
16.12.2024
Състав
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПОЛЯ ДАНКОВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 145, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1082 гр. Ловеч, 16.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500757 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази:

Производство по чл. 413, ал. 2 от ГПК

Подадена е частна жалба № 7177/19.11.2024 г. от „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: ****, депозирана чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт И.

Т. Т., срещу Разпореждане № 3080/8.11.2024 г. по ч.гр.д.№ 1083/2024 г. на Районен съд – Тетевен, в частта в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжниците А. Г. Н. и Ц. Х.

В. за вземания за главница в размер на 1531,39 лева, неплатено договорно възнаграждение в размер на 1982,14 лева, дължимо за периода от 15.06.2023 г. до 3.07.2024 г., 638,13 лева лихва за забава от 16.01.2023 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 03.07.2024 г. (датата на предсрочна изискуемост) и законна лихва в размер на 471,74 лева, дължима от 03.07.2024 г. – датата на предсрочна изискуемост до 29.10.2024 г.Изключително подробно и обстойно мотивира становището си относно правомощията на заповедния съд в заповедното производство, неприложимостта на чл. 145, ал. 2 от ЗЗД, дължимостта на договорното възнаграждение при спазване на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, конкретния размер на ГПР, характеристиката на договорените допълнителни услуги, дължимостта на законната лихва от датата на предсрочна изискуемост. Моли въззивната инстанция да отмени разпореждането на ТРС в обжалваната част за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжниците А. Г. Н. и Ц. Х. В., като вместо него постанови да бъде издадена Заповед за изпълнение относно всички обжалвани вземания от „Профи кредит България“ ЕООД, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 1

ГПК и му се присъдят направените разноски за платена ДТ в размер на 15.00 лв. и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че настоящето производство е допустимо, тъй като жалбата е подадена от заявител, който има правен интерес от обжалване на съдебния акт. Атакуваното разпореждане е връчено на жалбоподателя на 13.11.2024 г. чрез ССЕВ г., а частната жалба е подадена на 19.11.2024 г. по куриер. Следователно е спазен едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 във връзка с чл. 413, ал. 2 от ГПК

Ловешки окръжен съд обсъди представеното заявление и процесуалните действия на заповедния съд и на молителя и счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Производството по ч.гр.д. № 1083/2024 г. по описа на Районен съд – Тетевен е образувано по подадено заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците А. Г. Н. с ЕГН ********** Ц. Х. В. с ЕГН ********** за следните суми: неплатена главница в размер на 4593,20 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 1982,14 лева, дължимо за периода от 15.06.2023 г. до 03.07.2024г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 1760,19 лева; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2222,24 лева; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 30.01.2023 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 500 лева, начислени на14.09.2023 г.; 638,13 лева лихва за забава от 16.01.2023 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 03.07.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост); законна лихва в размер на 471,74 лева, дължима от 03,07,2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до 29.10.2024 г.; законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, разноски за ДТ в размер на 243,95 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лв., и 80.00 лв. за подготовка на документи, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 13, ал. 2 от НЗПП.

Заявителят твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 40014461**** от 29.12.2022 г. за срок от 36 месеца с месечни вноски в размер на 363,68 лева и падежна дата всяко 15-то число на месеца. Позовава се на Общите условия, според които длъжника дължи предварително определено договорно възнаграждение в размер на неизплатената сума 1982,14 лева за периода от 15.06.2023 г. до 03.07.2024 г.

Посочва, че клиентите по Договор за потребителски кредит № 40014461**** са поискали закупили допълнителни услуги, възнаграждението за които е уговорено в договора и става изискуемо с неговото подписване.

Услугата Фаст е била предоставена на длъжниците и те са я използвали още при сключването на ДПК, като са получили приоритетно становище на искането за потребителски кредит и изплащане на потребителския кредит 2 преди клиентите, без закупена допълнителна услуга Фаст, като неизплатеното възнаграждение за закупената от длъжника и използваната вече допълнителна услуга Фаст е в размер на 1760,19 лева. Услугата Флекси предоставя право за едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента, което му е предоставено за целия срок на ДПК, като неизплатеното възнаграждение за закупената от длъжниците допълнителна услуга Флекси е в размер на 2222,24 лева.

Излага, че длъжниците не са изпълнили задължението, което са поели по договора, направили са 4 погасителни вноски и са изпаднали в забава.

Кредиторът е направил допълнителни разходи за извънсъдебно събиране на вземането, определени в Тарифа за таксите на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД. Поради това на 30.01.2023 г. са начислени суми за извънсъдебно събиране на вземането в остатъчен размер от 30 лева. В резултат на по-голяма забава при плащанията на погасителните вноски, на 09.10.2023 г. (изпадане в забава по-голяма от 90 календарни дни) са начислени суми за извънсъдебно събиране на вземането в остатъчен размер от 500 лева. Сочи, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем от страна на „Профи кредит България“ ЕООД на 03.07.2024 г., за което длъжниците са уведомени с нарочно писмо.

ТРС е постановил разпореждане №3026/31.10.2024 г. с което е оставил без движение заявлението до отстраняване на следните нередовности: да се уточни размера на целият кредит, срока на кредита, с кой кредит е рефинансиран, кога е следвало същият да бъде изплатен, как е формирана главницата и какви компоненти образуват всяка едно от погасителните вноски, как е формирано договорното възнаграждение от 1982,14 лв и има и заплатени месечни вноски по кредита, ако има колко и какви компоненти влизат в тях, кога е уведомен солидарният длъжник Ц. В. за предсрочната изискуемост на кредита и получил ли е уведомлението за предсрочна изискуемост.

Подадена е молба с вх.№6842/21.10.24 г. от Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *******, с която той отстранява нередовностите, като посочва, че сумата по кредита е 5000 лв, като с част от нея е поискано да бъде извършено рефинансиране по друг договор, който А. Н. е сключила с кредитора №4001041****, като е посочена сумата за рефинансиране 3556,89 за срок от 36 месеца, последната вноска е с дата 15.01.2026 г., а чистата сума, която е отпусната в заем е 5000 лв. Твърди, че не се дължи договорно възнаграждение върху сумата, предоставена за допълнителни услуги, а е начислено само върху главницата. Излага, че А. Н. е заплатила общо 1531,39 лв, като с нея е погасена сума в размер на 1472,29 лв по погасителен план, а от шестата вноска са погасени 17,57 лв и от лихвите са просрочие-19,10 лв. и 40 лв. такса, начислена по Тарифата. Заявява, че счита договорът за прекратен автоматично, за което Ц. В. е уведомен на посочения от него адрес предвид факта, че А. Н. е получила лично уведомителното писмо, тъй като В. е отсъстващ от адреса, посочен от него в договора.

С Разпореждане № 3080/08.11.2024 г. по ч.гр.д.№ 1083/2024 г. Районен 3 съд – Тетевен е уважил частично заявлението по чл. 410 от ГПК на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *******, срещу длъжниците А. Г. Н. с ЕГН ********** и Ц. Х. В. с ЕГН ********** и издал заповед за изпълнение за сума в размер на 3468,61 лв. главница, ведно със законната лихва от 30.10.2024 г. до изплащането й, ДТ 69,37 лв. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение и е отхвърлил заявлението за главница 1531,39 лв, неплатено договорно възнаграждение в размер на 1982,14 лева, дължимо за периода от 15.06.2023 г. до 03.07.2024г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 1760,19 лева; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2222,24 лева; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 30.01.2023 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 500 лева, начислени на14.09.2023 г.; 638,13 лева лихва за забава от 16.01.2023 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 03.07.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост); законна лихва в размер на 471,74 лева, дължима от 03,07,2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до 29.10.2024 г.

В мотивите на обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че посочения в договора процент на годишните разходи е много по-висок, тъй като в него не са включени сумите от допълнителните услуги и такси, а наред с това клаузите, касаещи възнагражденията за закупени пакети Фаст и Флекси са нищожни, като противоречащи на чл.10а от ЗПК. Посочва се, че общо двете допълнителни услуги и таксите по тарифата възлизат на около 90% от главницата по кредита. Направил е извод за недействителност на договора, по който се търси изпълнение и е присъдил само размера на чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита, като е приспаднал предложеното изпълнение, вкл. по недействителните уговорки.

В разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК е предвидена задължителна проверка от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед за изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от такива в договорите, сключени с потребител, какъвто е и процесния договор за потребителски кредит, сключен с длъжника А. Г. Н. с ЕГН ********** и солидарния съдлъжник Ц. Х. В. с ЕГН **********, имащи качеството потребител. При наличие на неравноправна клауза и ако искането се основава именно на нея, респ. е налице вероятност за това, съдът отхвърля изцяло или частично искането, съгласно посочената разпоредба.

В представения договор за потребителски кредит не е посочено ясно и разбираемо съдържанието по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, касаещо годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като не се сочат и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая са включени само лихвения процент на ден, годишния лихвен процент, ГПР на кредита и общата дължима сума по 4 кредита, но не е описана методиката на формиране на ГПР – какви компоненти се включват в него и как е формиран размер от 49.19 %. След като разходът е вписан при липса на яснота по начина, конкретизиран в ЗПК, то очевидно кредитополучателят не е имал яснота за реалната цена на кредита.

В годишният процент разходи не са включени и уговорените възнаграждения по закупените допълнителни услуги, което е нарушение на чл. 19 ал. 1 от ЗПК. В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 11 от ЗКП реквизити на договора за кредит, водят до недействителност на същия, на основание чл. 22 от ЗПК, поради което той не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.

Като се съобрази горното, на основание чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на кредита, но не дължи договорна лихва или други разходи по кредита.