Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 09.02.2010, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
26/2010
Подписан
09.02.2010

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.264, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.63, ал.1 · Закон за собствеността

Решение № 239

Номер

239

Година

29.10.2012 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

09.21

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Пламен Александров Александров

Секретар:

Светла Веселинова Радева

Мария Кирилова Дановска

Кирил Митков Димов

Прокурор: като разгледа докладваното от

Пламен Александров Александров

Въззивно гражданско дело номер

20125100500242 по описа за

2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 17 от 08.03.2012 г., постановено по гр.д. № 767 по описа за 2011 година, Кърджалийският районен съд е признал за установено по отношение на К. М. Г. от С., общ.Ч., обл.К., В. М. А. от С., общ.К., М. М. Р. със съдебен адрес в С., общ.Ч., обл.К. и Н. К. М. от С., общ.К., правото на собственост на Р. С. М., Х. С. И. и С. А. М., всички от С., общ. К., върху 1/6 идеална част от масивна жилищна сграда, построена в с. Г., общ.К., през 1963 г., със застроена площ 78 кв.м. и стопанска сграда, построена северно от нея и свързана с жилищната сграда, със застроена площ 18 кв.м., ведно с учреденото с протокол № 6 от 24.08.1963 г. на ТКЗС право на строеж върху УПИ VІ-164, кв.27 по действащия ПУП на С., построени в имот, находящ се в С., общ.Черноочене, в УПИ VІ-164 в кв.27 по действащия ПУП на С., одобрен със заповед № 2566/12.09.1988 г. на кмета на Община К., с площ на парцела 550 кв.м., при съответни граници. С решението си съдът е отменил нотариален акт № 84, том ІХ, рег.№ 16016, дело № 1654/2008 г. на н. К. Д. с рег.№ *, с който М. А. М. е бил признат за собственик по давностно владение на масивна жилищна сграда, построена в с. Г., общ.К., през 1963 г., със застроена площ 78 кв.м. и стопанска сграда, построена северно от нея и свързана с жилищната сграда, със застроена площ 18 кв.м., ведно с учреденото с протокол № 6 от 24.08.1963 г. на ТКЗС право на строеж върху УПИ VІ-164, кв.27 по действащия ПУП на С., построени в имот, находящ се в С., общ.Ч., в УПИ VІ-164 в кв.27 по действащия ПУП на с. Г., с площ на парцела 550 кв.м., при съответни граници, до размера на 1/6 идеални части по отношение на масивна жилищна сграда, построена в с. Г., общ.К., през 1963 г., със застроена площ 78 кв.м. и стопанска сграда, построена северно от нея и свързана с жилищната сграда, със застроена площ 18 кв.м., ведно с учреденото с протокол № 6 от 24.08.1963 г. на ТКЗС право на строеж върху УПИ VІ-164, кв.27 по действащия ПУП на С.. С решението си също така първоинстанционният съд е осъдил К. М., В. М. А., М. М. Р. и Н. К. М. да заплатят солидарно на Р. С. М., Х. С. И. и С. А. М., деловодни разноски в размер на 1 612.26 лева, от които 1 300 лева адвокатско възнаграждение и 312.26 лева внесени държавни такси.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците К. М., В. М. А., М. М. Р. и Н. К. М., които го обжалват чрез своя процесуален представител. Считат, че решението на първоинстанционния съд е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди се, че ищците не са провели пълно главно доказване на твърдения от тях факт – че процесната къща е построена от А. М. А. (А. М. А.) през 1963 г. въз основа на надлежно учредено право на строеж с протокол № 6/24.08.1963 г. на ТКЗС. Излагат се съображения, че учредяването на право на строеж е следвало да се извърши с нотариален акт. В жалбата се твърди също, че от доказателствата по делото се установило, че общия на страните наследодател А. М. А. (А. М. А.) не е живял в процесната къща, а в друг имот, в който се настанил със семейството си 6 месеца след пристигането си в С. от с.М. с. и в който имот са живели първоначално неговите синове. Твърди се също, че през 1963 г. наследодателят на ответниците М. А. М. и съпругата му Н. К. М. (въззивница в това производство), по време на брака им, със свои средства и усилия, с помощта на своите родители, построили къща за своето семейство и стопанска постройка, след което напуснали къщата на баща си А. М. А. (А. М. А.), както и че от 1963 г. М. А. М. и съпругата му Н. К. М. са живели в построената от тях къща, ползвали за стопанските си нужди постройката, своили имота като свой собствен и никой не бил оспорвал или нарушавал владението им. Твърдят също, че още през 1973 г. М. А. М. и съпругата му Н. К. М. са придобили правото на собственост върху процесния имот въз основа на давностно владение. Молят съда да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и да отхвърли предявените искове. Претендират разноски за двете инстанции.

С подадена жалба въззивниците К. М., В. М. А., М. М. Р. и Н. К. М., чрез техния представител по пълномощие, обжалват и постановеното по делото допълнително решение № 2074 от 15.05.2012 г., в частта, с която Кърджалийският районен съд е отхвърлил молбата им за изменение на постановеното решение за разноските.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемите Р. С. М., Х. С. И. и С. А. М., чрез представител по пълномощие, в който се излагат съборажения за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че А. М. А. (А. М. А.) е бил собственик на процесния имот и този имот е наследствен за всичките му низходящи, като такива наследници са и въззиваемите. Твърди се също в отговора, че не се доказало, че наследодателят на ответниците е владял процесния имот като свой непрекъснато и необезпокоявано в предвидения от закона срок. Иска се да се потвърди първоинстанционното решение, като се претендират и разноски. В изискуемия от закона срок е постъпил писмен отговор от въззиваемите Р. С. М., Х. С. И. и С. А. М. и на жалбата против постановеното по делото допълнително решение.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

По делото е предявен от Р. С. М., Х. С. И. и С. А. М. против К. М., В. М. А., ╠. М. Р. и Н. К. М. установителен иск за собственост, основан на наследство, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване право на собственост върху 1/6 идеална част от недвижим имот, представляващ масивна жилищна сграда, построена в с. Г., общ.К., през 1963 г., със застроена площ 78 кв.м. и стопанска сграда, построена северно от нея и свързана с жилищната сграда, със застроена площ 18 кв.м., ведно с учреденото с протокол № 6 от 24.08.1963 г. на ТКЗС право на строеж върху УПИ VІ-164, кв.27 по действащия ПУП на С., построени в имот, находящ се в С., общ.Ч., в УПИ VІ-164 в кв.27 по действащия ПУП на С., одобрен със заповед № 2566/ 12.09.1988 г. на кмета на О. К., с площ на парцела 550 кв.м., при съответни граници.

Установено е по делото, че с нотариален акт за констатиране собственост върху недвижим имот, придобит по давност, № 84/31.10.2008 г., том ІХ, рег.№ 16016 дело № 1654 от 2008 г. по описа на н. № *, с район на действие – Кърджалийски районен съд, наследодателят на ответниците М. А. М. е бил признат за собственик по давностно владение на процесния недвижим имот, представляващ масивна жилищна сграда, построена в с. Г., общ.К., през 1963 г., със застроена площ 78 кв.м. и стопанска сграда, построена северно от нея и свързана с жилищната сграда, със застроена площ 18 кв.м., ведно с учреденото с протокол № 6 от 24.08.1963 г. на ТКЗС право на строеж върху УПИ VІ-164, кв.27 по действащия ПУП на С., построени в имот, находящ се в С., общ.Ч., в УПИ VІ-164 в кв.27 по действащия ПУП на С., одобрен със заповед № 2566/ 12.09.1988 г. на кмета на О. К., с площ на парцела 550 кв.м., при съответни граници.

От приетите по делото като доказателства – удостоверение за наследници № 20/11.02.2011 г., удостоверение за наследници № 21/11.02.2011 г. и удостоверение за наследници № 53/28.05.2011 г., и трите издадени от кметство с. Г., общ.К., се установява, че А. М. А. е починал на 18.03.1991 г. в С., общ.К. и е оставил следните законни наследници: М. А. М. – син, Х. А. Р. – дъщеря, С. А. М. – син, Б. А. М. – син, С. А. М. – син и Н. А. М. – дъщеря. Установява се също, че наследникът М. А. М. е починал на 12.12.2010 г. и е оставил за законни наследници четиримата ответници: К. М. Г. – дъщеря, В. М. А. – син, М. М. Р. – дъщеря и Н. К. М. – съпруга, както и че наследникът С. А. М. е починал на 05.02.2011 г. и е оставил за законни наследници ищците по делото: Р. С. М. – син, Х. С. И. – дъщеря и С. А. М. – съпруга.

По делото е приета като доказателство скица № КР-СС-241/31.05.2011 г. на УПИ VІ-164 в кв.27 по плана на С., издадена от техническата служба при О. К., в която е удостоверено, че имотът е държавен с отстъпено право на строеж и е записан на М. А. М. на основание нотариален акт от 2008 г., като в графа „забележка” е посочено, че „бивш собственик на имота е А. М. А. с Протокол № 6 от 24.08.1963 г. от ТКЗС – по разписен лист”.

От писмо с изх.№ 94-00-1810/22.12.2011 г. на О. К. се установява, че за процесния имот, находящ се в С. и представляващ двуетажна жилищна сграда със застроена площ 78 кв.м. и едноетажна стопанска постройка с площ 18 кв.м., построени върху парцел от 550 кв.м., са подадени следните декларации: 1. декларация с вх.№ 41378/13.05.1998 г. от наследодателя на ответниците М. А. М., 2. декларация с вх.№ 2237/26.09.2008 г. от наследодателя на ищците С. А. М. и 3. декларация с вх.№ 4930/15.12.2010 г. от ответницата К. М. Г. от името на наследниците на М. А. М..

По делото е приета като доказателство преписката по нотариален акт № 84, том ІХ, рег.№ 16016, дело № 1654/2008 г. по описа на н. № *, в която с молба – декларация наследодателят на ответниците М. А. М. е декларирал, че притежава по давност процесния недвижим имот, представляващ масивна жилищна сграда в с. Г., общ.К., построена през 1963 г. на два етажа със застроена площ 78 кв.м. и едноетажна стопанска постройка, построена северно от жилищната сграда свързано с нея, със застроена площ 18 кв.м., ведно с правото на строеж, учредено с протокол № 6 от 24.08.1963 г. на ТКЗС с.Гледка върху УПИ /парцел/ VІ-164 в кв.27 по действащия ПУП на С., целия парцел с площ 550 кв.м., при посочени граници. Във връзка с така подадената молба – декларация за издаване на нотариален акт за имота, сектор „Актуване, придобиване и разпореждане с общинска собственост” при О. К. изрично е удостоверил, че за описания и посочен по – горе недвижим имот няма съставен акт за общинска собственост, както и че отстъпеното право на строеж е на името на А. М. А. (общия Ýа страните наследодател).

По делото е разпитан като свидетел Н. Т. И., който установява, че когато започнал работа като началник поща в С. в процесната къща живеели „семейството на С. и С.” (наследодателят на ищците С. М. и съпругата му и ищец С. М.). Установява, че през 2003 година от Р. Т. се върнал М. (наследодателя на ответниците), който заживял заедно със съпругата си в същата къща, като са живеели спокойно и не е имало скандали между тях и С. и жена му.

Разпитаният по делото свидетел М. Х., който е на 30 г., сочи в своите показания, че в процесната къща живее Р. (ищецът Р. М.), с когото са приятели, както и че е ходил на гости у тях и тогава там живеели ищецът Р., баща му С., майка му, баба му и дядо му.

Разпитаният по делото свидетел М. М. установява, че процесната къща е построил вуйчо му А. М., с български имена – А. М. А. (общия на страните наследодател), като след построяването й в нея останали да живеят С. (наследодателят на ищците) и семейството му и семейството на М. (наследодателят на ответниците М. М.), както и че вуйчо му А. М. (общия на страните наследодател А. М. А.) не е живял в къщата след като е била построена, а е живеел в друга къща до тази на свидетеля. Установява също, че наследодателят на ответниците М. М. и съпругата му Н. (четвъртата ответница) живеели в тази къща до заминаването им в Р. Т. заедно със С. (негов брат и наследодател на ищците) и семейството му, след което в къщата останали да живеят С. и семейството му, където живеели и понастоящем. Свидетелят сочи, че през 2003 г. наследодателят на ответниците М. М. заедно със съпругата си Н. се завърнали от Р. Т. и отново заживяли в същата къща, където М. починал. Свидетелят не знае братята да са имали проблеми с къщата.