Акт от 11.12.2019, Районен съд - Сливен

Р Е

Ш Е Н

И Е № 1449 гр.Сливен, 11.12.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Сливенски районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА при секретаря Маргарита А., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 1626 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Предмет на производството са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК – правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК.

Ищецът твърди, че с договор за потребителски заем CREX-13778632/

26.08.2016г., ищцовото дружество БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,, клон България отпуснало паричен кредит в размер на 582,83 лв. Сумата била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което ищецът изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума ответникът удостоверил с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението". Сочи, че за ответника възникнало задължение да погаси заема на 24 месечни вноски- всяка по 34,60 лв., които съставлявали главницата по заема, ведно с оскъпяването, съгл. годишния процент на разходите 39,98 %, посочен в параметрите по договора.

Твърди, че ответника преустановил плащането на вноските по кредита на 20.10.2016г., като към тази дата били погасени 0 месечни вноски.

Сочи, че на основание чл. 5 от договора вземането на ищеца ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателя просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 680,24 лв., представляващ оставащите 24 бр. погасителни вноски към 20.11.2016г., към която дата станал изискуем целия размер.

Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не изпълнил задължението си. Сочи, че кредитора изпратил покана за доброволно изпълнение, в която изрично обявил вземането си за изискуемо. Паканата била изпратена на адреса, деклариран от длъжника в договора и съгл.чл.10 от същия всички изявления на кредитора се считали узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора.

Алтернативно счита всички претенции за дължими, на основание изтичане и падежиране на последната погасителна вноска по съставения погасителен план, която била на 20.09.2018г. или към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, по кредита била изтекла и последната падежна дата, въз основа на което вземането се счита за исикуемо.

Твърди се още, че ответника дължал обезщетение за забава в размер на 58,68 лв. за периода от настъпване на изискумостта на кредита - 20.11.2016г. до 12.10.2018г.

Към настоящия момент ответникът дължал на дружеството ищец следните суми: Главница – 582,83 лв.; Възнаградителна лихва – 97,41лв; Законна лихва за забава – 58,68 лв. или общо 738,92 лв.

Ищецът твърди, че подал в съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410