Решение № 659 от 10.08.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 659 гр. Бургас, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Д. Русева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Гражданско дело № 20232100100142 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е било образувано по искова молба /депозирана по пощата на 19.01.2023 г./ на М. Д. Д. с ЕГН ********** и М. М.

Д. с ЕГН **********, двамата с адрес гр. С., ж.к. „Г. Д.“ бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, против Г. А. А. с ЕГН ********** и адрес гр. Б., ул. „Л.“ № *, ет.*, ап.*, с предмет осъдителен иск за парична сума, търсена на основание чл. 59 ЗЗД поради това, че наследодателят на ответника - А. Ж. А., се е обогатил неоснователно за сметка на ищците във връзка с придобиване на основание членство в ЖСК „Агалина“ – Бургас на правото на собственост върху апартамент № *, вх.*, ет.*, находящ се в гр. Б., ул. „Ш.“ № *.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е наследник по закон на А. Ж.

А., който е получил собствен на родителите на ищеца М. Д. недвижим имот в ЖСК “Агалина“, представляващ апартамент № *, вх.*, ет.*, находящ се в гр.

Б., ул. „Ш.“ № * въз основа на влязло в сила съдебно решение и изпълнителен лист. Твърди се, че родителите на ищеца М. и Д. Д. са били член-кооператори в ЖСК “Агалина“, внесли са две вноски по сметка на ЖСК „Агалина“ /от 21.07.1994 г. и от 26.07.1994 г., общо в размер на 3 000 000 неденоминирани лева/ за два апартамента - № * и № *, и с окончателен разпределителен 1 протокол от 22.06.1994 г. и нотариален акт са ги получили в собственост. А. никога не е бил член кооператор на ЖСК „Агалина“, тъй като бил изключен поради неплащане на погасителните вноски през 1994 г., но въпреки това се снабдил с неверен констативен нотариален акт за собственост за имота.

Последното породило правен спор между страните за собствеността върху имота с правно основание чл. 108 ЗС, който бил разрешен на три инстанции в полза на А. и същият понастоящем бил във владение на имота, като въводът му във владение бил на 16.08.2006 г. Тъй като А. получил апартамента на Д., същият се обогатил неоснователно за тяхна сметка с равностойността на имота по пазарна оценка в размер на 250 000 евро, понеже не бил платил никаква сума срещу придобиването му. Праводателите на ищеца М. Д. – М. и Д. Д., му прехвърлили 85 % от вземането си по това правоотношение с А. с договор за цесия от 04.05.2011 г.

Сочи се, че с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 98/2011 г. по описа на БОС по предходно воден спор между същите страни, ответникът Г.

А., като правоприемник на А. А., бил осъден да заплати по предявен частичен иск за общо 250 000 евро /от които 37 500 евро – претенция на ищцата М. Д., и 212 500 евро – претенция на М. Д./ на ищцата М. М. Д. сумата от 300 лв., ведно със законната лихва от 17.01.2011 г. до окончателното изплащане, а на втория ищец М. Д. Д. – сумата от 15 366 лв., ведно със законната лихва от 17.01.2011 г. до окончателното изплащане. Сочи се, че в настоящото производство се претендира присъждане на разликата до общо претендираната сума, която се твърди, че е в размер на 33 900 евро – частичен иск от общата претенция на М. Д. в размер на 37 500 евро, ведно със законната лихва от 17.01.2011 г. /датата на исковата молба по гр.д. № 98/2011 г. на БОС/ до окончателното изплащане. Този размер на претенцията е приет за уточнен в мотивите на Определение № 168/06.04.2026 г. по в.ч.гр.д. № 94/2026 г. по описа на БАС, с което е отменено прекратително определение на БОС, постановено на осн. чл. 129, ал.3 ГПК, и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Доколкото указанията на БАС при връщане на делото на първоинстанционния съд са задължителни, настоящата съдебна инстанция приема, че е сезирана от М. Д. с иск за сумата от 33 900 евро – частичен иск от 37 500 евро, ведно със законната лихва от 17.01.2011 г. до окончателното изплащане.

2

С влязло в законна сила Определение № 681/11.03.2024 г. по гр.д. № 142/2023 г. на БОС производството по делото е прекратено по отношение на ищеца М. Д. Д., като е останала висяща само претенцията на М. М. Д. срещу Г.

А. А.. В хода на производството ищцата М. М. Д. е починала, като с Определение № 3197/23.12.2025 г. на нейно място е конституиран наследникът й по закон М. Д. Д., който я е заместил в претенцията й за сумата от 33 900 евро – частичен иск от 37 500 евро, ведно със законната лихва от 17.01.2011 г. до окончателното изплащане.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, ангажира доказателства, не търси разноски.

Предявените искове са с правно основание чл.59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Същият не се явява и не се представлява в с.з., редовно уведомен, не изразява становище по иска и не сочи доказателства.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Заявената в настоящото производство претенция за сумата от 33 900 евро представлява частичен иск от претенция, която е била предмет на гр.д. № 98/2011 г. по описа на БОС, по което с влязло в сила Решение № 153/10.05.2017 г., допълнено с Решение № 662/20.07.2027 г., предявеният от М. Д. против Г. А. А. частичен иск за сумата от 300 лв. /равностойност 153,39 евро/ е бил изцяло уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба по това дело – 17.01.2011 г. до окончателното изплащане, на същото правно и фактическо основание, заявено в настоящото производство.

Според задължителните разяснения, дадени с т.2 на ТР № 3/22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приеме, че решението по уважения частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявения в настоящия исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. При уважаване на частичния иск, обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които 3 правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на силата на пресъдено нещо при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането е недопустимо да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация.

С оглед на горното, съдът приема, че не се нуждаят от доказване и са установени със сила на пресъдено нещо в мотивите на решението по гр.д. № 98/2011 г. на БОС следните факти: неоснователното обогатяване на наследодателя на ответника А. Ж. А. за сметка на наследодателите на ищеца М. и Д. Д., неговият източник – получаването на имот без влагане на средства, и начинът на формиране на размера на обезщетението по чл.59 от ЗЗД, включително че обедняването се изразява в заплащането на вноски от членкооператорите в ЖСК в размер на 3 000 000 неденоминирани лева /3 000 деноминирани лева/ и разходи за ремонт /довършителни работи в апартамента/ в размер на 45 000 лева, а обогатяването се измерява с пазарната стойност на имота в размер на 106 628,25 лева, която е по-висока от стойността на обедняването. Със сила на пресъдено нещо с решението по гр.д. № 98/2011 г. на БОС е установен и размерът на вземането, чийто титуляр е М. Д. /заместена в хода на процеса от М. Д./, като след отчитане правните последици на сключения между М. Д. и неговите родители договор за цесия от 04.05.2011 г. съдът е формирал извод, че родителите на ищеца са имали вземане срещу ответника в размер на 15 % от общото претендирано вземане по процесното правоотношение, а след отчитане на настъпилата смърт на Д. Д. и направеният от дъщеря му С. Д. А. отказ от наследството му, съдът по гр.д. № 98/2011 г. на БОС е приел, че М. Д. е имала срещу А. Ж. А. /респ. срещу Г. А.

А. като негов единствен наследник и универсален правоприемник в хода на това производство/ вземане в размер на 5 062,50 лева /равностойност 2 588,41 евро/.

След завеждане на настоящото дело ищцата М. Д. е починала, като е оставила двама низходящи – сина си М. Д. и дъщеря си С. Д. А., но последната 4 е направила отказ от наследството на майка си /молба на л.145 и удостоверение на л.146 от делото/, поради което М. Д. изцяло е наследил правото на вземане на своята майка, произтичащо от процесното правоотношение, в обема, установен от съда, а именно – до размера от 2 588,41 евро. На М. Д. вече е присъдена сумата от 153,39 евро с решението по гр.д. № 98/2011 г., поради което на правоприемника й в настоящото производство се дължи само разликата над тази сума до сумата от 2 588,41 евро, или сумата от 2 435,02 евро, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба – 19.01.2023 г. до окончателното изплащане, които суми следва ответникът Г. А. да бъде осъден да заплати на М. Д..

Искът е неоснователен и следва да се отхвърли за горницата над сумата от 2 435,02 евро до сумата от 33 900 евро – частичен иск от 37 500 евро, както и за присъждането на законна лихва върху главницата за периода от 17.01.2011 г. до датата на настоящата искова молба – 19.01.2023 г.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Г. А. А. с ЕГН ********** и адрес гр. Б., ул. „Л.“ № *, ет.*, ап.*, да заплати на М. Д. Д. с ЕГН ********** с адрес гр. С., ж.к. „Г. Д.“ бл.*, вх.*, ет.*, ап.* /правоприемник на починалата в хода на процеса М. М. Д. с ЕГН **********/ сумата от 2 435,02 евро, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване във връзка с придобиването на основание членство в ЖСК на право на собственост по отношение на ап.№ *, изграден от прекратената през 1995 г. ЖСК „Агалина“ в гр. Бургас, находящ се на адрес гр.

Б., ул. „Ш.“ № *, вх.*, ет.* – жилищен, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба – 19.01.2023 г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за горницата над сумата от 2 435,02 евро до сумата от 33 900 евро – частичен иск от 37 500 евро, както и иска за присъждането на законна лихва върху главницата от 33 900 евро за периода от 17.01.2011 г. до датата на исковата молба – 19.01.2023 г.

5

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд Бургас.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 6