Решение № 20422 от 12.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20422 гр. София, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20241110117429 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Б. Г. Б. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

Ищецът твърди, че на 14.07.2021г. с ответника сключили договор за потребителски кредит № ************, по силата на който ответникът му предоставил сумата от 3000лв. срещу задължението да я върне на 36 погасителни вноски до 15.07.2024г., при посочени ГЛП от 41,09% и ГПР от 49,54%. В чл. 19 от договора било предвидено, че кредитодателят предлага застраховки като застрахователен агент, като заемателят се присъединил към предлаганите застраховки по програма „Защита на кредита“ и „Второ медицинско мнение“. Така била добавена като дължима сумата от 788,39лв., наименувана „Банк защита на кредита“.

Ищецът твърди, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл.

22 ЗПК, тъй като било допуснато нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като не била спазена предвидената форма – договорът не бил написан по ясен и разбираем начин с еднакъв по вид, формат и размер шрифт от поне 12, като договорът не бил подписан на всяка страница. Счита, че се заобикалят чл. 11, ал. 1, т. 7 и 8 ЗПК. Посочва, че нямало данни застрахователната премия да е заплатена на застрахователя от кредитодателя, за да има последният правно основание да претендира тези суми.

Поддържа, че вноските по застраховката представляват съществени услуги по усвояване и управление на кредита, което било забранено съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Застрахователната премия била част от общия разход по кредита за потребителя и следвало да бъде включена в ГПР, а при нейното включване се нарушава изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Изтъква, че ГПР е некоректно посочен в нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което договорът за потребителски кредит да бъде признат за нищожен, а в условията на евентуалност да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл. 7 от договора поради противоречие със ЗПК и ЗПП.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с 1 който оспорва исковете. Признава, че между страните е сключен описания договор за кредит със соченото съдържание, но отрича същият да е недействителен. Счита, че са спазени всички законови изисквания относно договора и неговото съдържание.

Посочва, че потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а това е изцяло по негово желание, като преди подписване на договора му бил предоставен СЕФ. Ищецът имал право да прекрати застраховката, но не се възползвал от това. Отрича клаузата на чл. 7 да е неравноправна, както и поемането на задължение за сключване на застраховка да е условие за сключване на договора, поради което и не следва да е част от ГПР.

С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 22 ЗПК и евентуален иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 14.07.2021г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № ************, по силата на който ответникът се задължава да предостави на ищеца кредит в размер на 3000лв. Посочено е в чл. 7.1, че се дължи и застрахователна премия от 788,39лв. и общият размер на кредита става 3788,39лв. със срок за погасяване до 15.07.2024г. В чл. 9.1. е предвидено, че лихвеният процент, изчислен на годишна база, възлиза на 41,09%. В чл. 10 е уговорено, че годишният процент на разходите по кредита възлиза на 49,54%, а общата дължима сума от потребителя на 6648,47лв. В чл.

11.2 е инкорпориран погасителен план, включващ падеж и размер на вноската, сумите, които се погасяват, и дължимия остатък.

По делото е представена декларация от страна на ищеца за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ за кредитополучателите на потребителски кредит, предоставени от „Ти би ай банк“ ЕАД, и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International. Представен е сертификат № 1************2021 за застраховане на ищеца по застрахователна програма „Защита на кредита“ и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“. В него е посочено, че срокът на застраховката е равен на срока на договора за потребителски кредит. Предвидено е, че общата еднократна дължима сума възлиза на 788,39лв. Отбелязано е, че застраховката е сключена със застрахователното посредничество на „Ти би ай банк“ ЕАД. Както договорът за кредит, така и застраховката са подписани на 14.07.2021г., тоест едновременно, което показва тяхната свързаност и взаимна зависимост.

За изясняване на релевантни за спора обстоятелства, по делото е допуснато, изслушано и прието заключение по съдебно – счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и съдът възприема за обективно и компетентно дадено. От него се установява, че при залагане като главница на сумата от 3788,39лв., която включва реално усвоената главница от 3000лв. и застрахователната премия от 788,39лв., годишният процент на разходите би бил 49,79%. При залагане като главница обаче само на реално усвоената сума от 3000лв., тогава ГПР възлиза на 82,57%. Вещото лице е достигнало до извода, че цената на допълнителната услуга – застрахователна премия по сключената застраховка, не е включена като разход по кредита, а е определена като част от главницата. Посочва, че са му представени преводни нареждания от 18.08.2021г., с които ответникът нарежда в полза на „Кардиф – Общо застраховане“ и „Кардиф – Животозастраховане“ суми от по 168 352,71лв. и 292 212,98лв. с основание 2

„премия и прекратени полици – 07.2021г.“. Също така, съгласно счетоводно извлечение от партидата на ищеца по процесния договор за кредит е начислена премия от 788,39лв. и е отбелязано, че е платена такава в този размер.

При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:

Процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Ищецът прави възражение за нарушение на 10, ал. 1 ЗПК, който предвижда, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съдът намира, че нарушение на посочените изисквания не е допуснато – договорът е сключен в писмена форма и е написан по ясен и разбираем начин с еднакъв шрифт, който е достатъчно голям за нормалното му разчитане. Същият е представен от двете страни по спора, което показва, че и двете разполагат с екземпляр от него. Следва да се посочи, че в закона няма изискване за подписването на договора на всяка страница, но в случая и това е сторено, видно от представения от ответника екземпляр /л. 71-80/.

Следващото възражение е свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, който гласи, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Спорен по делото е въпросът дали застрахователната премия следва да бъде включена в ГПР, дали същата се явява задължително условие за сключване на договора и дали въобще тя представлява разход по него или е част от главницата.

3

Както се посочи, ответникът е включил дължимата застрахователна премия като част от главницата и по този начин посочения ГПР в договора не надхвърля максимално допустимия размер според закона. Съгласно чл. 7.2.2 от договор за потребителски кредит, премията е платима от кредитора директно по банкова сметка на съответния застраховател, респ. по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, като е включена в общата сума, дължима от потребителя. Включвайки вземането за застрахователната премия в размера на главницата, ответникът е заобиколил и нарушил императивните законови изисквания.

Размерът на главницата по договора за кредит представлява отпуснатите парични средства, предоставени за ползване на кредитополучателя, възлизащи в случая на 3000лв. Кредитополучателят реално разполага с възможността да ползва и да се разпорежда само с тази сума, тоест това са фактически получените от него заемни средства. Сумата от 788,39лв. представлява застрахователна премия, а не главница, поради което има характер на разход по кредита. Разходите за нейното заплащане са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР.

Чрез нейното добавяне, действителният процент на разходите по кредита възлиза на 82,57% според приетото експертно заключение, което значително надвишава максимално допустимия такъв според чл. 19, ал. 4 ЗПК и се различава съществено от посочения в процесния договор за потребителски кредит ГПР от 49,54%. Следва да се има предвид и че посоченият такъв в договора ГПР не е коректен, тъй като според вещото лице правилният ГПР при прибавяне на застрахователната премия към главницата би бил 49,79%, което показва, че е налице недобросъвестно изпълнение на задълженията от страна на кредитодателя относно точно, информирано и пълно запознаване на потребителя с параметрите на договора. За пълнота следва да се посочи, че липсва и допълнителна информация относно начина на формирането на посочения процент на разходите, както и какво е взето предвид при формирането му.

Оставят неясни компонентите, които са взети при формирането на годишното оскъпяване на заема. Съдът на ЕС е имал повод да се произнесе в Решение от 20.09.2018г. по дело С-448/17г., че ситуацията, в която договор съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. В настоящия случай не се съдържа дори и подобна математическа формула.