Решение № 1073 от 24.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1073 гр. Пловдив, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно гражданско дело № 20265300501989 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 436 вр. чл.435, ал.2 т. 6 от ГПК.

Образувано е по жалба на Д. Е. К., ЕГН – ********** - длъжник по изп.дело № 20218240400421 по описа на ЧСИ Константин Павлов, срещу постановения от съдебния изпълнител Отказ от 17.11.2025 г. по искането на К. от 24.10.2025 г. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

В жалбата се поддържа, че отказа е незаконосъобразен, т.к. в период от четири години преди 24.10.2025 г., изпълнителни действия по делото не са извършвани. Иска се от съда да отмени обжалваното разпореждане и делото да се върне на ЧСИ с указания за неговото прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Заявено е искане за спиране на изпълнението по чл. 438 от ГПК.

Ответникът по жалбата не е депозирал отговор на същата.

В мотивите по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ К. Павлов е взел становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Излага съображения, че към датата на заявяване на искането за прекратяване няма изтекъл двугодишен срок на бездействие на взискателя, т.к. течението на срока е прекъсвано с искани от взискателя действия по принудително изпълнение, които са и извършени от ЧСИ. Сочи исканите/извършени такива действия.

Препис от изпълнителното дело е приложен към въззивно гр.д. № 414/2026 г. по описа на ОС – Пловдив, ХIVгр.с-в.

Съдът установи следното:

Жалбата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството по изп.д.№ 20218240400421 по описа на ЧСИ Константин Павлов, 1 рег. № 824 е образувано на 26.02.2021 г. по молба на взискателя „ Ай Тръст „ ЕООД, ЕИК **** против длъжника Д. Е. К., ЕГН – ********** с предмет подлежащо на принудително събиране парично вземане по представения към молбата Изпълнителен лист № 5 518/27.11.2020 г., издаден по ч. гр.д. № 20205330110882 по описа на РС – Пловдив. С Разпореждане на ЧСИ от 29.09.2025 г. е заличено като взискател „ Ай Тръст „ ЕООД и вместо него е конституиран настоящият взискател „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК **** – на основание частно правоприемство по договор за цесия.

В молбата за образуване на изпълнителното дело са поискани от взискателя конкретни действия по принудително изпълнение, които са извършени от ЧСИ – през м. март 2021 г., а именно налагане на запори върху трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя му „ ***** „ ООД, върху негови вземания към Банка ДСК ЕАД и Райфайзен Банк ЕАД и върху притежавания от длъжника л.а. „ **** „ рег. № ****.

С Молба от 10.11.2022 г. взискателят е поискал и налагане на запор върху платежни сметки на длъжника в „ ****„ АД – наложен от ЧСИ.

С Молба от 24.10.2023 г. взискателят е поискал запор върху платежни сметки на длъжника и в „ Изипей „ АД – наложен от ЧСИ.

По Молба на взискателя от 07.08.2024 г. ЧСИ е насрочил Опис на движими вещи в дома на длъжника по постоянния му адрес за дата 18.12.2024 г., който опис не е осъществен не по вина на взискателя.

На 24.10.2025 г. от длъжника постъпва искане за прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Посоченият срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на взискателя да продължи започналото изпълнително производство.

Прекратяването настъпва по право, т.е. за да настъпи не е необходим прекратителен акт на съдебния изпълнител, последният само констатира настъпилото eх lege прекратяване.

Съгласно задължителните разяснения, съдържащи се в мотивите към т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, годни да прекъснат течението на давностния срок изпълнителни действия - независимо дали са поискани от взискателя и или са предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, са следните: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана; присъединяването на кредитор; възлагане на вземането за събиране или вместо плащане; опис и оценка на вещ; назначаването на пазач; насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Давността се прекъсва с всяко действие, изграждащо съответния изпълнителен способ от вида на неизчерпателно изброените по горе, като ефекта на прекъсването отпада само ако действието не се е осъществило по вина на взискателя.

Съгласно установената актуална съдебна практика, приетото в т. 10 на казаното ТР № 2/ 2015 г. на ОСГТК на ВКС разрешение относно това кои изпълнителни действия прекъсват, съответно не прекъсват течението на погасителната давност, намира приложение и при фактическия състав на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, т.е. казаните по горе изпълнителни действия прекъсват, съответно не прекъсват и течението на двугодишния перемпционния срок.

С оглед казаната нормативна уредба и съдебна практика и предвид установеното от фактическа страна по конкретното изпълнение се налага извод, че към 24.10.2025 г. - датата на искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело като перемирано, не е налице изтекъл двугодишен срок на бездействие на взискателя. В този смисъл и мотивите на съдебния изпълнител да откаже прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, с оглед което този му отказ е правилен. Съответно 2 жалбата срещу него е неоснователна и се оставя без уважение.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

Оставя без уважение жалбата на Д. Е. К., ЕГН – ********** - длъжник по изп.дело № 20218240400421 по описа на ЧСИ Константин Павлов, срещу постановения от съдебния изпълнител Отказ от 17.11.2025 г. да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3